Лъчо Балтанов: Амбицията ми е лека полека да се наложа в Левски

- Въпреки слабите резултати през този сезон мисля, че отборът започва да израства и смятам, че успехите ще се върнат. Естествено че през онзи период годините бяха много хубави и успешни, но и сега Левски разполага с най-добрите футболисти в България. Не знам защо се получи така този сезон, но се надявам да се класираме в евротурнирите и да покажем добрите игри и успехите от преди три години.
 

- Мисля, че хората знаят всичко за мен. Във всяко едно интервю не съм спестил нищо за себе си. Казвал съм, че имам приятелка от доста време, когато не съм на тренировка си седя вкъщи и много рядко излизам.

- На кого искаш да кажеш „благодаря”?
- На приятелката ми, на семейството ми, най-вече затова, че са до мен, че ми помагат.

- Какво най-често те кара да се усмихваш?

- Когато Левски побеждава.


 

(Eвелин Тотев)
- На кого си най-благодарен за това, което си в момента?
- Може би на всичките треньори, които са работили с мен. Тренирах при много специалисти и трябва най-вече на тях да благодаря за моето развитие.

- Помниш ли първата си тренировка?

- Естествено, в Септември. Бях на седем години и никога няма да го забравя. Валеше много силен дъжд, градушка и излязохме на една сгурия, което беше ужасно, но доста вълнуващо.

 - А първата тренировка с мъжкия тим на Левски?

- Естествено, че помня и нея. През май 2004 г. на втори терен на „Герена”. Беше ми доста притеснено, но след две-три тренировки  напрежението отмина.

- Първият ти треньор?

- Първият ми треньор е Антон Кирилов, който тогава работеше в Септември, а сега е в школата на Левски. На „Герена” първоначално започнах при Чори Петров и след това в мъжкия футбол първия ми треньор е Станимир Стоилов.

- Ако говорим за мъжкия тим, то това се случи в контролна среща Левски – Славия на „Герена”, победихме 4:1, аз вкарах четвъртия гол. В официален мач все още не съм вкарал попадение за Левски.

- Може би до момента за мен не са водени разговори да отида някъде в друг отбор или поне аз не знам. Според мен така се получи и по-добре. Дори да не съм играл често като титуляр, за мен всяка една тренировка в Левски е като официален мач. Не е грешка, че останах в Левски. Амбицията ми е лека полека да се наложа в отбора.

- Дошъл ли е момента в който трябва повече да се разчита на футболисти като теб, Ники Димитров, Гаджев, Станчев и т.н.?

- Мисля че вече сме на такава възраст, че ако не играем сега, не знам кога. Вече сме на по 21-22 години. Мисля, че трябва вече да се налагаме в отбора. Според мен е хубаво, когато юноши на клуба играят в отбора и както казват някои хора може резултатите да не дойдат веднага, но с течение на времето ще се обиграем и ще дойдат и успехите. Лично аз чувствам, че мога да понеса тежката отговорност и заедно със съотборниците ми да поведем Левски към нови върхове. Нямам вече притеснението, каквото има всеки млад футболист, когато му предстои мач с мъжкия тим. Чувствам се по-отговорен. Но крайната дума имат треньорите и те преценяват кой е в най-добро състояние и кой ще играе.

- Каква е твоята лична амбиция и ще съумеете ли да върнете хората по трибуните?

- Винаги съм казвал, че феновете на Левски са най-добрите в България. Виждаме, че те ни подкрепят навсякъде, ние от своя страна даваме всичко от себе си да играем добре, но понякога се получава, а понякога не. Надявам се с всеки изминал мач да връщаме хората на стадиона и те да виждат отбора с добро лице. Надявам се още на следващия мач да има много фенове, които да радваме с нашата игра.


 

- Вече да. Всичко в съвременния футбол е тактика – тренировка, мачове. Аз гледам да спазвам това, което се изисква от мен. Гледам да си свърша работата, а импровизацията, когато се наложи.

- Левски направи страхотен мач в Стара Загора, но все се намира някой, който да омаловажи вашия труд. Това нормално ли е?
- За мен това е несериозно. Не знам дали тези неща трябва да се коментират. За мен въобще не е правилно. Явно че когато Левски започва да показва добра игра за много хора това е неприятно и ги дразни. Но ние не трябва да обръщаме внимание на такива приказки, ако продължаваме така да играем, бързо ще им затворим устата.