Президентът на Дунав доктор Симеон Симеонов разкритикува модела на развитие на българските футболни клубове и Левски в частност.
„Развиваме Дунав с много желание и умерени средства. Бюджетът, в който ще се поберем до края на годината е 2 млн. лева, това включва и школата. В нашия клуб всичко е платено до стотинка”, обяви Симеонов пред БНТ за предаването „Спортна треска”.
Симеонов бе запитан какво би правил, ако разполага с бюджета на Левски – около 12 млн. лева. Той отговори, че не вижда с какво играчи като Бабатунде Адениджи са по-добри от българските футболисти и не намира смисъл Левски да плаща стотици хиляди за заплати на месец, ако на мач идват 640 човека, колкото според него е имало на мача Левски – Дунав в петък вечер.
„Не знам, никога не сме имали толкова пари, но ми се ще да пробваме някой ден. Аз смятам, че в България футболният модел е много сбъркан, но понеже не съм футболен човек и знам как ще реагират политиканите във футбола. За мен не е разумно даден футболист, примерно от Левски, да взема 5 или 10 пъти по-голяма заплата от всеки един мой футболист, защото видяхте, че на терена няма съществена разлика, даже обратното. Никога няма да разбера с какво Адениджи е по-добър от Бранимир Костадинов, който направи един отличен мач, за да има такава разлика. И какъв е продуктът, който изисква такива разходи. 640 човека имаше на мача. Съгласен съм да се дават по 10 000 евро заплати, но нека стадионът да е пълен, да има 15-20 000 човека, да се стига до трети, четвърти кръг в евротурнирите, да има интерес от спонсори. Виждам насила хубост. В България има футболисти, които горят от желание за изява с не по-малки възможности. Просто зад гърба ми не е някой мастит мениджър, който да прибира комисионните и не са намерили клуб, в който да им се гласува доверие”.
Симеон Симеонов благодари на Лудогорец за възможността Дунав да играе домакинските си мачове досега в Разград.
„Отборът на Дунав и феновете на града трябва да бъдем винаги благодарни на Лудогорец за съдействието, което ни оказаха до тази фаза от шампионата. Ако не бяха ни протегнали ръка, не мисля, че отборът щеше да се представи толкова добре, ако трябваше да пътуваме на 150-200 км. да си играем „домакинските” мачове”.