Дай им на Левски 2 заплати накуп и ги чакай да играят. Ето това е един от изводите след загубата на сините от Славия онзи ден. Другият е, че на "Герена" трябва или да спрат да казват, че не делят мачовете, или отрано да ги категоризират на значими и такива без значение. Някак си не е редно да призоваваш хората да дойдат на стадиона, да им продаваш билети, а след това да им обясняваш, че този мач бил някак си не толкова важен. А друг път да откриваш топлата вода, че и срещу ЦСКА, и срещу Каспичан, както казва класикът Дерменджиев, все дават по 3 точки. Защото в крайна сметка и Левски плаща еднакво - ако разделим месеца на 4 седмици, в които има два важни и два мача без значение, защо изобщо се плаща пълно възнаграждение. Да, ясно е, че заплатите се бавят доста, но пък е видно, че това изобщо не е решаващ фактор. Освен ако футболистите не решат да протестират с умишлено слаба игра.
Но това със Славия не бе налице. На играчите едва ли им е приятно още в 15-ата минута да чуят класиката "Айде, играйте бе", която щеше да звучи в продължение на целия мач, ако не бяха белите лежачи начело с най-големия артист Гошо Петков, и всичко това не без любезното съдействие на доказания неможач съдия Никола Попов, който покрай важния си покровител, в случая баща му, няма как да бъде наказван. Този рефер направи 1300 грешки в мач "без значение", представяме си при важен мач какво щеше да е.
Ясно е, че Гошо Петков пише книга за тънкостите в бавенето на играта, като голяма част ще бъде посветена на изявите му като вратар на Славия само на "Герена". Говорим за Петков още като Шадравана преди години и сега като Урсула. В събота вечерта стражът на белите бе излязъл срещу Левски вероятно с идеята да се бъзика с малобройната публика, да изпробва нервите, да чуе нови песни по свой адрес, а и да пробва някои нови номера. То не бяха едноминутни засилвания, то не бяха З-минутни полягания, то не бяха свиждания зад вратата му, носиха му разни неща, идваха при него да си говорят и изобщо Гошо Петков е човек, който играе футбол, за да не играе футбол. Точно като в "Параграф 22".
Славия е доста странен тим и това не е само заради Гошо Петков. Вероятно той е доста добър учител и всички са прихванали от него изкуството да падат и да лежат. Срещу Левски го правиха безброй пъти. Медицинският екип на Славия този месец трябва да получи тройни заплати заради мача на "Герена". Най-старото столично дерби започна по програма в 20.00 часа, а малко остана да завърши около полунощ, когато вече нямаше да има градски транспорт. В останалото от лежане и пребиване време белите изнесоха лекцийка на сините как се играе правилно на контраатака, а това е компонент, който Левски през годините подценява сериозно. Да, принципно сините са отбор, който трябва да атакува, а не обратното, но не е лошо в тренировъчния процес да се понаучи това-онова как да се противодейства на контрите на съперника. Защото и на финала с Черно море ще има такива моменти като третия гол във вратата на Йоргачевич. Цък-цьк, пас и гол, колко лесно е само, когато нещо е тренирано и отработено.
А какво да кажем за втория гол, който стана при постепенно нападение на Славия. При това попадение около половин минута поне 7 футболисти на Левски гледаха отблизо как белите си провеждат атаката, цъкат си топката, доближават вратата на сърбина и в крайна сметка му пратиха топката в мрежата. Както и да го смятате, 30 секунди са сериозен период от време, в което една група от 6-7 футболисти, леко помръдвайки, гледа как друга група от футболисти тичат с топка в крака, подават си я, бъзикат се с тях и накрая им вкарват гол. Това в никакъв случай не е поведение на сериозен отбор.
В крайна сметка вече в три поредни мача помежду им не белите, а сините не могат да скачат. Славизирането на Левски отдавна е на дневен ред, само във въздуха има нещо, което трудно може да бъде обяснено в днешно бреме, и това е клубната вярност. Часове след като стана ясно, че на финала за купата в Бургас ще има над 10 хиляди левскари, на "Герена" бяха под 2 хиляди срещу Славия. А при последното отваряне на този стадион имаше 12-13 хиляди срещу Лудогорец. Такива амплитуди имат май само в България.
Жельо Станков, "Тема спорт"
