Умар Диаби е човекът, който е призван да реши големия проблем на Левски – атаката. „Сините” са лидери в класирането, но от централните нападатели през сезона е дошъл едва 1 гол, дело именно на Диаби – срещу Славия. Защо в кариерата му като цяло го преследва такава суша, харесва ли му Бъгария и ще стане ли Левски шампион, четете интервюто, което Диаби даде специално за „Меридиан Мач” след мача с Лудогорец.
- Умар, разочарование или задоволство има след равенството с лудогорец?
- Недоволни сме, защото на почивката водехме с 1:0. Искахме да победим и се постарахме да го направим, но не успяхме. Допуснахме глупава грешка, нарушение в тази зона си е като дузпа. Но в крайна сметка о'кей, поне оставаме на първо място.
- В предните ви мачове имаше доста футбол, особено в Ловеч. Срещу Лудогорец като че ли имаше борба. На какво дължеше това?
Да, напълно съм съгласен с това твърдение. Дължи се на факта, че имаше много напрежение. Този двубой бе директен дуел за първото място - и Лудогорец искаше да спечели, и ние искахме да го направим. Беше много трудно и тежко. Нямаше толкова футбол, но пък отговорихме мъжки на битката и в крайна сметка 1:1 не е толкова лошо.
- Имаше ситуация с теб през второто полувреме, когато от Лудогорец искаха да бъдеш изгонен. Какво стана тогава?
- Не съм докосвал Борян. Просто бях там и той започна да ме обижда. Аз му казах „Отивай при играчите си", след което той падна. Не съм го докосвал и се радвам, че съдията не ми даде жълт картон.
- Секунди по-рано имаше претенции, че си ритнал лошо и Моци. Така ли беше?
- Докоснах го леко, наистина. Но беше неволно в борба за топката. Радвам се, че не ми дадоха жълт картон за тази ситуация, но и да ми бяха вдигнали нещо, щеше да е най-много официално предупреждение. Нищо повече. Докоснах Моци, но веднага му се извиних. Той дори ми отвърна „Няма нищо, знам, че не си искал да направиш това”. В този момент от някъде изскочи Борян, за да се бие с мен, и аз не знам защо.
- Това ти беше първи мач след контузия. Как се чувстваш?
- Сравнително добре се чувствам, макар да ми е малко трудно в момента. Един месец не съм играл заради тази контузия, все пак, а преди това имаше още един месец, в който не играх официални мачове. Честно да си призная съм разочарован от играта си в този мач, защото не се представих на нивото, на което ми се иска и очаквам. Следващия мач обаче ще играя много по-добре, обещавам.
- Следващият ви мач е срещу отбора, срещу когото Левски загуби финал за Купата миналата година. Има ли някакъв реваншизъм?
- Тогава не съм бил в състава, но не мисля, че и в другите има такова чувство. Дори вече ги победихме през този сезон във Варна. Добър отбор са, но се надявам да ги победим.
- Гледахме визитката ти преди да дойдеш. Направи ни впечатление, че си централен нападател, а имаш твърде малко голове. На какво се дължи това?
- Знам, че изглежда така. Миналата година беше много тежка за мен. Имах проблеми в семейството и сега съм тук, за да работя много. Надявам се да вкарам много голове за Левски, знам, че мога да го направя, защото играя за добър отбор. Все пак трябва да отчитате и този факт -Левски е най-големият отбор, за който съм играл. Това ще ми помогне с головете.
- Като цяло нападението на Левски отнася доста критики. Какво мислиш ти за конкуренцията - Атанас Курдов, Линел Китамбала?
- Те са други футболисти с добри кариери зад гърба си. Конкуренцията е хубава за отбора, сега всички ще се борим със зъби и нокти за титулярно място на тренировките и който е най-добър ще играе и се надявам да носи успехи на отбора.
- Преди началото на сезона всички отписваха Левски за титлата. Можете ли да станете наистина шампиони?
- В момента сме първи и доказахме на всички, че можем. Имаме всички качества, но това, което ме интересува, е да сме на върха през май, не през октомври.
- Какво мислиш за България?
- Харесвам много София. Това е голям и красив град. Животът тук е хубав. Харесва ми и футбола. Ще дам всичко от себе си и защо не да закарам Левски там, където му е мястото.
- Планираш ли да доведеш семейството си тук?
- Да, разбира се. Сестра ми ще дойде скоро, майка ми и баща ми също. Искам да им покажа София.
- Подтекста на въпроса ми беше колко дълго планираш да останеш в Левски?
- Надявам се колкото се може по-дълго.
