Асамоа: Грозданов е предимство за Пирин

- Не се съмнявам, че ще бъде доста труден мач за нас. Пирин е добър от­бор, но ние не се плашим от предиз­викателства. Напро­тив, готови сме за тях. Уверени сме и се надявам да се поздравим с успех накрая.

- Знаете ли, че в момента треньор на Пирин е Стефан Грозданов, който прекара четири много успешни се­зона начело на Локо (Сф)?

- Това е малко предимство за тях, което вероятно ще направи мача още по-труден за нас. Както казахте, той е бил тук преди и е наясно с възмож­ностите на нашия тим, а той не се е променил чак толко­ва много. Но, от друга страна, сега Локомотив има нов треньор, който носи със себе си нови идеи. Привлечени са и някои нови футбо­листи, така че нищо не се знае.

- Разучихте ли вече слабите стра­ни в играта на Пи­рин?

- Ммммм, не съв­сем. През есенния полусезон играхме срещу тях и ги по­бедихме, но всеки мач е различен. Ние не се притесняваме, защото сме сигурни в себе си.

- В момента Локо (Сф) е на трето място в класиране­то, с 5 точки по-малко от лидера Литекс. Смятате ли, че отборът има сили и потенциал да стане шампион?

- В момента за нас е много важно как ще се предста­вим през тази сед­мица, защото имаме да изиграем три мача, един от които срещу Левски. Предстоящата седмица ще реши всичко. Ако успеем да вземем максимума от тези двубои, то­гава ще можем да погледнем към тит­лата. Сега е необхо­димо да се концент­рираме върху пред­стоящото, защото тази седмица ще ни даде отговор къде сме ние и какво мо­жем да постигнем. Разбира се, всички се надяваме да ус­пеем да триумфира­ме на върха. Това ще е мечтан дебю­тен сезон за мен и много, много успе­шен за всички игра­чи, за треньора, за ръководството и за феновете ни.

- Вярно ли е, че селекционерът на Гана Милован Райевац ще бъде на трибуните на ста­дион „Осогово", за да ви наблюда­ва?

- Не съм сигурен. Никой не е разгова­рял с мен по този въпрос. Но незави­симо от това дали ще е там или не, аз винаги се старая да играя по най-доб­рия начин. Не бих искал да се задъл­бочавам в тази те­ма, защото за мен е по-важно да бъда максимално кон­центриран в мача срещу Пирин. Всич­ко останало е на за­ден план.

- И все пак си­гурно тайничко се надявате да бъдете включен в състава на Гана за предс­тоящото световно първенство в ЮАР.

- Да, разбира се. Всеки футболист мечтае да иг­рае на такава голяма сцена, но до тогава трябва да извър­вя много, много дълъг път. Най-важното е да се представям добре с екипа на Локо (Сф), а оттам нататък ни­що не е сигурно.

- Какво мислите за българското първенство?

- Много е инте­ресно. Конкуренци­ята на върха е жес­тока. Отборите до 10-о място могат да победят всеки. Така е например в Англия и затова ин­тересът е толкова голям.

- Вие сте играли в Англия, Франция и Шотландия. Бих­те ли сравнили на­чина на игра в тези страни и този у нас?

- В Англия се наб­ляга най-вече на фи­зиката и скоростта. Там се играе много бързо. Така е и в Шотландия, където целта е топката да премине от единия до другия край на игрището за въз­можно най-кратко време. Това изисква много тичане от страна на футболис­тите и затова мачът се играе на доста високи обороти. Тук футболът е много по-техничен. Всеки се старае да играе с топката по земя и това прави играта по-бавна. Аз нямам проблем и с двата стила, но предпочитам да играя с по-технични футболисти.

- Бихте ли раз­казали нещо повече за семейството си?

- Ами те живеят в Лондон вече повече от 20 години. Много се радват за мен и все­ки ден ми се обаж­дат, за да ме разпит­ват как съм, какво правя. Следят по ин­тернет всичко, което се случва тук. От време на време ид­ват при мен, а при всеки удобен случай аз ходя при тях. Преди всеки мач ко­ментираме. Като ця­ло са щастливи за мен.

- В началото не се ли опитаха да ви разубедят да не ид­вате в България?

- Не, изобщо. Те ми имат пълно дове­рие и знаят, че кога­то взема решение, то обикновено е окончателно. Подк­репиха ме и ми по­желаха успех.

- Какво беше първото нещо, кое­то ви шокира в България?

- Горещината. Когато пристигнат в България навън беше като в сауна. Наистина не го очаквах и бях леко шокиран.  Иначе нищо, друго не ме е изненадало. Всичко е нормално.

- Свик­нахте ли вече с живота в Бълга­рия?

- Да, ня­мам пробле­ми с адаптацията. Чувствам се добре и съм щастлив тук. Дори имам напредък с българския език. Все още не мога да говоря, но раз­бирам някои неща. Трудно ми е, защото не знам азбука­та, но ще се справя.