Райън Гигс: Юнайтед е отбор със семейни ценности

Колко години минаха? Райън Гигс не ги е броил. "Ще си тръгна, когато вече не съм полезен на отбора и когато загубя страстта към футбола". Самият той знае, че и на 80 г. ще бъде полезен на отбора, докато страстта му към футбола няма никога да угасне. Пред "Дейли Телеграф" Райън говори за жената на живота си, която се нарича Манчестър Юнайтед, за партньорите в отбора, съперниците, треньорската работа и пр.

Няма друг играч, проникнал в ДНК на Манчестър Юнайтед, както Райън Гигс. Вече 21 години той носи знаменитата червена фланелка. Преживял е всички промени: разширението на "Олд Трафорд", трансфера от родния Клиф в гланцирания Карингтън, както и комерсиалния феномен, в който се превърна Манчестър Юнайтед, но вярва, че съблекалнята си остава сърцето и душата на клуба. "За нас е най-прекрасният клуб в света, но той си остава клуб със семейни ценности", споделя Гигс.

Миналата седмица номер 11 седеше в корпоративния офис на "Олд Трафорд" и разсъждаваше за последния етап на развитие на отбора. Обърна внимание на детайла как Юнайтед подобрява своята инфраструктура с нов комплекс в Карингтън, на договора за 10 млн. лири с Toshiba Medical Systems за монтаж на скенери за ранна диагностика - от повредени меки тъкани до сърдечни заболявания. "Спомних си думите на Стивън Джерард за "Сейнт Джордж Парк" (национален футболен център), че националният отбор на Англия вече няма оправдание - размишлява Гигс. - Дълго време Юнайтед имаше сходни проблеми. В Клиф имахме само един ултразвуков апарат!"

Юнайтед все още изпитва проблеми с травмите, но Гигс е въплъщение на крепко здраве на 38 г. и все още гладен за победи въпреки изминалите години. "Хората питат как мога още да играя? Тайната ми се заключава в няколко неща, на които се възхищавам: спортна наука, йога, здрава храна."

Гигс обаче знае, че пясъкът на времето изтича между пръстите му. Успешен ли бе за него миналият сезон? "Аз давам оценка след Коледа в зависимост от това, как се чувствам и какво смята треньорът. Ако не се наслаждавам на играта и не нося полза, ще сложа точка. В края на ноември навършвам 39 г. Но не се притеснявам относно излизането в пенсия. Този въпрос виси над мен през последните години, но аз все още се наслаждавам на играта. Разговарях с много футболисти, с които съм играл - Брус, Робо, Ъруин, и всички ми казват: "Играй колкото можеш." Няма друг такъв адреналин, както във футбола."

Гигс размишлява за годините през кариерата си и за опонентите си. "Енфийлд" е изключително изпитание за играчите на Юнайтед поради своята уникална атмосфера. Тя не плаши, но показва свирепата конкуренция. Истински тест, в който трябва да покажеш най-добрия си футбол."

Треньорско поприще

"Когато спра да играя, ще се опитам да си намеря друго любимо занимание. Интересна ми е треньорската дейност. Карам курсове заедно с Гари Невил - второ ниво, лиценз категория А. Следващата година започваме курсове за лиценз ниво Pro." Какво би представлявал отборът на Гигс? "Предпочитам да имам няколко крила!" Както сър Алекс Фъргюсън. Гигс постоянно слуша треньора на Юнайтед и се запасява с идеи за бъдещето. "Уча се от самия майстор", разкрива Гигс, който се възхищава на начина, по който шотландецът дава тон в "семейния клуб". "Гледам го как се шегува с персонала в столовата. Той знае името на всеки ученик, който идва през ваканцията." В тима съществува чувство на непрекъснатост, дълголетие и сила. "Ядрото на треньорския състав още носи плодове. Мик Фелан е бил футболист, а Рене Маленстин е отдавна при нас. Медицинският щаб също отдавна работи с нас."

"Играчи като мен, Скоулс, Нев, дори Рио и Уейн сме заедно отдавна. Ядрото на отбора се е запазило, позволявайки да се говори за ДНК на Манчестър Юнайтед. За нас той е най-големият и прекрасен клуб в света, но си остава и клуб със семейни ценности."

Колегите

Феновете искат да виждат млади играчи, минали през всички степени на отбора, както често се случва в историята на Юнайтед. Но всяка година това става все по-трудно, защото летвата се вдига. Все пак е нужен баланс. Фъргюсън съчетава покупката на такива футболисти като Робин ван Перси с домашно отгледани като Уелбек и Клевърли. "Започнеш ли да вкарваш, това винаги помага за по-бързо адаптиране - разказва Гигс за Ван Перси. - Когато постигнеш хеттрик във втория мач (срещу Саутхемптън), мечтата започва да се сбъдва. Робин продължава да вкарва (седем гола в 9 мача) и да се представя на добро ниво."
В Юнайтед рядко идват суперзвезди. "Треньорът обича да купува млади футболисти и да ги привежда в надлежен вид. Когато купуваш готов играч от световна класа, ти вече знаеш на какво е способен. Робин дойде в среда, в която се работи и тренира приятно. При нас колективният дух е много висок и той веднага стана част от колектива."

Гигс следи внимателно и младите: "В същото време Уелбек продължава да възмъжава. На 18-19 г. той нямаше шансове да се включи в отбора. Но през последната половин година успя да стане част от него. Сега е мъж, здрав и мощен. Винаги е притежавал талант и с опита и знанията на играчи като Уейн и Димитър Бербатов той стана много силен. В отбора има добър подбор. Някои, като Уейн, излизат на сцената на 16 г. На други е нужно повече време да се разкрият. Бекс се разкри по-късно от Бати, Скоулс и Нев. Нещо подобно се получава и с Том. Той прекара няколко години под наем, но успя да се избави от досадните травми. Сега виждаме целия му потенциал. Аз лично се уверих в ентусиазма на това момче по време на олимпиадата, и то не само по време на мачовете, но и на тренировките. Той принадлежи към момчетата, които постоянно искат да стават все по-добри, искат да се учат и да станат играчи от топ класа. С подобна настройка плюс талант той се справя нелошо в Юнайтед и Англия."

Англия

Колкото до Руни, Гигс е съгласен с треньора Рой Ходжсън, че нападателят може да се справи с напрежението на капитанската лента след оттеглянето на Джерард.

"Не е проблем за Уейн. Товарът на отговорността му тежи от 16-годишна възраст. Сега е още млад, на 26 г., но вече десет години е футболист от най-висока класа. Има опит, глава на раменете и естествено, талант."

Дали Фърдинанд още става за националния отбор? "Да. Той играе за Юнайтед. Това казва всичко. Рио е превъзходен, породист защитник. Не го канят в националния, но това е от полза за Юнайтед, както бе и с мен през последните 4-5 години. На Юнайтед е нужен подобен опит в борбата за възвръщане на титлата. А на върха е горещо. Сити с големите пари, Челси - победител в Шампионската лига, Арсенал - велик клуб, който винаги ще бъде там. Ливърпул е също в борбата благодарение на своята история. Както и Тотнъм."