„И така. Скромното ми мнение за Левски е, че в клуба са в абсолютен плен на миналото.“
Това пише спортният журналист Желю Станков в своя профил в социалната мрежа „Фейсбук“ по повод ситуацията в „синия“ клуб.
„На „Герена“ си стоят доброволно в концлагера на спомените. И нямат никакъв креативен план за бъдещето“, посочва той и допълва:
„Да имаш чорбаджия е лошо, но е по-лошо да не се знае кой е чорбаджията, или пък той да стои на заден план, като преди това си е напазарувал едно цяло семейство. Лека полека вече всичко е подменено и цялата ценностна система е разядена до основи. Това за идеята, за достойнството, за честта, сега са хартиени крепости. И дори най-малкият полъх на вятъра ги вдига във въздуха и ги разпилява. Големите морални и идеологически въпроси за Левски остават неразрешени, уважаеми сини приятели. Чакаме държавата или скритият шеф нещо да направи за стадиона. Бойко Борисов е болен левскар, но не е чак дотам болен да вкара клуба на сърцето си в националния бюджет. Максималното, което може да направи е винаги да намира следващ Бащица. Както и да отхвърли такъв, както стана с последния кандидат за ролята на нова орбита. Финансирането е едно, идеята съвсем друга."
"Но! Страницата винаги я затварят младите! Новото загърбва старото. То е така устроено, че не се съобразява особено с това, което е било. Някакъв креативен фактор трябва да се появи в Левски, за да може малко - по малко да се излезе от тинята. Вероятно рано или късно пак ще се случи. Онзи ентусиазъм не бива да угасва със серията ехидни кометари каква е възрастта на Охене и колко бавен е Фадига."
"То сега ясно кой какви изводи ще си извади от тези редове, че Наско така, че Мъри иначе, че ултрасите искат акциите. И аз вече съм от техния лагер, щото ме плашат, или ми плащат, то все тая."
