Поредната звездна извадка от книгата на Фил Хелмут е за Ани Дюк. Ето какво споделя самата тя:
"Повратният момент в живота ми дойде, когато завършвах училище. Брат ми ме покани да му гостувам в Лас Вегас, докато той играеще в Световните Серии. По това време бях на 21 или 22 години.
Когато пристигнах той ме заведе на вечеря в Hugo's Wine Celler във Four Queens Casino. Още си спомням колко бях впечетлена, от това колко бе шикозно мястото. По онова време живеех от стипендията си, която беше $13,000 на година. В малкото случаи, в които можех да излезна да ям навън бяха в място наречено Салатената Алея, където яденето ми струваше $3.
Ето защо сметнах, че е доста екстравагантно от страна на брат ми да ме настанява в Golden Nugget и да ме води по шикозни ресторанти. Екскурзията беше страхотна почивка от натовареното ми обучение. Прекарах няколко часа по масите за Блек Джек, но в повечето време гледах как Хауард играе покер.
На следващата година той пак ме покани във Вегас. Бяхаме седнаи в кафето в Binion и обсъждахме плановете си за вечерта, когато Хауард каза: "Защо тази година, вместо само да гледаш, не поиграеш и ти малко покер?"
Казах му, че няма да мога да играя на толкова високо ниво и не бих се справила, но той не ми обърна внимание и добави. "Гледала си ме достатъчно как играя. Не се тревожи. Ще се справиш."
Той взе една салфетка и набързо надраска списък със стартовите ръце, с които мога да играя и ме изпрати във Fremontр за да играя $1-$3 лимит холдем. В общи линии можех да играя всичко от A-J нагоре и от 6-ци нагоре.
Взех салфетката и се отправих към казинито. Израстнала съм във семейство на картоиграчи и не се притеснявах да играя покер. Изнервящото в случая беше, че щях да залагам пари срешу по-добри от мен играчи. Не исках да загубя. Бях притеснена за парите, но повече се тревожех да не разочаровам брат си.
