Факторът „Страх” в турнирите на живо

Нека погледнем един средно статистически покер играч. Този, който играе турнир на живо в казиното, ще взима повече решения породени от страх, отколкото играч със същите умения в онлайн турнир. Има редица фактори за това и сега ще разгледаме някои от тях.

Страх от казиното

Това се отнася за тези, които са запознати предимно с онлайн играта и не толкова с играта на живо. Преминаването от копютъра към зелената маса в казиното може да е доста ужасяващо. Шумът, регистрацията в турира, намирането на мястото, чиповете и смятането на пота, момента в който е наш ред да играем, забраната за стрийминг бет... има толкова много неща, за които да се мисли докато си в казиното, които в интернет се правят автоматично от програмата.

Това е причината, поради която новобранците в игрите на живо играят доста тайт в първите няколко орбити. Така се опитват да издигнат стена пред себе си. Достатъчно е трудно да се следи играта, да се оправят чиповете, да се свикне с цялата обстановка без да се отразява на играта ни на посредствени ръце от средна позиция. Ето защо те го дават по-полека и играят само премиум ръце и ви дават да им откраднете блайндовете.

Страх от ранно отпадане

Когато отпаднеш рано от някой онлайн турнир почти веднага можеш да се запишеш за следващ или дори да влезеш в някой с късна регистрация. Ако случайно няма турнири в мрежата, в която играете, просто се логвате в друга мрежа. 

Турнирите на живо са доста по-обвързващи. Когато ги играеш не правиш нищо друго. Не можете да си проверите електронната поща, не можете да помогнете на сина си със задачите по математика и не може да се обадите на майка си. Трябва да си отделите специално време за турнира, ходенето до казиното и обратно, времето за регистрация и настаняването. Последното нещо, което искат покер играчите е да изгорят още в началото. Така остават с чувството на доста изгубено време. Така че отново ще видите онлайн играчите да се тайтнат в началото, за да могат да успокоят съвестта си, че парите са отишли по правилно предназначение и не са профукани за няколко минути.

Страх от позора

Хората се опитват да блъфират и да играят слаби ръце доста по-рядко в турнири на живо, защото срещу тях са изправени живи дишащи играчи. Средностатистическия играч се страхува да не бъде хванат докато бърка в кацата с меда. Той не иска да му се налага да вижда погледа на останалите играчи, когато блъфира, презентирайки нът флъш, а всъщност опонентът му държи точно тази ръка. Той не иска да види очудените лица на хората на масата, когато агресивната му игра с 9-3 офсюит не успее. Пред компютъра той може да си позволи да е дързък. Ако направи грешка със ужасна ръка, последствията ще са почти никакви. Никой не го познава. Със сигурност ще види как някой на масата му пише „уоу колко си зле.... добре изиграно, рибке”, но този човек е просто един аватар.  

Страх от залозите

Като в първия пример това се отнася до интернет играчите, които не са свикнали да играят на живо. Онлайн входовете за турнирите са в повечето случаи доста по-малки от трицифрена сума, дори е лесно да се намерят турнири с вход по-малък от $10. На живо дори най-евтините входове са около $60, а всичко което е с дори на половина сносна структура е с над $100 вход.

Ето защо играчите се страхуват да отпаднат в ранните етапи. Те се страхуват да изгубят такава сума. Не е задължително да се страхуват от загубата на парите, а по-скоро искат покер изживяването им да си струва платеното. Може да е доста разочароващо от развлекателна гледна точки да похарчиш $100 или $200 за вход в турнир, в който играеш само 10 минути.