Наскоро се оказах в една игрална зала, където единствената предлагана игра беше $1-$2 ноу-лимит тексас холдем, девет-хендед. Това не е моят първи избор за игра; предпочитам малко по-високи лимити и шортхендед. Но както всички знаят, лоша покер игра е по-добре от никаква игра, така че без много да му мисля се включих.
Едно от първите неща, които правя във всяка нова игра е да си взема бележка относно размера на рейзовете. Всички знаем, че стандартния рейз е около три пъти големия блайнд, но въпреки това, всяка игра има своя собствена динамика. В някои игри, отварящ рейз от пет пъти големия блайнд може да бъде платен от 4-5 играчи, докато в други мини-рейз може да накара всички да фолднат. В тази игра, въпреки че повечето играчи предпочитат да лимпнат и да видят флопа, бързо ми стана ясно, че рейз от три или четири пъти големия блайнд трудно би могъл да накара всички да фолднат.
Ето защо, започнах да експериментирам с размера на моите рейзове, опитвайки се да открия какъв рейз е нужен, за да се фолднат всички. Рейзнах до $10, после до $12, след това до $15 и накрая до $20 — рейз от 10 пъти големия блайнд! Разбира се, няма нужда да ви казвам колко глупав залог е това. Подобен голям оувърбет поставя бетора под сериозно напрежение. Нужно е да бъдете прав в много повече случаи от нормалното, за да може подобен прекомерно голям залог да ви донесе печалба в дългосрочен план. Все пак, ще печелите голяма част от ръцете без бой, а когато някой реши да ви се опъне ще сте абсолютно наясно къде сте в ръката.
Това важи в особена степен за случаите, когато лимпър плаща голям оувърбет. Причината е толкова проста и очевидна, че заслужава да бъде написана с удебелен шрифт: Трудно е да имаш ръка за $2 и ръка за $20 едновременно.
Помислете за това: С какви ръце лимпърите плащат в игри като тази? Две сютед карти. Офсютед конектори. Всяко асо. Всеки чифт. Понякога и с пълен боклук. Могат ли тези ръце да устоят на натиска породен от голям овърбет? Големите чифтове и големите аса могат. Всички останали ръце би трябвало да фолднат. Едва ли дори и лууз играчите ще си позволят да платят подобен залог със средно силна ръка, надявайки се да ударят нещо на флопа. В общи линии, ръка, която може да плати $2 залог не може да плати $20 залог. Така че, когато лимпър плати голям оувърбет — или рирейзне — той ясно показва, че е лимпнал, за да ви постави капан. Ако оставим настрана възможните идиотски плащания с боклук, това е единствената възможност някой да има едновременно ръка за $2 и ръка за $20.
Рейзовете, както знаем, дават информация. Те очертват ръцете на нашите противници. Дори малък рейз е достатъчен, за да се скъси до някаква степен рейнджа на опонентите ни; големите рейзове, обаче, очертават възможните ръце още по-ясно. Един голям оувърбет почти перфектно определя ръката на играчът, който плаща.
Е, тогава защо не правим такива оувърбетове през цялото време? Има две причини. Първата, както отбелязах по-рано е, защото плащаме прекалено висока цена за информацията, която получаваме. Печелите толкова малко, когато сте прави (противниците ви са слаби), а плащате толкова много, когато грешите (те ви трапват). Втората причина е, че всъщност друг вид ръка, която може да бъде едновременно за $2 и $20 е чистият блъф. Когато правите големи оувърбетове непрекъснато, за вашите противници не е трудно да преценят, че в повечето случаи ще имате средни или слаби ръце. Поради тази причина съвсем спокойно биха могли да ви лимп-рирейзват в голяма част от случаите, защото знаят, че е малко да вероятно да платите, тъй като е малко вероятно да имате истинска ръка. Поради тази причина, големият оувърбет ви излага на опасност по два начина: Той ви оставя далеч назад в ръката, когато ви платят и ви подлага на огромно изпитание, когато ви рирейзнат.
Съществува, обаче, още една причина да се опитват големи оувърбетове в слаби-лууз игри като тази, която съм описал: Това е изключително изнервящо за останалите играчи. Да предположим, че всеки път правите масивни префлоп рейзове и стратегията ви работи. Събирате блайндовете и лимповете, ръка след ръка. Като оставим настрана, че е трудно да забогатеете с $3 или $5 на ръка, този модел на залагане държи на дистанция вашите опоненти от играта. Запомнете за какво са те там: Основно, искат да видят евтин флоп. В това се състои тяхното удоволствие от играта. Отнемете им това удоволствие и ще ги направите нещастни.
Това проблем ли е? Може би да, а може би не. Преди няколко години Майк Каро отбеляза, че щастливите, спокойни играчи са по-склонни към загуби, отколкото тези, които са сериозни и концентрирани. Ако отидете твърде далеч в използваните на големи оувърбетове, най-вероятно ще отнемете цялото удоволствие от играта на вашите опоненти, което няма да е никак добре за печалбата ви.
Ето как аз постигнах баланс: Правех големи оувърбетове с всичките ми добри ръце от късна позиция. Случваше ми се да го правя и с K-10 офсют. Също така, правех големи оувърбетове с моите много силни ръце, защото общата честота на рейзовете ми прикрива тяхната сила по перфектен начин. Не правех големи оувърбетове с чист боклук (въпреки че бих могъл и най-вероятно ще успея да събера пота без бой), както и когато бях извън позиция (въпреки че бих могъл и най-вероятно ще успея да събера пота без бой). Използвайки този инструмент само от късна позиция и само с моите наистина добри ръце, аз рейзвах достатъчно често, за да държа играта под контрол, но не прекалено често, за да се страхувам, че останалите може да ми скочат всеки момент.
Помислете за използването на голям оувърбет следващия път, когато сте в лууз-пасивна игра, в която играчите обичат да лимпват и да виждат евтин флоп. Това е динамична и интересна стратегия, която трябва да знаете как да използвате, когато подходящите условия са налице. ♠
от Джон Ворхос
Големи оувърбетове
Наскоро се оказах в една игрална зала, където единствената предлагана игра беше $1-$2 ноу-лимит тексас холдем, девет-хендед. Това не е моят първи избор за игра; предпочитам малко по-високи лимити и шортхендед. Но както всички знаят, лоша покер игра е по-добре от никаква игра, така че без много да му мисля се включих.
