Днес носителят на Купата на България - Славия, се събира за първа тренировка на „Овча купел". С „белите" трябва да започне и новото попълнение от чужбина. Става въпрос за родения на 27 януари 1998-а сърбин Александър Станисавлевич, който обаче приема за свой дом... Москва. В продължение на 15 години 194-сантиметровият централен защитник е изкарал в руския гранд ЦСКА. Ето какво още разказа Станисавлевич пред „Меридиан мач”.
- Саша, кой път те доведе в Славия?
- Със Славия се срещнахме още през зимата - по време на лагера в Турция. Тогава играх срещу този отбор в контрола с втория тим на ЦСКА Москва - победихме с 2:1. Тогава очевидно от Славия не са ме забелязали, но го направиха сега. Моят мениджър Мирчо Димитров, на когото съм много благодарен, ми каза, че има за мен вариант в България, след като бях освободен от ЦСКА. Разбрахме се, подписах договор и съм радостен, че ще започна в Славия.
- За колко години е договорът ти със Славия?
- За три - и затова съм още по-доволен. Така ще съм и по-спокоен за бъдещето си и ще мога да имам комфорта да се развивам.
- Треньорът на ЦСКА Москва Виктор Гончаренко обясни ли ти защо те освобождават?
- Директно с мен не е говорил. Казал е на мениджъра ми, че няма да разчита на мен за мъжкия отбор през следващия сезон. Направил е обаче уговорката, че след две-три години ЦСКА (Москва) може да ме върне Тези думи означават, че ще ме следят в Славия. Но аз не мисля сега за тази опция. Важното е да с е адаптирам и да се докажа в София.
- Как започна в ЦСКА (Москва)?
- Семейството ми се пренесе да живее там, аз се пробвах и ме одобриха. Бях само на 5 годинки. Така че в клуба съм изкарал 15 г. Играл съм контроли с първия отбор, а тази година станахме вицешампиони на Русия при младежките формации. Москва е мой дом.
- Имаше ли сълзи в Москва при раздялата?
- Не, сълзи нямаше. Част от сърцето ми винаги е там. Тази връзка няма как да се прекъсне.
- А Сърбия?
- Сърбия е моята родина, бил съм част от националния отбор и до 17, и до 19 години. Ако ме викат, ще продължавам да защитавам честта на Сърбия.
- Ходиш ли си често?
- Да. Аз съм от Лесковац. Винаги е приятно да отида там. Влюбен съм в прочутата лесковачка скара. Още предпочитам плескавиците пред блините и пелмените.
- Как се чувстваше в мегаполис като Москва - София е значително по-малка...
- С всичко се свиква. Да, наистина Москва е с огромни размери, но аз нямах проблеми с разстоянията. Чувствах се уютно, колкото и странно да звучи. Забавлявах се с приятели, имах ред любими места.
- Идвал ли си преди в България?
- Не - дойдох за първи път, за да подпиша договора. Но разбираемо не успях да разгледам града. Надявам се, че ще имам достатъчно време, за да го направя?
- Какво си чувал за Славия и за страната ни въобще?
- За Славия знам, че е най-старият столичен клуб и е носител на Купата на България, така че ще играем в Европа. Какво по-хубаво от това?! От контакта ми с треньора Златомир Загорчич, който е сърбин и има български паспорт, останах с изключително приятно впечатление. Разбрах, че винаги ще бъде до мен. Това, което искам на всяка цена да видя, е вашето Черноморие.
- Защо?
- Баща ми Сърджан и майка ми Биляна са ми говорили много за българското крайбрежие на Черно море. Те са го посещавали, разбира се.
- А какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Да карам колело и да играя на компютъра на„ФИФА 18". А що се отнася до музиката, мога спокойно да кажа, че съм меломан. Но там предпочитанията ми са крайно противоположни - слушам сръбски фолк и руски поп. Любимци в двата стила са ми Саша Матич (б. р. - Сръбския Андреа Бочели) и Монатик.
- А Филип Киркоров - той все пак е българин?...
- Той е кралят на руската поп музика, но е за по-старите поколения.
- Да завършим все пак с футбол - за кого ще викаш на световното?
- По равно за Сърбия и Русия - в това няма никакво съмнение. Дано не се срещнат...