Джовани Винченцо Инфантино, или както всички го наричат - Джани, навърши 46 г. в сряда, а от 29 февруари управлява като президент най-голямата спортна организация в света - ФИФА. Дипломираният адвокат наследи на поста скандалния функционер Сеп Блатер, под чиято 18-годишна власт имиджът на световната централа бе сринат от афери, корупция и машинации. Енергичният Инфантино доскоро бе генерален секретар на УЕФА, има швейцарско и италианско гражданство, баща е на четири деца, говори 6 езика и е запален почитател на "Интер" и "Скуадра адзура". Едно от първите си интервюта като шеф на ФИФА той даде за месечното списание на централата.
- Ще разкажете ли какви емоции изпитахте и какво си помислихте в мига, когато бяхте провъзгласен за президент на ФИФА?
- Сякаш още не съм го осъзнал напълно. Смесиха се всички емоции, които човек може да усети едновременно - щастие, гордост, отговорност. Тежестта на мисията, която поемаш, но и страстта и енергията да я изпълниш. В такива моменти не мислиш за нищо. Само усещаш. Всичко беше емоция, също като футбола.
- За него вие сте работили дълго време, но как той ви повлия през целия ви живот дотук?
- Заразих се с футболния вирус още като дете. Прихванах го от баща ми. Бях луд фен и пътувах навсякъде, за да подкрепям моя отбор. Когато казвах на родителите си, че отивам на мач, си слагах дънки и най-износената фланелка. Сега обаче се налага да ходя на стадиона с костюм и вратовръзка. Струва ми се, че трябва да променим това и като ръководители на футбола да приличаме повече на запалянковците, отколкото на политиците. Да не забравяме, че всички сме започнали като обикновени фенове.
- Когато сте играли футбол, каква е била вашата позиция на терена?
- Обикновено седях на пейката и наскоро вие видяхте защо (б.р. - Инфантино визира мача между журналисти и служители на ФИФА веднага след конгреса). Всъщност обичах да съм нападател, но не вкарвах много голове. В интерес на истината играех в кварталния отбор само защото майка ми переше екипите на всички. Това ми осигуряваше по няколко минути на терена от време на време, когато водехме в резултата и нямаше опасност да сътворя някакви поразии. Обичам да играя и днес, както по онова време.
- Кои са първите ви спомени от световни първенства?
- Бях на 8 години и гледах по телевизията с баща ми мондиала в Аржентина през 1978-а. Спомням си Даниел Бертони и Марио Кемпес във финала срещу Холандия. А също и италианския отбор, който стартира добре с млади играчи като Пауло Роси и Антонио Кабрини. Следващото световно през 1982-ра ми донесе незабравими емоции като на 12-годишно момче, тъй като Италия стана шампион. На последния мондиал в Бразилия през 2014-а усетих, че не ме е напуснала онази детска страст да гледам и да се радвам на футбола...
- Какви идеи имате за световните първенства?
- Не е тайна моето желание отборите да бъдат увеличени на 40. Това са само 19% от членуващите във ФИФА държави, така че изобщо не е много в сравнение с континенталните първенства, в които участват между 30 и 100 процента от отборите. Ще дадем шанса на още 8 страни да се включат в мондиалите, но всъщност ще дадем на много повече мечтата да се класират и това ще направи квалификациите по-силни и по-интересни. Разбира се, ще се наложи и да разрешим някои въпроси. Например как това ще се отрази на спортния календар. Според мен - никак, но... трябва да проучим всичко внимателно и сериозно, преди да действаме.
- Какви очаквания имате от събитията през първата година, в която ще управлявате ФИФА?
- Започват квалификациите за световното в Русия и това е празник за играта по целия свят, защото всеки футболист мечтае да се класира. Имаме световно за момичета до 17 години в Йордания и до 20 години в Папуа Нова Гвинея. Много е важно женският футбол да навлезе в тези страни, да отвори нови хоризонти. Ще бъда там, за да покажем, че сме благодарни на двете държави и че вярваме във възможностите на футбола да окаже позитивно влияние в тези региони.
- Освен да организира първенства, другата основна задача на ФИФА е да развива футбола. Какви са вашите идеи в тази насока?
- Пътувам много по всички континенти, посещавам десетки държави и виждам с очите си къде от какво има нужда. Смятам, че можем и трябва да свършим много работа, дори с малко усилия и промени. И по-специално да инвестираме в специални програми за съответните райони, защото проблемите не са едни и същи в Бутан, Мадагаскар, Швейцария или Парагвай. На различните места нуждите са различни, а ние трябва да сме сигурни, че правим най-доброто за развитието на футбола във всяка от 209-те държави, членуващи във ФИФА.
- Какво е мнението ви за въвеждането на видеотехнологията за решаване на спорни ситуации във футбола?
- Живеем в 2016 година и не можем да си затваряме очите за напредъка на технологиите. Системата за наблюдение на голлинията вече е реалност. Трябва много внимателно да анализираме и тестваме техническите средства, за да знаем кога и как да ги прилагаме, за да не се получи отрицателно влияние. За разлика от други спортове футболът е много динамичен. Той не спира, за да се гледат видеозаписи, и тази динамика трябва да се запази.
