Борис Томов спечели титлата на двойки и тази на утешителния турнир на провелия се в началото на октомври Балкански шампионат по тенис за хора в инвалидни колички БНП Париба. В интервю за сайта на БФТ Томов говори за постигнатите успехи на българските тенисисти на Балканиадата, за предизвикателства, които срещат хората с увреждания, практикуващи този спорт и за помощта, която получават.
Как се чувствате след първия си голям турнирен успех?
Разбира се, много съм щастлив. Искам да подчертая, че това не е само мой успех, но и успех за тениса в България като цяло. Постигнахме много победи на Балканиадата в Пловдив, най-важните от които срещу турците и украинците, които са сред най-силните в нашия спорт в момента. Така че съм много доволен от постигнатото.
На какво се дължи тази победа – упорити тренировки, много труд ?
Успехите ни наистина са плод на упорити тренировки. Имаме занимания три пъти седмично на кортовете на ТК “Левски”, където са осигурени всички необходими условия за хора в инвалидни колички. Използвам възможността да благодаря на тенис федерацията и на Димитър Войнов за това, че ни осигуряват тази добра възможност, без която успехите ни нямаше да са такива. Освен това треньорът ни Христинка Братанова е много амбициозна, което също допринася за добрите ни резултати.
Какви за общите Ви впечатления за смисъла на тази проява, която се проведе в Пловдив? Какво е усещането да се играе като домакин, а не като гост както обикновено играете?
Съвсем различно е да си домакин на състезание от такова естество. Както се казва, вкъщи си е друго. Публиката те подкрепя, можеш да си кажеш по някоя друга дума с приятели - това е много важно. Условията на кортовете на ТК “Локомотив” са много добри, достъпът до съоръженията е улеснен, което е много важно за нас състезателите. Общо взето БФТ се представи на изключително високо ниво в организацията на този турнир, за което е доказателство и отношението на чуждестранните участници в надпреварата – всички останаха много доволни.
Надявате ли се в календара за 2011 г. турнирът отново да бъде включен? С какво допринася за Вашето развитие този балкански шампионат?
Няма никакви обективни пречки турнирът да влезе и в календара за 2011 г. Най-вероятно, ако това се случи, пак ще бъде през октомври. Представителят на международната федерация ITF, който беше тук по време на Балканския шампионат, се изказа многообещаващо относно провеждането на турнира и през следващия сезон, така че вярвам в това. Има тенденция шампионатът да стане традиционен.
България има победител и при 18-годишните. Означава ли това, че имаме добра перспектива за развитието на младите състезатели?
Не е тайна, че всички такива състезания целят постигането на една основна задача – да се развива спортът. Така че ние винаги търсим перспективата за младите състезатели. След края на турнира в Пловдив смея да твърдя, че имаме добро бъдеще в тениса за хора в инвалидни колички. Младата ни надежда Калин Асенов, който завърши на първо място при юношите до 18 години, има страхотни данни за бъдещи успехи на корта. В Пловдив той доказа класата, като победи всичките си съперници, някои от които както вече подчертах – бяха много силни.
Какви са впечатленията Ви от работата на БФТенис през 2010 г. и през последните години въобще? Как федерацията помага на хората с увреждания, какъв е приносът й за тяхното развитие?
Откакто Стефан Цветков ръководи федерацията, се усеща качествено различно отношение към нас. Радваме се на безпрекословна подкрепа за подготовката на лагери, за осигуряването на екипировка – ракети, анцузи, за организацията на турнири. Наистина искам да благодаря на тенис федерацията и екипа, който работи в нея, за подкрепата, която ни се оказва целогодишно.
Как Ви помага спортът за социалното интегриране?
Спортът е нещо прекрасно за хора с увреждания като нас. Едно на ръка че разнообразява ежедневието ни, но също така динамичен спорт какъвто е тенисът спомага за цялостната кондиция на човек. Не само тенисът обаче е хубав за добрата кондиция на хората в нашето положение, но и всички други видове спорт.
Правилото, което може да бъде въведено скоро хората с увреждания да играят като спортистите, които не са на количка - само с едно тупкане на топката на корта, ще затрудни ли по някакъв начин играта Ви?
От много години шефовете на тениса се борят да въведат това правило и при нас – хората с увреждания, но още не е ясно дали ще успеят. Безспорно много по-удобно е както играем сега – с две тупкания, защото малко или много движението ни на корта не е като на състезателите без увреждания. Но дори да се въведе една такава промяна в регламента, няма да правим драми, така или иначе и сега успяваме да хванем между 70 и 80% от топките при първото тупкане.
Как определяте дейността на федерацията за осигуряването на екипировки, ракети, като цяло за осъществяването на всички тенис прояви?
Имаме всичко, осигурено ни е необходимото за нормалния тренировъчен процес. Наистина не ни липсва нищо. Въпросът с базата е малко по-деликатен, тъй като се нуждаем от малко повече тренировки на червен корт – сега тренираме основно на асфалт. От федерацията и от ТК “Левски” обаче никога не ни отказват, когато имаме нужда да се подготвяме по-засилено на червено. Така беше и преди Балканския шампионат в Пловдив когато имахме около седмица интензивни тренировки. Движението на нашите колички по асфалта е много по-различно от това по червения корт. Преди всяко друго важно голямо състезание като тези в Австрия и Унгария, на които участвахме по-рано през годината, можем по 5-6 дни да се подготвяме на подходящата настилка, което е от стратегическо значение за резултатите ни. Общо взето каквото сме поискали от тенис федерацията, сме го получавали.
Кажете ми нещо повече за лагер семинарите в Дълбок дол – до каква степен има полза от тях за Вашето развитие като професионален състезател?
Ето това е нещото, което в най-голяма степен ме притеснява. Тренировките с децата там не са достатъчни. Веднъж месечно ходим до там за петък, събота и неделя и в тези три дни провеждаме общо пет интензивни занимания. През останалото време те също тренират, но не е същото когато са без нашия треньор Христинка Братанова например. Идеята ми е ако може да се уреди още един тренировъчен уикенд с тях месечно, може би те да идват към София. Не мисля, че е голям проблем да се осигури транспортът им до тук, а същевременно занятията биха били много полезни за развитието на младите таланти.