Легендарният Илие Настасе се появи пред зала "Арена Армеец", слизайки от черен "Майбах", час преди финала на Турнира на шампионките. Първоначално планът на някогашният №1 в тениса беше да отпътува за Букурещ след двубоя на сънародничката му Симона Халеп с австралийката Саманта Стоусър. После обаче Настасе запази апартамент в столичен хотел и нощува в София.
Колоритният 67-годишен тип, който призна преди време в автобиография, че е спал с 2500 жени, не харесва медиите. Отказа интервю преди финала, но после се съгласи с уточнението - имате точно 5 минути. А по време на кратичкия разговор не спира да дъвче дъвка и във всеки момент се готви да каже "стоп" на въпросите. Лаконичен и сякаш с досада изстрелва думите на английски.
Харесахте ли турнира?
- Дойдох накрая, само за финала. Пристигнахме с кола от Букурещ часове преди мача. Не мога да коментирам предишните дни.
Как видяхте финала?
- Хареса ми, атмосферата бе добра. Имаше и много румънски фенове, а и Симона победи. Победихме!
Как сравнявате тениса сега и по ваше време? Някои казват, че сега играчите изкарват много повече пари например.
- Не искам да сравнявам, дразня се от такива сравнения. И тогава беше добре, и сега е добре. Харесвам си моето време.
А като стил какво се измени? Вие правехте шоу, докато сега май гледаме повече хора, играещи почти машинално.
- Предполагам, че не им остава време на корта за шоу, победата е твърде важна. Но има чудесни играчи и в наши дни. Не са само машини, както вие се изразихте.
И ние имаме един такъв добър играч - Григор Димитров се казва. Гледали ли сте го?
- Да, да, виждал съм го как играе. Има потенциал. Но трябва да спечели някой голям турнир, за да кажем, че е голям играч.
Може ли да стане номер едно?
- Потенциално - да. Но трябва да го постигне на корта, защото на хартия добри играчи има много.
Имате ли амбиции в тениса като ръководител?
- Не, не участвам в тениса по никакъв начин. Гледам турнири, ходя на някои мачове от Големия шлем, когато ме поканят. Предпочитам да посещавам турнири на хубави места като Рим и Монте Карло например.
Кога за последен път бяхте в България?
- Преди 51 години! Точно 51 (тогава е бил на 16 години - б.а.).
Дано ви видим скоро...
- Да, да, но няма да е след още 51 години! (Смее се и слага край на разговора - б.а.)
Интервю на Динко ГОЦЕВ, "Труд"
Колоритният 67-годишен тип, който призна преди време в автобиография, че е спал с 2500 жени, не харесва медиите. Отказа интервю преди финала, но после се съгласи с уточнението - имате точно 5 минути. А по време на кратичкия разговор не спира да дъвче дъвка и във всеки момент се готви да каже "стоп" на въпросите. Лаконичен и сякаш с досада изстрелва думите на английски.
Харесахте ли турнира?
- Дойдох накрая, само за финала. Пристигнахме с кола от Букурещ часове преди мача. Не мога да коментирам предишните дни.
Как видяхте финала?
- Хареса ми, атмосферата бе добра. Имаше и много румънски фенове, а и Симона победи. Победихме!
Как сравнявате тениса сега и по ваше време? Някои казват, че сега играчите изкарват много повече пари например.
- Не искам да сравнявам, дразня се от такива сравнения. И тогава беше добре, и сега е добре. Харесвам си моето време.
А като стил какво се измени? Вие правехте шоу, докато сега май гледаме повече хора, играещи почти машинално.
- Предполагам, че не им остава време на корта за шоу, победата е твърде важна. Но има чудесни играчи и в наши дни. Не са само машини, както вие се изразихте.
И ние имаме един такъв добър играч - Григор Димитров се казва. Гледали ли сте го?
- Да, да, виждал съм го как играе. Има потенциал. Но трябва да спечели някой голям турнир, за да кажем, че е голям играч.
Може ли да стане номер едно?
- Потенциално - да. Но трябва да го постигне на корта, защото на хартия добри играчи има много.
Имате ли амбиции в тениса като ръководител?
- Не, не участвам в тениса по никакъв начин. Гледам турнири, ходя на някои мачове от Големия шлем, когато ме поканят. Предпочитам да посещавам турнири на хубави места като Рим и Монте Карло например.
Кога за последен път бяхте в България?
- Преди 51 години! Точно 51 (тогава е бил на 16 години - б.а.).
Дано ви видим скоро...
- Да, да, но няма да е след още 51 години! (Смее се и слага край на разговора - б.а.)
Интервю на Динко ГОЦЕВ, "Труд"