Тази година д-р Тодор Тодоров навърши 80 г., колкото са и годините на организирания тенис в България. Той е автор на първия учебник по тенис и над 80 публикации, дългогодишен председател на ТК Академик, треньор на националния отбор и капитан на купа Дейвис (1971-72 г.), учредител и организатор на първите и най-големи професионални турнири у нас. От 1984 до 2007 г. е член на Европейската тенис асоциация. Специално за "Неделен Стандарт" д-р Тодоров разказа спомени от своя богат на спортни събития живот.
С ракета на корта
Моят вуйчо Никола Нинов е играл тенис от създаването на тенис клуб АС 23 (при обединяването на Атлетик и Слава). Той е сред основателите на БфТенис.-. През 1939 г. вуйчо ме заведе за първи път на корта и ми даде мъжка ракета с отрязана дръжка, за да ми е удобна. От 1945 до 1948 г. бях в първата тройка на АС 23 при юношите. Като студент по медицина станах три пъти студентски шампион и ползвах привилегията да отсъствам от няколко часа лекции, за да мога да играя. Вече се състезавах за Академик. Като селски лекар в Елисейна (Врачанско) 4 г. пътувах с влака до София, за да тренирам три пъти седмично. Бях сред първите 7 ракети в страната.
Как написах първия учебник
Спечелих конкурс във ВИФ (сега НСА) и станах асистент по анатомия. Междувременно завърших и ВИФ със специалност тенис и ски. През 1966 г. си издействах да гледам турнира "Ролан Гарос" в Париж за 2 седмици. Председателят на секцията Кючуков беше представител на ООН и ме подслони в дома си. Тогава видях как играе и прочутия тим на австралийския треньор Хари Хопман. Говоря френски, италиански, английски и руски. Канеха ме като преводач от руски на всички международни симпозиуми, където се разискваха техниката, тактиката и развитието на тениса. Така бях в течение с всички новости. Плюс това изкарах в
Помага ли пъшкането на корта
Моника Селеш беше мъничка като джудже и играеше с къси удари - бам, бам, бам като роботче. Буквално прегазваше съперничките. Представяше Югославия, но баща й и майка й си говореха на унгарски и подчертаваха, че са от унгарски произход. Впечатляващата й игра ме караше да отворя широко очи, за да я наблюдавам. За сметка на това ми се искаше да запуша ушите си - толкова неприятни бяха нейните ревове при всеки удар. "Когато се гледам на видео, намирам, че действително викам много силно. Но когато съм на корта, въобще не си давам сметка за това. Струва ми се, че от виковете черпя моята сила", обясняваше Селеш. От гледна точка на дихателната механика виковете при удар по топката наистина помагат. Много години бях редовен посетител на турнирите "Уимбълдън" И "Ролан Гарос". Бях в Париж н когато за първи път участва Серена Уилямс (САЩ). Видях я в гръб и реших, че е мъж. Приличаше на щангист. Такава мускулатура не съм виждал. Не е чудно, щом баща й е треньор по вдигане на тежести.
В дома ми са идвали всички шефове на тениса и, разбира се, шефът на ГГР Ричи Бити. Мене ме знаят като гостоприемния Тодор. Приемаха ме като близък приятел. Гостувал съм на секретаря на Европейската тенис асоциация Марсел Ферари в Базел. Да те приеме в дома си един швейцарец означава, че наистина си му много близък.
Когато Ричи Бити дойде преди месец в България, ме покани на "Ролан Гарос". Лошото е, че повечето ми приятели измряха. От цялата юниорска комисия в Европейската тенис асоциация останахме само аз и Ричи Бити.
За разлика от предишния шеф на AТР Брайън Тоби, който беше по-некомуникативен и в лоши отношения с АТР, Ричи Бити е диалогичен, голям дипломат и умее да предлага и да иска. Той се сдобри с АТР и успя да издейства награден фонд за два европейски турнира "Чалънджър". Единия даде на Малта, другия - на София.
Моя беше идеята за първия професионален турнир в България. През 1972 г. като председател на ТК Академик основах турнира "Академик" под шефството на Българска национална телевизия. Иван Славков беше директор, а с него добре се работи. За първи път направихме пробив със спонсори и реклама. Пет години това беше турнир с награден фонд в левове. През 1979 г. зам.-министърът на външната търговия Атанас Гинев ми каза: "Ще ти осигуря 50 000 долара за турнира. Кандидатствай да го включим в календара на международната федерация." Сега такава сума е равна на поне един милион. Имах връзки и включихме турнира "Ахадемик" във веригата "Волво Гранд При", аналог на сегашната суперверига "Мастърс". Тогава телевизията предаваше нонстоп, зала "София" беше претъпкана. Главен съдия беше вицепрезидентът на Европейската тенис асоциация Жак Шаржлег. Дойде генералният секретар на 1ТР Дейвид Грей, шефът на АТР Курт Нилсен, главният редактор на сп. "Тенис дьо Франс" Ален Дефрансьо. Защото за първи път в Източна Европа се организираше професионален турнир.
Но председателят на БСФС Трендафил Мартински научи и ме извика в кабинета си заедно с шефа на БФТ Стефан Ганев и генералния секретар Цветан Цветков. "Как си позволявате да правите професионален турнир", избухна той. Но зам.-министър Ганев вече беше получил разрешение от държавния глава Тодор Живков. Казал му "Действай", щом разбрал, че има икономическа изгода. Обяснихме на Мартински, че имаме благословия от най-високо ниво. Тази година ще организираме турнира "Академик" за 37-и път.
Изпитвам за тройка
автор: Мара Калчева, вестник "Стандарт"
