Надал: След "Ролан Гарос" не можех да ходя

Рафаел Надал даде повече от интервю, в което говори за сълзите след триумфа на „Ролан Гарос'', за тактиката си срещу фе-дерер, за мястото си в историята на тениса и за една от любимите си книги - „Момчето с раираната пижама".

След победата ти над Федерер на финала, фотограф те засне легнал на дървена пейка в съблекалнята на „Ролан Гарос". Изглеждаше много уморен. Какво ти минаваше през главата в този момент?

- Бях много доволен от себе си. Благодарение на ентусиазма и помощта от страна на моя екип, нещо беше постигнато. Нещо, което преди 10 дни изглеждаше невъзможно. На тази снимка... не можете да го видите, но на нея плача. Отидох в съблекалнята, исках да седна и... беше много емоционален момент, защото бях постигнал нещо, което преди 10 дни изглеждаше много трудно. Не можех да ходя. Тази победа се дължи на решителността да променя ситуацията, както и на здравата работа, положена всеки ден, всеки месец и всяка година. Удовлетворен съм от начина, по който успях да приема първоначалния неуспех, или по-точно катастрофалния начин, по който играех. И от този момент нататък ставах все по-добър всеки ден.

- Тренираше на трева само 24 часа след спечелването на най-големия турнир на клей. Какво си мислеше?

- Всичко е опит. Първата година, в която спечелих „Ролан Гарос" (2005), не бях подготвен да направя това (Рафа загуби в първи кръг в Хале). Освен това е важно желанието да искаш да ставаш по-добър на всички настилки. Да желаеш да бъдеш добър навсякъде. Не успях през 2005 г. Бях обзет от щастие и огромен спад в напрежението, след като спечелих първата си титла на турнир от „Големия шлем", което беше невероятно. След като спечелих втория си Ролан Гарос... Бам! Просто ей така мозъкът ми започна да мисли за следващото нещо - тревата.

- Спечелването на Ролан Гарос отне ли част от напрежението?

- Спечелването на Ролан Гарос, десетата ми титла на турнири от „Големия шлем", означава, че съм направил крачка напред в моята кариера и ми помага по отношение на увереността в представянето ми до края на годината. Дали отнема част от тежестта? Може би. Не съм задължен да печеля, но правейки това, получавам голямо лично удовлетворение - още една година съм на върха, още една година печеля титла от Шлема. През този сезон, в моментите когато бях здрав, спечелих три титли и достигнах финал на още четири турнира. Това е история. Винаги казвам, че това няма голямо значение за мен, но разбира се че има. Това, което имам предвид, е, че нямам време да се насладя и да осъзная какво съм направил, защото на следващия ден играя на нов турнир.

- На шестте финала в Париж противниците ти успяха да спечелят само 19% от точките за пробив. Как успяваш да направиш?
- Някак си трябва да спечелиш финалите. В подобни мачове играеш на границата на възможностите си. Който спаси повече Подобни ситуации, той печели. Важно е да имаш увереност и ясна идея какво да правиш. Не искаш нервите да те обземат и да те накарат да направиш неща, които не искаш.

- Защо препоръча на хората да прочетат книгата „Момчето с раираната пижама"?

- Защото мисля, че е много жестока, но в тази жестокост се крие послание. Когато правиш нещо лошо на другите, тогава не е толкова сериозно. Но когато някой стори това с теб, тогава е много сериозно. Те (нацистите) избиваха наляво и надясно, но когато това нещо се случи в дома ти... това някак си те събужда. Винаги има две гледни точки на нещата от живота, на една и съща ситуация. Интересно...