Виктор Троицки: Много съм радостен, че Григор не е в София

Викторе, как се чув­стваш в София?
- Прекрасно. Много е близо до Белград. Дойдох с кола, което не ми се случва често. Залата е идеална за тенис, настил­ката също е хубава. Орга­низацията е на изключи­телно ниво. Идвал съм в България преди, но за първи път съм в София.

Къде си бил преди то­ва?
- На Банско. Обичам да карам ски там.

Не ви ли е забранено заради контузиите?
- Не. Карам леко - леко. Пък и нямаме толкова свободно време през зи­мата. Като малък бях голям фен на Алберто Томба. Сега не ги следя толко­ва.

Доста се въодушеви, като видя екипите на ЦСКА.
- Няма как да е по друг начин. Все пак кум ми е Никола Вуядинович. Двамата сме заедно от деца. Обичахме да играем футбол. Но аз станах те­нисист, а той футболист. Когато беше в ЦСКА, се чувстваше много щаст­лив. Благодаря на Краси Цонов, че ми подари фла­нелка. Веднага ще му се обадя, че има такъв екип. Ще се зарадва много. Пък и аз съм привърженик на „Партизан". И много до­бре знам, че ЦСКА и „Партизан" са братя. Ар­мейци.

Значи следиш българ­ското първенство?
- Вече не. Но като при­върженик на „Партизан" знам, че паднахме от „Лудогорец" за Шампионската лига. Още ме боли за това. Сега при нас има двама българи и ми харес­ват. Само Божинов да можеше да вкарва малко повече... цена нямаше да има. В момента е труден период за „Партизан". Но ще го надживеем. Знам, че е трудно и за ЦСКА.

Къде сега е Никола Вуядинович?
- В Китай. Играе в един от клубовете на Пекин, който е във втората им дивизия.

Защо предпочете да дойдеш в София, а не да отидеш на някой друг турнир?
- Заради близкото раз­стояние. Няма скоро да намеря турнир, на който да си тръгна от дома и след няколко часа да съм на състезанието. Много се радвам, че София е част от веригата. С удоволствие бих дошъл от­ново.

Какви са ти очаква­нията за този сезон?
- Трудно ще се преборя отново да стана №12. Все пак наказанието ме вър­на в предучилищна въз­раст. Дори мислех да се откажа. Постъпиха до­ста несправедливо с мен. Но сега харесвам тени­са, който показвам. Да­леч съм от формата, в която бях, но все пак на­предвам, и то доста добре.

Какви са амбициите ти за турнира в София?
- Да играя на финал. Но нищо не се знае. Прекалено равностойни тенисисти се събрахме. И всеки може да изненада. Дори някой от тези, кои то смятаме за аутсайде­ри.

В последно време из­игра няколко мача с Григор Димитров. Как­во е мнението ти за него?
- Невероятно добър тенисист. Много съм радостен, че Григор не е в София. Без него за останалите ще е доста по-лесно. Ина­че е добро момче. Често говорим по време на тур­нирите. Дори бих казал, че сме приятели. Едно обаче не може да му се отрече. Има много добър вкус към жените. Той обаче остава един от най-добрите млади тенисисти и от него може да се очаква всичко.

Очакваш ли публика­та да те подкрепи теб, ка­то него го няма?
- Дано. Нека дойдат по­вече хора да ни гледат. Аз лично очаквам да дойдат и приятели от Белград. Но за уикенда, че в мо­мента са на работа.

Имаш ли си любим турнир?
- Разбира се. В Монте Карло. Там е невероятно. Просто обстановката е изключителна. Но дано ме поканят, че нещо кла­сирането ми не е като за него.

Имаш ли любим про­тивник и такъв, срещу ко­гото не искаш да играеш?
- Любим противник ня­мам. Сигурно чакаш да кажа, че е Новак, но сре­щу него е направо удовол­ствие да се играе. Имаме си закачки, весело е на корта. Много съм му бла­годарен. Подкрепата му през най-трудния период от кариерата ми бе неве­роятна. Той бе един от хората, които ми помогнаха да се върна на корта. Но имам такъв, срещу когото не искам да играя повече. Това е Жил Симон. По-гаден тенисист не мо­жеш да срещнеш. Заради това се кръстя, да не ми се падне на някой турнир.

Интервю  на Георги Банов, "24 часа"