Антон Карачанаков: Дано да тръгна по пътя на Спас Делев!

 

- Нещата са сигурни, кога­то има подписан договор. А за момента това още не се е случило. Нека не предизвиква­ме съдбата. Чакам да видя какво ще се случи с Пирин, за­щото от това зависи дали ще бъде прекратен дого­ворът ми. Ако всичко е на­ред, до края на седмицата трябва да има развитие с ЦСКА.

 

- Вярвах, че ще стана про­фесионален футболист, но наистина всичко се случи много бързо. И съм щастлив от това. ЦСКА е най-големи­ят клуб в България. На всички са ясни успехите на отбора, какви велики футболисти са играли там. „Армията" е мяс­тото, където младите игра­чи могат да се развиват, да се изграждат и след това да направят и кариера в чужби­на.

 

- Не сме. Г-н Радуканов е много добър специалист и това се видя през пролетта на миналия сезон. ЦСКА игра много добре, спечели и Купа­та на България. Ще се рад­вам, ако всичко е наред, да работя с него. Ще ми помог­не да развия качествата си.

- Познавам се с всички без Борис Галчев. С него не се за­сякох в Пирин. Със Спас Делев бяхме заедно в интерната на клуба. Много добър човек и страхотен футболист. Дано тръгна по неговия път. Станислав Костов ми звъ­ни често, скоро се видяхме в Благоевград. Много се радва, че пак ще се съберем в един отбор. Благой Макенджиев, Сашо Якимов - всички са мно­го точни момчета.

 

- Да, татко симпатизира на сините, но не бих казал, че чак е запален. Радва се за мен. Не ми се меси и подкрепя вся­ко мое решение. При положе­ние че подпиша договор и за­почна да играя, ще се радва на головете ми за ЦСКА. Смя­там, че мога да се преборя за титулярното място при червените още през новия сезон. Когато човек вярва в собствените си възможнос­ти и се бори, нещата се по­лучават.

 

- Роден съм на 17 януари 1992 г. в Ново Делчево, кое­то се намира go Сандански. Останах там до седми клас. На 14 години отидох в Благо­евград. Първият ми треньор там бе Илко Христов. Той не спираше да вярва в мен, в моите възможности. Много съм му благодарен. Както и на Костадин Анге­лов, който ме взе при мъже­те и ми даде шанс за изява. Дебютирах срещу Черно мо­ре на нашия стадион. Заме­них адаша Антон Костади­нов и играх 5 минути. За жа­лост загубихме с 0:1. След това влязох като резерва и при гостуването на Сливен, но отново паднахме със съ­щия резултат. Предстоеше домакинство на шампиона Литекс. Цяла седмица трень­орът ми говореше да се гот­вя здраво, защото е настъ­пил моментът да съм титу­ляр. Много се зарадвах, амби­цирах се. После знаете какво стана - вкарах първия си гол за отбора именно във врата­та на оранжевите. Бях на седмото небе от щастие.

 

- Така ли е било? Не знам. Като вкарах гола, съблякох фланелката и просто не зна­ех какво се случва. Обградиха ме съотборниците, радваха се шумно. Не съм чул възгла­сите, а и не съм гледал какво става по трибуните, защо­то трябва да си съсредото­чен само върху случващото се на терена. Но определено се радвам, щом е имало такава агитка (смее се).

 

- Имам приятелка, но ми е рано за сериозни връзки. Все пак съм само на 19 години.

През пролетта в Пирин играхте за чест. Взе ли въ­обще някакви пари от клу­ба?

- Два пъти ни дадоха не­що, но сумите не бяха голе­ми. Положението в клуба бе много тежко, но ние успяхме да оставим Пирин в А група. За съжаление после видяхте какво стана.

 

- Добре, че са родителите ми, да помагат. Те ми ги ку­пиха. Те ми дават пари, издържат ме

Аз не им искам, но няма на­чин - опирам до татко и май­ка в момента, такава е си­туацията. Един ден, надявам се съвсем скоро, ще стане об­ратното и може би те ще разчитат на мен.

 

- Малко се промени. Но аз съм си същото момче, което бях и преди да заиграя при мъжете на Пирин.

 

- Александър Тонев и Ста­нислав Костов. Сашо вече из­лезе в чужбина, което е доб­ре за него. Не го познавам лично, но му желая искрено успех, защото много ми до­пада като футболист. Ста­нислав също. Тепърва ще се говори за изявите му на те­рена.

 

- Милан и Андрий Шевченко - това е истината. Рад­вам се, че титлата се върна при червено-черните.