Николай Тодоров: „Сините в атака" вече не е актуално

Бившият халф на Левски Николай Тодоров (има и един официален мач за ЦСКА) говори пред "Тема Спорт" за предстоящия сблъсък за купата. В момента Кайзера е треньор на Миньор Перник.

Г-н Тодоров, предстои първият полуфинал за Купата на България между Левски и ЦСКА. Какви са вашите очаквания за двубоя, след като червените спечелиха с 1:0 за първенство през март?

- Очаква ни коренно различен двубой. Сега всичко ще се реши в два мача. Целта и на двата отбора е не само достигане на финала, но и спечелване на трофея с оглед на другата двойка Ботев -Славия. Интересното е, че трудно може да се говори за домакинство предвид това, че двубоите се играят на "Васил Левски", но голът на чужд терен може да даде предимство на един от двата тима.

Очаквате ли по-предпазлива игра от сини и червени точно поради този факт?

- Предполагам, че ще е така. Проблемите, които имат и двата отбора, ще спомогнат за това. Тактиката до голяма степен зависи от състезателите, които използваш. При ЦСКА има наказани играчи, а в Левски се очакват промени. Предполагам, че в първата среща и сини, и червени ще бъдат предпазливи, ще разчитат главно на грешки на противника.

Ще се вдигне ли Левски след кошмарния старт в плейофите - поражения от Ботев (0:1) и Берое, а преди това бе допусната и загуба от ЦСКА?

- Лош старт? Ако някой си е мислил, че мачовете в плейофите ще бъдат по-лесни, се е объркал. Може би единственият тим в първата шестица, който няма цел, е Верея. Другите гонят Лига Европа. Участие в евротурнирите е огледало на свършеното през годината в дадения клуб. Загубите на Левски са плод на недобрите игри, които тимът показва. След като създаваш малко положения, не можеш да надиграеш противника и допускаш грешки - биваш наказван. Затова и Левски отстъпи третото място на Берое. Надявам се, че треньорският щаб и футболистите си дават ясна сметка какво означава това. Ще видим дали ще има промяна в мачовете за купата. Ако няма, проблемите ще стават по-дълбоки.

Кои са най-силните страни на Левски?

- Ако направим съпоставка с ЦСКА, като цялостно в Левски може да се говори за играта в защита и позиционирането на целия отбор по терена. Но ясно е, че след като се натрупаха загуби, нещата и там не стоят по най-добрия начин. Левски изостава в първенството, защото изключително трудно създава ситуации пред противниковата врата. С една-две на мач няма как да спечелиш.

ЦСКА ще е без трима основни футболисти - Фернандо Каранга, Станислав Манолев и Жеферсон. Ще се отрази ли сериозно това на червените?

- Това са основни футболисти, но като погледнем скамейката на червените, те имат своите достойни заместници.

Оправдано ли е пълното доверие, което ръководството гласува на Делио Роси независимо от резултатите?

- Много се говори за това. През цялата година се коментира, че хора, които вече не работят в Левски, ветерани, треньори и други, критикуваме, защото не сме в клуба. Аз мисля, че всеки, който се е изказал, е споделил просто личното си мнение. А вече дали ръководство, фенове или журналисти са го взели под внимание е отделна тема. Доверието, което е гласувано на Делио Роси, в крайна сметка си е решение на ръководството. Те са подписали договор и са поставили задачите пред него. Както знаем, феновете на Левски винаги са скандирали "Сините в атака". Сега това не се вижда от тима, сякаш не е актуално. А Левски винаги е играл нападателно, това беше политиката на клуба. Не може изведнъж да се промени визията на отбора. Клубът трябва да каже какво иска, за да може да се започне отнякъде. След месец всеки отбор ще си тегли чертата и ще види какво е постигнал. Но, от друга страна, колкото и клиширано да звучи, ако беше някой българин на треньорския пост, едва ли сега щяхме да говорим на тази тема. Щеше да има нов треньор и нямаше да говорим за неустойки. Може би и вие, журналистите, имате малка вина - ако наставник беше българин, щеше да бъде атакуван след първите слаби мачове.

Добре знаете как се побеждава ЦСКА за купата - бяхте капитан при победата с 5:0 във финала през 1998 година, вкарвате за 1:0...

- Тогава влязохме в двубоя, без да се влияем от класирането ни в първенството (б.р. - Литекс е първи и става шампион). Имахме самочувствие, че имаме силите и възможностите да победим ЦСКА. Големият резултат бе плод на нашата непримиримост. За да вкараш пет гола, означава, че си имал доста голови възможности, а не само 5. След първото попадение ни дойде и по-голямо самочувствие. Колективът ни бе силен и всички бяхме като едно. А и на стадиона имаше над 40 000 човека. Това също играе голяма роля. Друго е, като излизаш на загрявката, и да чуеш такава подкрепа. Последните години липсва тази атмосфера на Левски - ЦСКА.