Жалко е, че годината няма повече месеци, за да може декември да стане май за ЦСКА.
Отборът, воден от Бруно Акрапович, финишира по възможно най-оптимистичния начин календарната 2020 г.
Със силни изяви в Лига Европа - и в Клуж, и блестящата победа над Рома на Националния стадион, както и успехът във вечното дерби.
Най-важният извод от последните изяви на армейците е възстановената клубна ДНК на отбора и играта му от позицията на естествен фаворит на домашната сцена и с европейска конкурентоспособност и легитимност в чужбина.
През последните месеци това усещане беше позабравено и всеки мач се превръщаше в ходене по мъките. Това възраждане и завръщане към себе си и към корените е най-оптимистичното за ЦСКА в последно време.
Есенният полусезон може да бъде описан със споменатите плюсове и с минусите от началото на кампанията. Може да се съжалява, че отборът пропусна да натрупа по-сериозен точков актив, който да му даде по-реални шансове за спечелване на 32-ата шампионска титла.
Всеки мислещ човек е наясно и с футболния заговор, който върви на и извън терена срещу червените в полза на абонирания първенец. Но ЦСКА трябва да се сърди и на себе си за доста от изпуснатите точки. И в първия кръг, и във Велико Търново срещу Етър, независимо че там имаше безскрупулно съдийство на Владимир Вълков. Тези 4 точки бяха абсолютно задължителни, а отделно още две бяха отнети във Варна след ощетяването от шуменеца Тодоров.
Всичко това се трансформира в 6 точки предимство за монополния първенец. ЦСКА, на базата на реалната си класа и превъзходство, трябва рутинно да печели подобни мачове, така както се и случи в последните кръгове при Акрапович. В най-лошия случай ЦСКА трябваше да е на 2 точки дистанция от Лудогорец, а сега е на шест. Затова критичният подход, който е задължителен за клуб като ЦСКА, носи по-скоро противоречива оценка.
Отлична за последния месец, слаба за периода от 6 поредни мача без победа за първенство и добра в останалите срещи. Сезонът дотук се дели на много достойно европейско представяне, независимо че тимът не излезе от групите, а за вътрешния шампионат може да се усредни около добър (4,50).
Апогеят на есента, а и на годината безспорно е триумфът в Базел. В най-новата червена история този мач се нарежда непосредствено до двете победи над Леверкузен през 2005-а и до успеха над Динамо в Москва през 2009-а, донесли класиране в групова фаза, без да се забравят и успехите над Ливърпул на "Анфилд" и над Шахтьор Донецк.
За личност на кампанията дотук бих отличил Бруно Акрапович заради последните победи, Али Соу със своите голове и независимо от пропуските, както и Стамен Белчев, който не бива да бъде пренебрегван след знаковата победа над Базел.
На терена от играчите трябва освен Соу да бъдат споменати Вальо Антов и Амос Юга, който също играе много силно. Може да се добавят още Мазику и Тиаго и затова ЦСКА има силен отбор в момента, защото решаващите фигури не са една и две.
Като български играч Антов заслужава да бъде оценен високо и в класацията футболист на годината. По-важното е, че той с гръм и трясък влезе в полезрението на европейските клубове, което за защитник е още по-трудно. Ако бъде трансфериран, дано да е в клуб от ранга на Рома и Арсенал, за които се споменава, а отличен ход би било при евентуална сделка той да остане още половин година на "Армията".
За да натрупа още опит, мачове на пълни обороти, да помогне на родния си клуб и да отиде в титулярна роля, вместо да чака ред. Така практикуват на Балканите със своите млади звезди. Иначе с неговите качества, ако Вальо беше хърватин или сърбин, щеше да струва поне 10 милиона евро, но вината не е в ЦСКА, а на ниския трансферен рейтинг на България. И все пак дано червените отново скоро успеят да продават своите "диаманти" на адекватната им цена, както преди три десетилетия стана пробивът със Стоичков.
Георги Атанасов, в-к „Тема спорт“
ЦСКА изживява своето възраждане
Може да се съжалява, че отборът пропусна да натрупа по-сериозен точков актив
