В българския волейбол мазен кокал не съществува, а хората, които го управляват, го правят изключително добре без да получават затова и стотинка. Това заяви пред TV7 президентът на българската федерация по волейбол Данчо Лазаров. Началникът на централата обяви също така, че Пламен Константинов ще остане начело на мъжкия национален отбор поне до Олимпиадата в Рио де Жанейро след две години, както и че на него ще му бъде разрешено да води и клубен тим през този период.
- След емоциите от световното първенство, идва сметка за равносметка. Кака е вашата?
- Емоциите не са отминали, нещата са твърде сложни. Не мога да се ангажирам с конкретна оценка, освен да посоча един факт – тази година бе изключително неудачна за нашия национален отбор. Имах среща с Пламен Константинов, тя продължи повече от два часа, там обсъждахме това, което се случи на световното първенство. Нужно ни е малко време, а и няма полза от излишни емоции и прибързани постъпки.
- Как обясни самият Константинов представянето ни?
- Това Пламен трябва да го каже. При него разочарованието е твърде голямо. Не трябва да пропускаме този факт, че отборът стартира сезона по много лош начин. Натрупаните загуби предизвикаха оставката на Камило Плачи. Пламен имаше твърде малко време, за да може да внесе решителни промени.
- Да разбираме ли, че гласувате доверие на Константинов?
- Пламен изпитва чувство на несигурност дали той е правилният избор. Ние обаче му изразихме пълната си и безусловна подкрепа. След този момент започнахме да говорим за бъдещето – какво и как следва да го направим. Говорихме защо бяха освободени играчи от него, по различни причини, известни само на него. Той спомена кое е определящо за решението му да остави братята Братоеви и Николай Николов извън отбора. Това е негово право – той да определи състава си за световното. Това, което се уточнихме обаче с него е, че тези състезатели трябва да бъдат обезателно върнати в отбора. И по този начин България да разполага с разширен състав от поне 18 души, които да проведат една много концентрирана подготовка, да играем добре в Световната лига, да потърсим завръщане в група А и най-вече да се представим добре на европейското първенство. Това че континенталният шампионат е чак през октомври дава шанс на отборите да изиграят една силна Световна лига и да имат време да се подготвят за европейското.
- Какви бяха доводите на Константинов за Братоеви и Николов?
- При Николов проблемите са здравословни. Това решение на Пламен е обосновано и съгласувано със самия състезател. За Братоеви не сме обсъждали продължително въпроса, те са били уведомени решението при завръщането на отбора от турнира в Полша.
- Какъв договор ще предложите на Пламен?
- Този въпрос тепърва ще бъде обсъждан. Не е нещо спешно и належащо. Но останах с впечатлението, че Пламен е готов и ще води отбора на европейското първенство и по-натам. А нашата позиция е да се доверяваме на български треньори. Имаме доказали се специалисти, които са показали резултати. На Пламен му предстои тепърва да постига резултати. Но съм убеден, че вече може да поверяваме мъжкия ни отбор на български специалисти.
- В тази връзка как стоят нещата с женския тим?
- Там е малко по-трудно това да го направим. Този ни женски отбор има изключителен потенциал и се надявам да го реализира. Ако успее да го направи със сегашния треньор (б.а. - Владимир Кузюткин), тогава няма пречка той да продължи да води тима. Но това зависи от представянето на отбора, от неговото желание, както и от нашата настройка.
- А иначе ще изисквате ли Пламен Константинов да работи единствено в националния отбор?
- Считам, че националният селекционер трябва да работи и с клубни отбори. Това е практика в много страни. Опитът ни с целогодишното ангажиране на Камило Плачи само в националния тим беше изключително неудачен. Този ход не допринесе до никакви особени ползи на българския волейбол.
- Преди четири години след седмо място на световното първенство Силвано Пранди беше освободен. По-мъдра ли стана федерация за този период?
- Отборът ни има потенциал, но не го реализира. Може би наистина твърде често сменяме треньорите. Мисля, че един четиригодишен цикъл, който покрива олимпийския цикъл, е идеалният вариант.
- Една от най-сериозните критики към Вас беше раздялата с Матей Казийски. През това лято имаше индикации, че може да се води диалог за връщането му. Защо не се стигна дотам?
- Аз вече казах, че федерацията е готова да изпрати повиквателна на Казийски, стига треньорът да поиска това. Пламен Константинов го включи в разширения състав и изпратихме на всички състезатели повиквателни. Казийски не се яви. Повече не можем да направим.
- Тогава казахте, че генералният секретар на федерацията ще има среща с Матей. Проведе ли се тази среща?
- Да, имаше такава среща. На нея са се разбрали за повторна среща. Тя обаче не се е състояла.
- Чувствате ли се изморен от всекидневните критики, името ви стана като това на Пеевски в политиката.
- На много хора е удобно да бъде така. Аз съм само един от 25-те члена на Управителния съвет. Всички важни въпроси в тази федерация се решава именно от този съвет. Федерацията си върши много успешно работата през последните десетина години. Защото имаше един много тежък период, в който България я нямаше на картата на световния волейбол. Искам да кажа и още нещо – членовете на УС дават много от своето време, за да изпълняват тази напълно обществена и безплатна дейност. Имаме в момента един локален проблем – един от отборите ни не се представя убедително. Някои искат може би да станем световни шампиони. Това е изключително трудно. Нашият бюджет е 1 млн. евро. Ние сме несравнимо бедни в сравнение с другите страни. Тези цифри съм ги споменавал, не искам да ги повтарям. За да се направи една разгърната подготовка трябват страшно много средства, а ние не можем да си ги позволим. И въпреки всичко и младежите, и девойките, и кадетите, и кадетките, и мъжете, и жените са в челото на световния волейбол. Трябва да ви кажа, че във волейбол мазен кокал няма. А ако имаше допълнителни средства, щяхме да ги насочим към клубовете.
- Там нещата изглеждат много притеснително. Няма как това да не се отрази и на националните отбори, така ли е?
- Няма начин тези проблеми да нямат отражение. Клубовете постоянно изпитват затруднение. Само за участието в шампионата един мъжки отбор се нуждае от минимум 200 хил. лв. Кой да ги извади? Това са клубове, така да се каже, частни. Когато частното лице прекъсне финансирането, клубът изпада в немилост. Това е изкривената формула, според която волейболът се финансира в България. Спортът се крепи на десет човека, които си дават парите. Къде са общините? Къде е държавата? Ето един шампион в различни възрастови групи – ЦСКА, получава 25 хил. лв. от държавата. Добре, това са възможностите на държавата, на пак питам – къде са общините?
Данчо Лазаров: Федерацията си върши работата много успешно
„Във волейбола няма мазен кокал”
