Иван Петков: Критиката те държи жив

 Старши-треньорът на Марица (Пловдив) Иван Петков даде обширно интервю пред volleymaritza.bg. Виж втората част от интервюто с наставника на женския волейболен шампион на България и националния отбор.

– Школата на Марица жъне сериозни успехи като първия отбор. Всяка година почти всички набори в клуба са шампиони във възрастовите си групи. Има ли състезателки от школата, които за в бъдеще да намерят място в първия отбор на Марица?
– Ние винаги ценим нашата работа с треньорите от школата. Последните седмици почти всеки ден имаме беседа с треньорите, в която водещия съм аз като треньор с по-сериозен опит. Те имат отношения с това, което беседваме и това показва, че ние имаме отношения към нашата школа. Нашият президент хвърля много ресурси в школата на клуба. Ние сме отдадени на работа с подрастващи. Надявам се, че нашите подрастващи ще бъдат още по-подготвени и мотивирани след тези успехи, които имат първия отбор, за да бъдат част от него. Има млади момичета, които с правилна работа с треньорите, в което не се и съмнявам, може да намерят място в отбора. Треньорите в школата са много отдадени на това, което правят и са хора, които се интересуват и имат желание да се развиват. Това ще доведе до вдигане на нивото в тяхната работа и тренировъчния процес, което ще подобри и самото ниво на нашите състезатели. С оглед на тази цяла картина се надяваме в един момент Марица да бъде отбор изграден само от български състезатели. Това е нашата основна цел, но на този етап не можем да реализираме това. Има състезателки, но всеки един от тях избира пътя към, който да върви. В един момент започваш да мислиш не само за своето развитие, а и затова, което ще натрупаш като капитал, което е нормално.

– Използването рационално ситуацията и след падането на извънредното положение започнахте да провеждате семинари с треньорите в клуба.
– Почти ежедневно участвах на беседи с мои колеги и в чужбина. Отдавна сме заложили тази комуникация от женския отбор към подрастващите. Благодарение на господин Котев, който координира работата в школата на Марица и свежда идеите, които ние имаме като щаб за волейбол към останалите треньори. Той ги свежда до самите треньори, но много малко време имаме да бъдем заедно, тъй като имаме много ангажименти. С господин Котев решихме, че сега е момента да направим този контакт. В началото беше трудно осъществимо, но последните седмици нещата се случиха и това ни беше водещо. Идеята я има от поне три години.

– Вече са позволени тренировките на закрито. Какво е вашето мнение затова и какво е за един професионален волейболист да не играе волейбол три месеца?
– Не мога да намеря точния пример. Със сигурност е нещо, което е много сложно. Самото чувство е неприятно. За един човек, който е свикнал да има физическа активност и да има динамика в живота му една такава ситуация, в която ти трябва да стоиш вкъщи не е приятна. Отделяш час за своята активност, но колкото и да разнообразяваш с дейности вкъщи в един момент това не е достатъчно. Коренно различно от това, което правиш в своето ежедневие. Ако това трябва да ти се случва едва – две седмици, но в този период от повече от два месеца определено е трудно. Това, че паднаха тези рестрикции за нашия спорт е добре дошло и съобразно от мерките, които са наложени от правителството ще започнем от следващата седмица и ще организираме различни занимания.

– БФВ има нов президент и ново ръководство. Президентът на Марица господин Динков ще бъде първи вицепрезидент и ще отговаря за женското направление. Вие какво очаквате от новото ръководство и тази толкова дълго чакана промяна в българския волейбол?
– Ние сме треньори, които си вършим работата в залата. Опитваме се да стои настрани от чисто управленските дейности. Знаейки качествата на господин Динков, това което правим доста години заедно. Със сигурност там има и много други личности като господин Ганев, които със сигурност са направили нещо за българския волейбол и имат потенциал да направят. Коментирам господин Динков, защото го познавам най-добре от всички и знаейки нашата взаимна работа аз определям, че това е позитивно за българския волейбол. Щом той е там значи вярва на хората, които са около него. Имам позитивно очакване, че нещата ще бъдат надградени, което е най-правилното нещо. Когато има промяна тя трябва да доведе до позитивно надграждане, което е важно. Пожелавам успех на новите ръководители и на президента на федерацията, който е една харизматична личност, който е обичан от всички българи и със своя позитивизъм ще донесе едни положителни промени в българския волейбол.

– Селекционер сте вече последните почти три години и на женския национален отбор, който успяхте да изведете в топ 8 на Европа за първи път от 10 години насам. Преди това тимът завърши и на 12-то място на Световното първенство. Каква виждате развитието на отбора под ваше ръководство?
– Нека цифрите говорят. Ние имаме една дългосрочна работа, която ще оценяваме на по-късен етап. Искаме този отбор да се класира за Олимпийските игри в Париж. Имаме намерение да създадем една основа от състезателки, която да поражда реална конкуренция в тренировъчния процес. Да имаме ротиране на състезатели в различните състезания, които участваме. Летата за националния отбор са много тежки. Бяхме се концентрирали в една група от 14 волейболистки, което е много тежко за нас. Трябва да изградим млади момичета, които ние преценим, че имат потенциала да играят сериозен волейбол и те да бъдат сериозна конкуренция на познатите имена.

– Каква е отговорността да бъдете национален селекционер?
– Това е нещо, което трябва да се усети. Много по-различно е от клубния отбор. Бил съм национален селекционер и на различни възрастови групи. А отборът е отговорност и чест, която всеки трябва да може да поеме и да даде всичко, което може. Всички усилия да бъдат вложени в името на българския волейбол, а не за лични интереси, което за мен не е правилно.

– Имате ли яснота кога ще може да започне тренировки женският национален отбор и ще имате ли официални мачове това лято?
– Нещата са много променливи поради различни причини. Планували сме с президента на федерация да имаме едномесечен лагер, който да завърши с турнир, ако позволява обстановката. Няма да имаме официални мачове, защото отпадна Златната Европейска лига и не участваме в квалификациите за европейско първенство. Ние сме планували лагер, който до някаква степен да компенсира липсата на мачовете и състезания. Може да се стигне до една малка компенсация, която ще има своя ефект за следващото лято.

– Много хора подценяват женския волейбол в България, а вие доста често сте казвали, че той е жив. На какво ниво според Вас се намира българският женски волейбол?
– Не смятам, че женският волейбол се подценява. Това, че първенството не е така силно не значи, че то е подценено. Подценяваш отбор, който е станал девети в  Европа, който е плод на българския волейбол. Отбор, който е станал осми в Европа и има сериозни амбиции. Не мисля, че някой подценява женския волейбол. Всеки залага на националния отбор жени, да мъжете направиха много сериозни резултати последните години. Жените останаха на по-заден план, но ние работим в тази насока да надграждаме и да натрупваме позитивни резултати в един даден момент, когато сме свършили добра и планирана работа това да даде своите резултати.

– Каква е разликата да водите клубен и национален отбор?
– Чисто технически има разлика, има разлика и в самата организация. Най-голямата разлика е отговорността. И в единия и в другия смисъл ти си треньор на волейболен отбор, но за мен голямата разлика е в очакванията и насочените погледи в националния отбор, за разлика от клубния, където някои неща могат да останат не така явни за широката общественост. Но женския национален отбор е една витрина, която е прозрачна за всички и в спорт като волейбола, в който винаги имаме големи очаквания. Общественото мнение и влияние е много по-голямо в националния отбор.

– Един може би по-различен въпрос. В България сме свикнали да се плюе по всичко, което се гради. Вие също сте виждали постоянни нападки срещу Вас за Марица и националния отбор. Защо според Вас се стига до подобни моменти и всеки независимо от спорта получава хули от хора, които не са били никога спортисти?
– Трудно мога да отговаря на този въпрос. Защо си мислим, че само в България е така. Ние коментираме винаги България в по-негативните неща, че може би много често се случват такива моменти. Някой успял човек да бъде критикуван го има навсякъде по света. Не мисля, че трябва да бъде и притеснение. Когато имаш някаква витрина и си в светлините на прожектора има и хора, които не те харесват. Това е нормално. Много е важно какъв е този брой и процент. Ако всички те харесват не е добър атестат за твоята работа. Винаги трябва да има критици, които да те държат стъпил на земята и да те карат да работиш с още по-голям ентусиазъм и още по-голяма отговорност и да бъдеш по-акуратен в нещата, които не си видял. Щаба е много важен за един треньор при нас в колективните спортове. Има моменти, които ти не виждаш, но се виждат и отрицателните неща, които не си свършил и трябва да наблегнеш на тях. Критиката те държи жив иначе започваш да живееш в едно състояние на удовлетвореност, което в един момент се изчерпва. Минава ентусиазма и ти си загубил момента на развитие. Води до спадане на ниво и губене на интерес. Въпросът е да приемеш критиката като градивна, а не като момент на разочарование, че някой не те харесва.

– Какво ще си пожелаете?
– В личен план аз, моето семейство и моите колеги да са живи и здрави. И това нещо, което се появи и затвори целия свят да изчезне и по най-бързия начин да се върнем в нормалния си начин на живот. Това е нещо, което е жизнено важно за целия свят.