1. Novsport
  2. Волейбол
  3. Плачи: Искам да водя България

Плачи: Искам да водя България

"Парите не са важни, обвързан съм емоционално с отбора, няма нещо, което да не ми харесва в България", призна италианецът

Плачи: Искам да водя България
Италианският треньор Камило Плачи пристигна в България без много шум и малко неочаквано. В сряда и в четвъртък досегашният помощник в представителния ни тим води преговори с БФВ и вече няма пречки да остане на българска земя.

Срещаме се в петък по обяд в един не голям хотел сред огро­мна зеленина в края на София. С усмивка и завидно чувство за хумор Плачи говори специално пред "7 дни спорт" за ситуацията в момента. Италианецът разкри какво иска да постигне с отбора на България, дали ще остане в страната ни и как трябва да се работи за медал от олимпиадата в Рио де Жанейро.Той не про­пусна да сподели впечатленията си от България, българската кухня и езика ни.
 
-Господин Пла­чи, каква е при­чината да сте в България?
- Забравих си една чан­та в хотела и се върнах да си я взема.
 
- А какво има в тази чанта, че се върнахте чак до България за нея?
- Фланелката от олим­пиадата.
 
- А донесохте ли стра­тегията за българския волейбол?
- Още не, веднага не мога да донеса стра­тегия. Стратегия има, когато има отбор. В момента все още няма отбор, за да се прави стратегия.
 
- Не, за да има отбор, първо трябва да има треньор.
- Абсолютно.
 
- А имаме ли вече треньор на национал­ния отбор?
- Ние сме в правилен път на срещите.
 
- Защо все още не?
- Защото е нормално, когато един човек трябва да поеме такава огромна тежест върху себе си, каквато е националният отбор на България, да има точни и ясни про­грами. Нямаме проблеми от икономическа гледна точка, просто трябва да се направи точна и ясна програма за работата с българския национален отбор.
 
- Получихте ли предложение да бъдете старши треньор на националния отбор на България?
- Да, вярно е.
 
- Съгласен ли сте да водите националния отбор?
-Да.
 
- Има ли някакви икономически преч­ки, които могат да се окажат решаващи за решението ви?
- Няма сериозни ико­номически пречки.
 
- Това означава, че вие вече сте в работна фаза?
- Аз подписвам догово­ри от много години и две неща са много важни. За мен първото най-важно е работата и идеята за работата. На задно място е ико­номическата страна на договора. Искам да кажа, че за мен е по-важна стратегията и работата, отколкото парите. 
 
- Вярно ли е, че иска­те да бъдете треньор само на националния отбор и да не се анга­жирате с клубен отбор, независимо в коя дър­жава?
- Да, искам да бъда треньор само на нацио­налния отбор на пълно работно време, т.е. цело­годишна работа.
 
- Вие сте убеден, че това е правилната по­сока?
- Това за мен е най-пра­вилната позиция, защото практиката показва, че когато си треньор на клуб, си много уязвим, защото искаш да вкараш в националния отбор състезатели, които са от твоя клуб или които ще вземеш после в своя клуб и по този начин не си обективен. Смятам, че работейки само за наци­оналния отбор няма да има субективни фактори, за да се вземат най-до­брите състезатели, които могат да играят за този отбор. По този начин имам по-голяма възмож­ност да огледам всички състезатели, да наблю­давам първенството и да взема най-правилните решения и най-добрите състезатели.
 
- Предполага се, че ще пътувате в други държави, за да наблю­давате българите, които се състезават в чужбина.
- Да, това е така. Така се прави и по света. Ще ходя да се срещам с тре­ньорите на всички бъл­гари в другите държави и по този начин мога да казвам на треньорите на какво да наблягат в под­готовката.
 
- Всъщност на нас май това ни липсваше до този момент?
- Знам, че това е пра­вилният път. Аз съм бил треньор на клубни от­бори много години и съм тренирал много на­ционални състезатели. Винаги съм имал срещи с треньорите на националните гарнитури, те са идвали, за да видят как се работи в клуба и как се работи индиви­дуално с тези състеза­тели от дадена държава. Когато има разбиране и треньорите се познават, се работи по-лесно със състезателя.
 
- Изглежда доста не­сериозно треньорът на националния отбор да се появи в Бълга­рия няколко дни преди старта на подготовката на тима, без да е гледал играчите преди това, без да знае в какво състояние са.
- Абсолютно съм съ­гласен с това. Много е важно каква работа ще извършат треньорите на клубовете спрямо тези състезатели. Ако го няма обаче този постоянен контакт на клубовете с националния треньор, няма да има развитие.
 
- Кой сте вие всъщ­ност? Най-добрият анализатор в света или един от най-добрите?
- Другите казват за мен, че съм един от тримата най-добри анализатори и тактици в света. Много от треньорите казват за мен, че съм много добър. Щом казват треньорите, значи е така. Ние им демонстрирахме на всички, че сме едни от най-добрите.
 
- Вие сте четири го­дини с този отбор, по­знавате състезателите, знаете им проблемите. Можем ли да мислим за едно по-бързо раз­витие.
- Познавам историята, познаваме състезатели­те, знам проблемите. Да, можем да кажем, че ще вървим по-бързо напред. Ще гледаме да отстра­няваме пречките от тук нататък по-лесно.
 
- На олимпиадата иг­рахме един съвършено различен волейбол, един красив волейбол. Това началото ли е?
- На това се надявам. Всеки сезон си има раз­лични цветове. Големият проблем на националния отбор е в какво състо­яние ще дойдат състе­зателите от клубовете извън България. Ако са тренирали добре, били са в основния състав и са играли важни мачове е по-лесно.
 
- Все пак вие получи­хте един отбор от ре­зерви и стана така, че помощник-треньорът и резервите станаха четвърти на олимпи­адата.
- Да, така се получи. Господ беше с нас.
 
- Кога ще определи­те хората във вашия екип?
- Това става лесно.
 
- Кога очаквате да подпишете своя дого­вор?
- В момента, когато федерацията предло­жи ясна програма за работата с национал­ния отбор и след като се изчистят тези малки икономически пречки, които аз слагам на по­следно място.
 
- За колко години предпочитате да под­пишете договора си?
- За четири години. Смятам, че един нов от­бор трябва да завърши този олимпийски цикъл и един треньор трябва да работи четири годи­ни с този отбор. Много зависи от това какво се търси. Зависи дали се търси медал от европей­ско първенство или се търси медал на другата олимпиада. Ще търсим всяка година да подо­бряваме нашата игра и да дадем максимума.
Имаме един млад отбор, който трябва да расте и да играе важни мачове, защото отборът расте във важните мачове.
 
- Начинът, по който искате да работите, предполага, че ще жи­веете в България, така ли е?
- Ще стоя в България, защото една от точките в договора ми е, че трябва да науча български език. Ще съм тук известно време, известно време ще съм в Италия и през останалото време ще обикалям света, за да виждам какво се случ­ва в клубните отбори на българските състе­затели. Състезателите тренират и играят, но и треньорите трябва да се развиват и да знаят на какво ниво са състезате­лите и какво е нивото на волейбола в целия свят. По този начин винаги има нещо, което може да научиш.
 
- Харесва ли ви жи­вотът в България?
- Много.
 
- Колко е труден бъл­гарският език?
- Извинявам се на бъл­гарите, че още не съм изучил добре българ­ския, но разбирам дос­та от терминологията във волейбола. Не съм научил българския не защото не го обичам, а защото нямам време от подготовката за мачове­те. Първата точка, която записах в предварител­ния разговор беше, че ако аз съм треньор на националния отбор, искам учителка, която да ме научи да говоря български език.
 
- Италия е мястото с най-хубава храна в све­та. А какво обичате да хапвате в България?
- Много ми харесват доматите. Също така много ми харесва би­волското сирене. Повече ми харесват салатите, защото тук са натурални. Аз не съм претенциозен. Харесват ми по-народните храни като боб, мусака, наденица. Тради­ционните български хра­ни. Пробвах в България пълнено агне с ориз и много ми хареса. Много италианци, които дойдат в България, веднага тър­сят пица и спагети, а аз предпочитам като съм в България да ям българ­ска кухня.
 
- А какво не ви до­пада?
- Няма такова нещо, което да не ми харесва. За мен не е толкова ва­жно какво има на масата. Аз съм щастлив, че има нещо на масата. Аз съм щастлив, когато просто има нещо на масата за ядене, това е важното.
 
- В Италия сте по­читатели на хубавото вино. Какви вина сте пробвал тук?
- Мускат ми харесва много. Много ми харес­ва и мускатова ракия.
 
- Миналия сезон вие бяхте треньор на Бре Банка Ланути (Кунео), сега как стоят неща­та? Подновихте ли си договора?
- Договорът ми с Ку­нео изтече през май. Президентът ми направи предложение за две годи­ни, но с условие да бъда треньор само на клуба, да не съм треньор на национален отбор. Аз му казах, че имам договор с БФВ и оставам в нацио­налния отбор, за да си до­върша договора, защото има олимпийска година. В момента нямам дого­вор с клубен отбор, но
ако не подгшша с БФВ, имам няколко оферти от големи отбори.
 
- Кога е крайната дата за вземане на ре­шение?
- Надявам се в първите дни на другата седми­ца.
 
- А откъде са офер­тите ви?
- Повечето ми оферти са извън Италия, за­щото добрите отбори в Италия, където според мен мога да работя, вече си имат треньор или тези, които ме искат, нямат тази финансова възможност. По време на лятната подготовка за олимпиадата с наци­оналния отбор не исках да мисля за договори и други неща, а само да се съсредоточа върху ра­ботата на националния отбор. В края на краи­щата искам да работя, не смятам да си остана вкъщи.
 
- Сега най-много средства за волейбол се отделят в Полша, Турция, Русия и Ар­жентина.
- Ако стигнем до споразумение с БФВ, ще се радвам да остана тук. Тук ща получа много по-малко пари, но аз съм обвързан с този национален отбор вътрешно и искам да отидем до края.
 
- Къде е краят?
- За мен този отбор трябва да се бори за медал от олимпиадата. В момента има десет отбо­ра, от които всеки може да вземе медал и всеки може да отиде на послед­но място. Тези отбори имат много голям избор от състезатели, а ние нямаме толкова голям избор. Най-важното е, че тези състезатели играят в много важни срещи, в много силни мачове и това дава възможност да излизат от важни ситуа­ции. Ние нямаме толкова състезатели, които са играли важни срещи в шампионати, да поемат отговорност в най-ва­жните моменти и сега трябва да ги учим.
 
- Нашите противни­ци са играли в силни мачове и са ги реша­вали, а не като Цветан Соколов, който търка­ше пейката в Тренто?
- Да, точно така. Цецо не е играл такива важни мачове и не може. Той е играч до 20-а точка, а там е големият майсторлък, след 20-ата точка. Това е пътят, по който трябва да работим.
 
- В крайна сметка другата седмица ли да очакваме договор?

- За да се ожени човек, трябва да са двама. Засе­га са двама...