Ще пиете ли кафе? А искате ли баница? С тези думи, изречени на български, италианският треньор на националния ни отбор по волейбол Камило Плачи започва разговора, ден след като официално бе обявен като нов селекционер.
- Вече сте старши треньор - чувството по-различно ли е?
- Отговорността е по-голяма, защото всички финални решения вече трябва да ги вземам аз.
- Явно вече се чувствате готов да сте първи треньор...
- Да, готов съм. С всички треньори досега в националния отбор имах моето място да давам мнението си и затова съм готов.
- Защо не поискахте да заемете поста след уволнението на Силвано Пранди например?
- Когато го смениха, аз не знаех. Тогава ми се обади Радостин Стойчев и ми каза, че му предлагат да стане треньор, и той съответно ми предложи да стана помощник. По същото време дойде и предложение от Русия да работя там с по-добър договор от финансова гледна точка. Но реших да остана в България.
- Защо?
- Защото се усещах свързан с българския отбор след 2 години работа.
- А сега в кой момент решихте, че е дошло времето да поискате да сте първи треньор - на олимпиадата ли?
- Федерацията ми предложи три пъти. Първият път бе, когато освободиха Стойчев. Тогава казах „не", защото ми се струваше логично и на втората олимпийска квалификация да продължим със същата конфигурация на щаба. Вторият път бе, когато Стойчев си подаде оставката. Но бях в болница и не можех да съм сигурен за датата на завръщането си. Третият път бе, когато се прибрахме от олимпиадата в София.
- Един мач „изяде" главата на Стойчев - загубата от Германия на първата олимпийска квалификация в София. Вие бяхте най-близо до него, а за публиката и дори за специалистите останаха загадка някои решения на треньора. Какво е вашето виждане по въпроса?
- Когато първият треньор взема решения те са свързани с втория. Някой път се получава, друг път - не. Не мога да кажа, че аз нямам нищо общо.
- Но защо не се получи?
- Беше направен един избор, но не стана както го мислехме. Само който не взема решения, само той не греши.
-Този мач промени ли нещо в отношенията между вас и Стойчев?
- Абсолютно не.
- А сегашната размяна на ролите с Найден Найденов няма ли да се отрази на работата ви?
- Отборът работи по една система от времето на Пранди. При Радо беше друга система, но не много различна. Сега има продължение на тази система. Да не забравяме, че съм бил 4 години втори треньор, а не асистент. И всички тренировки и мачове са подготвени от мен. Има разлика между асистент-треньор и помощник-треньор...
- Вие на какво отдавате успеха на олимпиадата за отбора, за който се смяташе, че отива едва ли не на екскурзия?
- Имаше две основни неща - първо момчетата разбраха, че това може да е тяхната възможност в живота да се покажат на целия свят. Второ-успяхме да запазим високото ниво на работа. Подготвихме много добре мачовете. Естествено, напрежението бе свалено и от това, че отборът игра, без да му се възлагат големи очаквания.
- А напрежение нямаше ли от факта, че отборите на Полша, Италия и Германия ни биха скоро преди олимпиадата?
- Много добре е, че спортът не е точна наука...
- Говорите за напрежение. Налага се и мнение, че липсата на Матей Казийски и Андрей Жеков също е свалило част от напрежението от пo-младите състезатели...
- Доказателство за това няма как да има. Матей и Андрей щяха да добавят повече техническо качество на отбора.
- Вече като старши треньор чухте ли се с тях?
- Още не.
- Кое ще е по-удачно -връщането и на двамата или само на единия?
- Правилно е да говоря и с двамата. Важното е и какво те усещат, защото инициативата трябва да дойде от тях. Не мога да кажа, че ще ги убедя. Те трябва да решат. Все пак става въпрос за един от най-добрите нападатели на света. И разпределител, който дълги години бе основен играч в националния. Това е техническо богатство, което трябва да опитаме да върнем в отбора.
- Казахте, че сте отказали на Русия, но бяхте там на олимпиадата в Пекин. Каква е разликата между руснаците и българите във волейбола?
- С българските играчи е по-лесно да се комуникира, защото като характер са по-отворени. И по време на работата питат - защо така, а не иначе? Защо по тази система, а не по друга? Докато руснаците изпълняват това, което им се казва.
- Живеете в хотела на Борислав Кьосев, където ресторантът се казва „Сладък живот". Какво е за вас сладък живот и къде е най-сладък - в Италия, Русия или България?
- Сладкият живот е там, където работя. Иначе за мен това е първо да си здрав, да се чувстваш добре на работата си и да имаш добри отношения с хората около себе си.
- След 4 години работа с българи как ги чувствате?
- Като хората от Южна Италия, откъдето съм аз. Отворени са по характер, слушат музика, събират се с приятели в компания...
- Вероятно е добре също, че до вас са хора, които говорят перфектен италиански...
- О, да. Да имаш шефове, които да говорят твоя език, е прекрасно. Това обаче е и знак на съдбата. През 1984-85 г. тренирах капитана на националния ви отбор - тогава Митко Тодоров. И той тогава ми каза - един ден ще дойдеш в България. И така стана.
- С кои други български волейболисти сте работили преди?
- Само с него, но познавах много - Любо Ганев, Борислав Кьосев, Димо Тонев, Иван Сеферинов, Драганов...
- Една от причините за смяната на Пранди бе, че поради езиковата бариера няма достатъчно добра комуникация между него и играчите. Сега не стои ли същият проблем при вас?
- Не, няма. Техническият език по време на тренировките и мачовете е италиански и всички го разбират.
- Става въпрос, че понякога се налага дори да изпсувате, за да ви разберат по-добре...
- Но аз го правя... Вие не чухте ли по време на олимпиадата? Не беше псувня, но цял свят чу как казвам на Георги Братоев на мача с Италия: Ще правиш това, което аз кажа, а не каквото мислиш ти! Ако не си го разбрал, да ти го преведат на три езика.
- А в Италия как ви възприемат като треньор на България, защото Пранди го приеха „на нож"?
- За мен бе по-лесно, защото аз продължавам нещо, което вече е направено. Медиите в Италия и по време на олимпиадата, и след това оцениха играта на българския отбор. И коментираха като правилно решението на Българската федерация да ми повери отбора.
- А как да си обясним, че такъв успех на олимпиадата не можа да осигури трансфер в чужбина на трима от националите ни?
- Няма точен отговор. Много отбори вземат чужденци за точно определена цел. Но има и много добри италиански състезатели без отбори. Има криза и самите отбори внимателно „пазаруват". Предпочитат добри и евтини играчи.
- Нямате конкретна цел от федерацията за следващите две състезания - Световната лига и европейското първенство. Вашата обективна лична цел освен, естествено, първото място?
- Целта не винаги е най-важното нещо, но все пак -финалите на лигата и финал на европейското.