Силвано Пранди води волейболните национали две години. За престоя си в България той донесе на страната ни бронзов медал от европейско първенство през първия сезон. Тази година обаче отборът ни не успя да влезе във финалите на Световната лига, остана и седми на световното.
Въпреки че имаше договорка с федерацията е начело на тима до олимпиадата “Лондон 2012” италианският селекционер бе заменен от Радостин Стойчев. Дори в този момент дипломатичният Пранди запази достойнство. Не разкритикува, а напротив похвали управниците ни за решението си. Спецалистът започна интервюто за “Труд” с думите: “Знам че Стойчев е новият селекционер, изборът е много добър, той е българин и е прекрасен треньор. Разбирам ситуацията и развитието ми се струва логично.”
- Г-н Пранди, кога разбрахте, че вече не сте селекционер на България?
- Чух за възможността да бъда сменен в понеделник вечерта. Съобщиха ми го български журналисти, които ме търсеха за интервюта. Те ме информираха, че вероятно на моето място ще бъде назначен Радостин Стойчев. След това ми се обадиха и други мои български приятели.
- Чухте ли се вече с президента на федерацията Данчо Лазаров?
- Не. Но за мен това не е проблем. Разбира се, предпочитах да науча новината от Българската федерация по волейбол, но пак казвам, това не е толкова важно.
- Така ли си представяхте раздялата?
- Моят договор беше за две години. Те изтекоха и аз очаквах подобен развой. Наистина в края на юни от федерацията ми предложиха да подпиша за още две години и аз отговорих с “да”. Но ние имахме само устна договорка, не сме сключвали нов контракт. Отдавна съм в треньорската кариера и знам, че нещата се променят след всяко голямо първенство. Очаквах след световния шампионат темата за моето оставане да се дискутира отново.
- Какво чувствате - разочарование или избавление?
- О, не! В никакъв случай не съм разочарован. Чувствам се горд, за мен беше чест да водя толкова велик отбор през последните две години. Когато поех тима, срокът на договора беше направен по моя идея за два сезона. За избавление също не мога да говоря, имах много вълнуващи и прекрасни моменти с българския отбор. Имаше възможност и да остана още 2 години, но не съжелавам, всяка промяна е ново начало. Искам да пожелая големи успехи на националния отбор и на новия треньор, както и на федерацията.
- Каква оценка бихте дали на работата си?
- Сам не бих могъл да се оценявам. Бяха ми предоставени много добри условия за работа, федерацията много ми помагаше. Организацията беше перфектна. Подмладих около половината отбор. Чувствам се удовлетворен, особено от бронзовия медал от европейското преди година. Доволен съм и от този сезон. Разбира се, мачът срещу Куба на световното не беше добър за нас, но бяхме изключително близо до полуфинал. Седмото място не е голямо постижение, но не мисля, че е провал.
- Колко време трябва да трае търпението към един национален селекционер?
- Не съм се замислял. Всичко зависи от ситуацията в даден отбор. Мисля, че следващата година България със Стойчев ще е на почетната стълбичка на европейското и най-малко ще повтори успеха от предишния шампионат. Първото място обаче ми се струва, че този път ще е за Русия.
- Кога почувствахте, че може да бъдете сменен?
- Не мога да кажа, че съм почувствал подобно нещо. Но предполагам, че федерацията е взела решението след световното първенство, не мисля, че е било по-рано. Нормално е да се дискутира представянето на отбора и да се преразгледа ситуацията.
- Виждате ли свои грешки?
- Да, и това е нормално. Треньорската работа е много сложна. Понякога виждам, че не съм взел най-доброто решение в дадена ситуация. Но когато работиш с хора, с млади играчи, никак не е лесно. Следващия път не допускам подобна грешка.
- Не беше ли грешно включването на толкова млади играчи за световното?
- Ако сега трябва да избирам състава, ще взема същите играчи. Не мисля, че е грешно. Националният отбор се нуждае от нови волейболисти, а някои от тях са големи таланти. Основният ни състав беше изграден от опитни състезатели - Андрей Жеков, Владимир Николов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Виктор Йосифов, Николай Николов, Теодор Салпаров. От младите в отбора мога да кажа примерно за Цветан Соколов, че той е изключително важен за бъдещето на състава. Останалите също.
- Имахте добри впечатления от българите. Освобождаването от отбора ще промени ли мнението ви?
- За каква промяна става въпрос? Аз имам прекрасни отношения с българите от моя щаб, с журналистите, с феновете. Всички толкова много ми помагаха. Последните две години са един прекрасен спомен за мен. Надявам се съвсем скоро да дойда в България и да срещна отново приятелите си. Искам да благодаря на федерацията за предоставената възможност да работя на такова прекрасно място и с такива хубави хора.
- Стойчев иска да работи с вашия помощник Камило Плачи. Вие на какво мнение сте?
- За националния отбор ще е много добро решение, ако Плачи остане. Той е страхотен помощник и ще съдейства на Радо да продължи започнатото от мен. Искам да кажа, че Камило не е обикновен помощник-треньор, той е специален. Има много добри тактически виждания и редица други качества. Не знам обаче дали ще остане в България, защото, доколкото разбрах, има много добро предложение и от друг национален отбор.
- Бихте ли се захванали с друг национален отбор?
- Ако друг отбор ме поиска, бих могъл да изслушам предложението. Отворен съм за нови преживявания и вероятно бих приел.