Навярно не са много хората, които свързат Ботевград с футбола. Нито пък с това, че преди около 15 години, школата на футболния Балкан функционира на пълни обороти и дава началните стъпки на кадри, които в последствие пробиват в професионалния футбол. Едно поколение от играчи и треньори, които все по-рядко можем да срещнем в наши дни, за огромно съжаление. Ще ви запознаем с един трудолюбив и възпитан човек, който е посветил целия си живот на футбола. Неговото име е Николай Цветков. Още от дете получава прякора си "Демона", който остава и до ден днешен и се превръща в неговото специално лично прозвище. Хората във футбола отлично познават качествата му на терена, а и извън него.
Николай Цветков е роден във Видин на 10 август 1987 г., но още от дете се мести да живее в Ботевград. Именно от школата на "Балкан" започва неговото приключение с марка футбол. В последствие преминава в гранда "Литекс". В кариерата си играе още за Дунав (Русе), Спартак (Плевен), Спортист (Своге), Локомотив (Мездра), Видима (Раковски), Бдин (Видин), Етър (Велико Търново), Септември (София), Локомотив (София), ЦСКА 1948, Монтана, с повечето от тях във втория ешелон на родното ни първенство. Има немалко изяви и в някогашната Първа лига. През 2013 г. за кратко излиза в чужбина и се подвизава в швейцарския ФК Дардания (Лозана), където отбелязва 7 гола в 13 срещи. В момента кара втория си период в Локомотив (София), който е претендент за влизане в "efbet Лига". В богатата му визитка се откроява и името на "ЦСКА". Демона играе там в годините, когато "червените" претърпяват може би един от най-тежките периоди в историята си. Въпреки че се подвизава с клуба в третото ниво на футбола поради финансовите проблеми и обявения фалит в последствие, е носител на Купата на България за 2016 г именно с "армейците".
За историята на един талантлив футболист, преминал през "зелената" школа, а в последствие натрупал зад гърба си над 250 мача и близо 100 гола в професионалния футбол на България. За трънливия път и предизвикателствата. За удоволствието и чувството да работиш това, което обичаш най-много. За поредния пример на сбъднатите мечти. Ето какво каза Демона пред "Балканец".
Разкажи ни за първите си стъпки във футбола. Как се запозна с играта, какви бяха първите ти впечатления?
- Ако трябва да бъда честен, не си спомням как точно се запалих по футбола. Като всяко дете в Ботевград, първо се записах на баскетбол. После покрай децата от моя квартал, разбрах, че някои от тях тренират футбол. Така един ден реших да отида на стадиона. В последствие започнах да тренирам и в един момент се оказа, че футболът ми харесва повече от баскетбола (смее се).
Как би коментирал състоянието на футболния Балкан по онова време, когато ти бе част от школата?
- По онова време в Ботевград, смея да твърдя, имаше доста талантливо поколение във футбола. То беше изградено главно благодарение на треньора Илия Крумов и Маргарит Иванов, който бе спонсор. Те бяха с основна заслуга юношеският отбор на Балкан да съществува. Но не просто да съществува, а да бъде качествен същевременно. На тях съм изключително благодарен. Без помощта и подкрепата на Илия Крумов и Маргарит Иванов, вероятно никога нямаше да успея във футбола. А в последствие да премина и в школата на Литекс. Тук държа да отбележа, че Илия Крумов беше изключителен треньор при децата. Смея да твърдя, че са малко такива специалисти, дори в момента. Хора, които да учат децата на чисто футболните неща. Определено си личи, че на младите това им липсва. Тогава имаше момчета в отбора, които имаха доста добри качества. Поради липса на късмет или нещо друго, не им се получиха нещата.
Спомняш ли си кога подписа първия си професионален договор и как ти се отрази това?
- Бях доста млад, на 18 години. Беше един ден, в който просто ме извикаха на стадиона в Ловеч и съответно подписах договор с Литекс. Още преди да навърша пълнолетие, бях част от първия отбор, имах възможността да тренирам с мъжете. Така че с оглед ситуацията тогава, това бе следствие на усърдната ми работа. Друг е въпросът, че когато си толкова млад, не успяваш да оцениш някои шансове, които получаваш. Нещо, което се случи в последствие с кариерата ми в Литекс, например.
С какво е свързан и всъщност колко труден е пътят до професионалния футбол?
- В онези години беше доста трудно. Много малко отбори даваха шанс на младите. Отделно от това, имаше изключително силни български футболисти, както и доста чужденци в българското първенство със страхотни качества. Пътят е доста труден, но когато покажеш воля, именно в такива трудни моменти да не се пречупиш, успяваш. Ако трябва да коментирам времето тогава и сега, смятам, че в днешни дни се дават повече шансове на млади момчета. Преди беше доста по-трудно.
Представял ли си си като дете, че един ден ще бъдеш професионален футболист и ще изкарваш хляба си по този начин?
- Да, това беше моята мечта. Представял съм си го, дори са били доста по-смели мечтите ми (смее се). Винаги съм искал да се занимавам с това. Може да се каже, че в някои неща успях, в други - не, но това беше мечтата ми и се радвам, че до някаква степен се получи.
Намираш се в страхотна форма откатко се завърна в Локомотив (София). 4 гола в 6 мача за теб. На какво отдаваш доброто си представяне?
- Всичко се дължи на целия отбор. Най-вече на това, че тимът ни се бори изключително много. Има много момчета, които полагат доста повече усилия от мен като бягане в мачовете или игра в дефанзивен план (смее се). Благодарение на други качества, които притежавам, успявам да реализирам. За съжаление обаче не успях да продължа серията в предпоследния ни мач срещу Миньор (Перник) преди дни, когато загубихме. Щастлив съм, че все пак се оттърсихме от загубата и след това победихме Добруджа и продължаваме да преследваме голямата си цел.
Какво ти доставя повече удоволствие, да вкараш гол или да асистираш?
- Според мен целта във футбола е да реализираш попадение, затова на мен доста повече ми харесва да отбелязвам (смее се). Знам, че доста футболисти твърдят обратното, но наистина ме съмнява, че са искрени. Асистенцията е хубаво нещо, помагаш на отбора си, но чувството, когато отбележиш гол, е съвсем различно от това, когато подаваш.
Кой е най-добрият футболист, срещу когото си се изправял?
Не мога да кажа. Периодът и мачовете ми в Първа лига не са толкова много и не бих могъл да отлича някой, тъй като те са доста. Но лично за себе си се радвам, че съм имал възможността да бъда в един отбор с футболист като Христо Йовов, който от дете много харесвам. Играл съм заедно още с Росен Кирилов, Здравко Здравков. От чужденците Еуджент Трика, например. Общо взето футболисти, които бяха много силни за времето си и са запомнени от хората.
Има ли личност във футбола или спорта, от която се вдъхновяваш и на която се опитваш да подражаваш?
- Още от дете винаги съм подражавал на Зинедин Зидан. До ден днешен го правя. За мен това е пример и олицетворение на фубола като цяло. Качествата му като футболист доста добре ги знаем. Вече виждаме и успехите му като треньор.
Най-паметният момент за теб като футболист?
- Винаги ще си спомням гола, който отбелязах за ЦСКА в полуфинала за Купата на България срещу Берое пред пълен стадион през 2016 г.. До този момент не съм имал възможността да играя пред толкова хора. Еуфорията беше страхотна, а чувството неописуемо! Друг момент, за който съм благодарен, е, че съм имал възможността да бъда в един отбор с футболисти, които са ми били любими като дете.
Нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал в кариерата си?
- Със сигурност има много неща. Ако може би в онези години, когато бях по-млад, бях оценил възможността, която ми се предоставя и залагах повече на тренировките и постоянството, щях да имам повече успехи. Явно с времето не съм успял и в крайна сметка така се е получило. Затова и не успях да направя по-добра кариера от тази, която имам.
Примерите за спортно дълголетие във футбола са доста. При теб как стоят нещата, чувстваш ли, че ще можеш да играеш още дълго време?
- Засега се чувствам добре. Успях да се опазя от контузии през годините. Мисля, че ако съм здрав, спокойно мога да играя още доста време. Не искам да казвам голяма дума, според мен поне 3-4 години ще мога да поддържам добро ниво.
Мислил ли си с какво ще се занимаваш след като спреш с футбола?
- Това е доста труден въпрос, който често си задавам. Като цяло искам да остана във футбола. Може би и затова все още продължавам като футболист. Мисля, че би ми било доста тежко, чисто психологически, ако съм далеч от футбола. И до момента виждам, че имам нужда от играта, надявам се да бъда близо до нея и за в бъдеще. Не знам дали бих успял като треньор, но на този етап поне, виждам себе си във футбола.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- В момента прекарвам свободното си време най-често със семейството ми. Със съпругата ми и двете ми дъщери. Обичаме да пътуваме, да се разхождаме. Особено сега във времена на пандемия, гледаме да прекарваме времето си заедно в разходки навън сред природата.
Би ли ни разкрил откъде идва прякорът ти "Демона"?
- Свързано е с детските ми години в Ботевград. Бяхме малки, имаше телевизионни игри с дискети. Играехме на една футболна игра, а един от футболистите се казваше така и оттам всъщност започна всичко (смее се). Нещата се случиха на шега, но останаха във времето и до ден днешен хората ме знаят като "Демона".
Нещо, което си пожелаваш в личен и професионален план?
- В личен план си пожелавам най-вече здраве. За мен и за семейството ми. В професионален план се надявам Локомотив (София) да се завърне в елита и да успея да помогна на отбора за тази важна мисия. Това е моя цел, затова се завърнах в тима. Една болна тема за мен, тъй като преди 3 години при предишния ми престой в клуба загубихме баража. Просто искам да зарадваме хората. Всички знаем колко голяма фенска маса има Локомотив (София). Засега това е основното, което си пожелавам в професионален план.
