От първите три кръга след подновяването на първенството стана ясно, че Лудогорец няма да има никакъв проблем да стане шампион за пети пореден път. Нивото на А група е толкова ниско, че дори и разградчани през целия януари и половината февруари да не се бяха виждали, пак щяха да са с една обиколка пред другите. В контролите през зимата обаче тимът понапомпа мускули с успехи над шампионите на Чехия, Румъния и Беларус - Виктория Пилзен (2:1), Стяуа (3:0) и БАТЕ Борисов (3:0). Те не само че ги победиха, но и ги надиграха, показвайки футбол от средно европейско ниво. В играта им имаше скорост, комбинации, голови положения, атрактивност, а и в същото време бе демонстрирана и сериозна тактическа дисциплина. Но с подновяването на първенството Лудогорец се промени тотално и се превърна в прагматичен тим, който търси единствено да взима своето, а не да убеждава. С това играта от контролите започна да изглежда като сън, а не реалност.
Като че ли със старта на А група Лудогорец влезе в една паралелна реалност, в която не е нужно да показва дори 80 процента от възможностите си. Воденият от Георги Дерменджиев тим спечели и срещу прекия конкурент Левски (2:1), а и след това с Монтана (1:0) и Локо Пд (2:0), но в нито един от двубоите не надигра категорично съперника си, а по-скоро го излъга. В първия мач сините сами се биха, а единственият проблясък от страна на Лудогорец бе комбинацията между Вандерсон, Саша, Дяков и Марселиньо, довела до първия гол. Толкова! Срещу Монтана на „Огоста" и Локо Пд не се видя и толкова. Но отборът бе покрит от късмета. На „Огоста" щастлив рикошет, а с черно-белите две детински грешки на противника. Така, макар Лудогорец уверено да крачи към шампионската титла и да има солиден аванс на върха, не убеждава, че се развива като отбор. Играта му е под очакваното ниво и е по-скоро разочароваща отколкото вдъхновяваща Аргументите липсват, а с това и аплодисментите. Още е рано за равносметки, но ако Лудогорец иска отново да остави следа в Европа, ще трябва да покаже лицето от контролите, а не това от А група.
Иво Бързаков, „Тема Спорт”
