Всяко начало е трудно. В това се убеди и новият треньор на Левски Николай Митов. Временен вариант или не, именно така ще се казва лидерът на „сините" до края на сезона - сезон, в който отборът все още има шанс за титла и купа и ще излезе тепърва в дербита с всички столични отбори, Лудогорец и Литекс. Затова не е маловажно това, което прави треньорът начело на Левски. За всеки, който поне малко разбира от футбол, е ясно, че за няколко дни няма как да се променят нещата на „Герена". Но при всяко положение при „сините" има някои промени, които белязаха началото на престоя на Митов като силния човек в съблекалнята.
На първо място той се опита да накара отбора да изглежда много по-офанзивно ориентиран. За целта той заложи на трима халфове, които са по-скоро силни във фаза атака - Христо Йовов, Стефан Велев и Рене Михелич. Това си е сериозен риск, който обаче всеки един треньор на Левски би трябвало да предприема поне на „Герена". Това е начинът да се харесаш на публиката - с офанзивен футбол.
Вторият много важен момент бе пускането на двама от големите „сини" таланти в игра. Дали новият треньорски екип го е направил просто по задължение, или наистина има желание да залага смело на младоците, ще покаже само времето. В този първи мач му върза. Заложи на Пламен Т. Илиев, който се подвизава тъкмо на позиция, където в момента има криза. Милен Василев на този етап не става и за резерва на „Герена", Рамос определено е в криза и това отвори идеална възможност именно младото крило да се пробва. Вторият Вутов пък бе хвърлен в огъня към края на мача. Митов му осигури комфорт, слагайки го рамо до рамо с най-опитния - Христо Йовов. Това определено даде самочувствие на бижуто на „синята" школа и той заигра силно. Спорен или не, той изработи червения картон на Сашо Бранеков, който предреши крайния изход.
Третият важен извод за новия Левски е стремежът да се играе със силно изнесена напред защитна линия. Това пасва на офанзивно играещ отбор. За да се получи като хората обаче, трябва да имаш бързи защитници, които да предотвратяват контри при пробиви на съперника през центъра на терена. На „Герена" има силен недостиг на подобни футболисти в центъра на отбраната и затова Локо (Сф) в много моменти можеше да отбележи гол по този начин. При и без това огромните пропуски в тази зона подходът на Митов определено е адски рисков. Нещата обаче може да се тълкуват и по друг начин. След като е очевидно, че проблемите в отбрана са огромни и новият треньорски екип няма как да ги преодолее, то поне може да акцентира върху силните страни.
Както беше казал Илиан Илиев на една пресконференция през есента: „Като сме слаби в защита, ще атакуваме". Друг е въпросът, че Илиан така и не го приложи.
Общо взето, Митов показа самочувствие, заложи на скоростта и смелостта, но и безразсъдността. Чисто футболно, Левски си остава слаб отбор, който се мъчи на „Герена" до последно срещу 9 от Локо (Сф). Това няма как да се харесва на никой. Ако нещата продължат така, срещу Литекс, ЦСКА и Лудогорец ще бъде още по-страшно. Хубавото обаче е, че имаше емоция. Имаше я ВЪВ фенове, в треньори, и във футболисти. В този момент това е максимумът.
Левски няма как да стане кой знае колко силен отбор, защото възможностите на всички на „Герена" са лимитирани. Но може поне да излезе от летаргията, а това на фона на конкуренцията може да се окаже достатъчно за малко по-приличен финал на тази тъжна, тъжна година.
Стефан Дачев, "Меридиан мач"
