Божинов след първия си трофей: Искам в България да уважават успехите ми

Валери Божинов бе един от най-радостни­те играчи на Партизан след спечелената купа на Сърбия, тъй като това на практика е първият голям трофей в неговата кариера, и отново бе в центъра на празненствата. След края на срещата той дори дефилира със сръбско знаме, позирайки за снимки със свои съотборници, сред които бе капита­нът Саша Илич. На из­лизане от стадион „Металац" в Горни Милановац бившият на­ционал бе спрян от пратеника на „Меридиан мач", пред когото той демонстрира ре­зервираното си отно­шение към български­те медии.

Валери,честита Купа на Сърбия. Това е първи трофей в твоята кариера и предполагам се чувстваш прекрас­но...
- Много се радвам, че успях да спечеля това отличие. Знаете в какви отбори съм иг­рал, но явно е било пи­сано да спечеля пър­вия си трофей в Парти-зан. Благодаря на съотборниците си, без които този успех не би бил възможен. Откак­то Иван Томич стана треньор нашата цел бе да стигнем до тро­фея и го постигнахме. Радвам се най-вече за младите играчи в от­бора, които по този на­чин трупат опит за го­лемите мачове.

Самият мач с Явор обаче не беше много лесен. При 1:0 те уцелиха греда, а въпреки успеха с 2:0 сякаш не убедихте с играта си. На какво го отдаваш?
- Мачът беше тежък по много причини. В нашия отбор се чувс­тваше напрежение, те­ренът бе тежък заради дъжда... През почти целия мач Явор играе­ха много защитно, но благодарение на на­шето умение да се справяме в подобни ситуации стигнахме до победата. За нас успе­хът бе важен незави­симо по какъв начин е постигнат. Вкарахме гол от статично поло­жение през първото полувреме и това ни даде увереност.

В този мач не по­лучи голова възмож­ност, а основните критики в Партизан към теб идват именно от това, че не вкарваш в решител­ните мачове...
- Както казах, Явор се бяха прибрали в своята половина и ча­каха шансове на кон­траатака, така че не бе трудно само за мен, но и за всички играчи. Най-важното е, че спе­челихме купата, а ос­таналото няма значе­ние.

За теб обаче най-важен до края на се­зона е голмайстор­ският приз в пър­венството. Имаш 18 гола, а първият в подреждането Уго Виеира е с 20 и е кон­тузен. Ще се възпол­зваш ли от това?
- Ясно е, че това ми е целта, въпросът е да­ли ще получа такава възможност. Играем с Раднички Ниш и Войводина, които не са леки съперници, но ис­каме да завършим се­зона с две победи. Ще дам всичко от себе си, а и съм убеден, че съотборниците ми ще се опитат да ми помог­нат. Ако това се полу­чи, ще съм много щас­тлив и ще е благодаре­ние на моите колеги

Ценоразписът с асистенциите остава ли в сила - 500 евро за всички 1000 за Саша Илич?
- Да, разбрали сме се за това още в началото на подготовката и остава в сила до края на първенството.

На кого ще посветиш първото си отличие от футбола?
- Посвещавам успеха на моите деца – Валери и Никол. Тя ще получи медала, защото ми се обади след мача и го поиска. Каза, че ще си го закачи на вратата на детската стая, за да го вижда всеки ден, когато я отваря. Обещах ѝ го. За Валери остава обувката, която   ще получа, ако стана гол­майстор на Сърбия. Надявам се да имам още отличия, кои­то да са за тях двамата. -

Видях, че по­маха на Биляна Дол, която е дошла да те под­крепи. Какви са отношенията ти с нея, тъй като по медиите непре­къснато се пише за контактите ти с различни жени?
- Знам, че българ­ските медии се инте­ресуват предимно от интриги, жълтини и всякакви глупости. Ко­гато един футболист спечели нещо обаче, то трябва да бъде от­разено с позитивизъм, с добро. В България гледаме само негати­визма. Не говоря само за мен. Вижте един Бербатов. Когато се случва нещо положи­телно не говорим за него, а само критику­ваме. На успехите на футболистите се гледа с пренебрежение. Не знам как е за другите спортове, аз съм фут­болист. Аз защита­вам реномето на Бъл­гария в чужбина като българин и смятам, че върху това трябва да се акцентира. Ко­гато един човек пече­ли нещо, това трябва да се отрази.

Както виждаш, затова сме и тук. Това е твое четвър­то интервю за „Ме­ридиан мач" след мач на Партизан и ти си най-отразяваният български футболист. Голяма част от интригите, за които говориш, обаче идват от твои изказвания по сръбските ме­дии като това, че ако си се родил в Сърбия си щял да си по-уважаван...
- Нормално е да го кажа. Аз съм чужде­нец, сърбите се от­насят добре с мен и аз трябва да им отвърна с добро. В България за мен се пише само с негати­визъм и всички ак­центират върху лошите неща. Аз съм преживял тези не­ща и няма да тръгна да съдя някой зa това, което е написал. Що се от­нася до Вас мога само да Ви благо­даря, че сте тук, че отразявате моите успехи.

След края на мача се снима със сръбско, а не с българско знаме...
- Това бе напълно спонтанна реакция. Аз играя в Сърбия за Партизан - място, където се чувствам уважаван и съответ­но аз трябва да из­разя уважение към тях. Не виждам ни­що лошо - когато получаваш нещо, тряова да дадеш и от себе си в замяна. За мен цялото това отношение е фантас­тично. Знаете какви хора са сърбите и да те приемат по този начин е комплимент.

Как гледате на гостуването в Ста­ра Загора за юби­лея на Берое, което ви предстои?
- Не идваме да от­бием номера, не се чувстваме във ва­канция или почивка. Надявам се да стане спектакъл и шоу, хо­рата да останат до­волни. Ще има заряд, хубави мо­менти, които едва ли ще надминат „син­ята" магия, която направиха феновете на Левски, но ще е също много приятно. Ще е едно хубаво преживяване за всички в Стара Заго­ра