Шапюиза: Стоичков е най-известният и най-добрият български футболист

- Това е сбирка на много стари и добри приятели. Виждаме се бивши футболисти. А вие сте свидетели, че мачовете са много напрегнати и истински. Приятелството си остава, но и за нас е приятно да излезем с целия хъс на терена и да защитаваме нашите държави.

- Вие сте жива легенда на Борусия (Дортмунд). Този клуб става все по-популярен в целия свят, така е и в България. Какво е магнетичното в Борусия?

- Дълги години Борусия не е бил много богат отбор. Но феновете му винаги са отивали на стадиона. Те много обичат футбола. Любовта към Борусия се предава от бащи на синове и от майки на дъщери. Клубът има един уникален стадион, който предразполага футболистите да дават най-доброто от себе си. А феновете да се наслаждават, че са вътре. Няма нищо по-хубаво от това да играеш пред такива запалянковци.

- Какво е чувството да застанете на терена пред жълтата стена на истинската любов, както я наричат?

- Неописуемо е. Когато ти е за първи път, изтръпваш и се сковаваш. Невероятно е. Когато спечелиш няколко победи, разбираш, че те са дошли и благодарение на любовта на жълтата стена. Пожелавам на всеки да празнува с нея.

- През 90-те години вие непрекъснато постигахте победи с Борусия и спечелихте всичко. Тогава това ли бе най-добрият отбор на Германия?

- Със сигурност в това десетилетие ние бяхме на едно ниво с Байерн. Правихме изключителни дербита. С началото на новия век обаче Байерн се засили прекалено много. А Борусия изживя трудни моменти до 2010 година. След това нашият тим отново настъпи педала и се надявам, че ще успее да се изравни с Байерн и да доминира в Европа.

- Как станахте любимец на феновете?

- Не искам да се изчервявам. Играех добре, давах всичко. Футболът ме е научил, че когато работиш много, той ти се отблагодарява. Хората обичат тези, които се раздават до последния дъх. В Германия феновете много разбират играта.

- Играл сте три европейски финала срещу Ювентус. Какво ще ни разкажете за тези дуели?

- Първите два бяха за Купата на УЕФА, когато трофеят се разиграваше в два мача. През 1993 година Ювентус бе много по-силен отбор от Борусия. След загубите обаче ние стегнахме редиците и се засилихме. Съдбата ни даде шанс да вземем нашия реванш четири години по-късно при това във финала на Шампионската лига. И тогава със сигурност бяхме аутсайдер. Но бяхме наясно, че по пътя до финала изиграхме много големи мачове. Казахме си преди двубоя, че сега е моментът всеки да се надскочи или поне да бъде на най-доброто си ниво. Получи се и победихме Юве с 3:1.

- Защо нито един отбор не успява да дублира титлата в Шампионската лига?

- Прекалено трудно е, защото силата на големите се изравни много. Виждате, че изненадите са непрекъснати. Всеки може да победи всеки след края на груповата фаза. При такива равни сили е изключително тежко да изиграеш два сезона по перфектен начин. Дори нека кажем, че е невъзможно, което се доказва с развитието на всеки турнир в Шампионската лига. А за феновете е интересно, че не всеки път печели един и същ тим.

- Колко важно беше за Борусия, че финалът срещу Ювентус през 1997 година беше в Мюнхен?

- За нас беше абсолютно все едно кой ще е стадионът и къде се намира. От друга страна старият „Олимпиящадион” ни амбицираше допълнително, защото големият ни конкурент е Байерн. И точно там да спечелим Шампионската лига бе специално и още по-хубаво. Отпразнувахме го добре.

- На следващата година победихте Байерн в Шампионската лига в Мюнхен при това с ваш гол.

- Да, вярно е. Колко време мина... Много беше хубаво.

- През 1997 година с Борусия спечелихте и междуконтиненталната купа. Доколко футболистите ценят този трофей, който сега се разиграва дори с турнир?

- Значението му не е толкова голямо, колкото националните първенства и евротурнирите. Прекалено е натоварващо, защото се разиграва по средата на сезона. Окей, има и тази купа. Но тя определено не е толкова важна за отборите, а по-скоро е бреме, че трябва да се изиграе.

- Вие сте третият най-добър голмайстор на Бундеслигата. Знаете ли кои са първите двама?

- Със сигурност единият е Клаудио Писаро, който и до днес не спира да вкарва голове за Вердер. Гледам го по телевизията. Другият е Джоване Елбер.

- Трудно ли е да се вкарват толкова много голове в Бундеслигата?

- Вкарах толкова много попадения благодарение на много силния отбор, в който играх. Борусия беше гаранция за победи и трофеи. Всичко пасна отлично. В отбора имах перфектни съотборници, разбирахме се отлично.

- Мислите ли, че скоро Борусия ще успее отново да свали Байерн от трона?

- В момента не виждам как скоро ще се случи. Трябва да признаем, че Байерн е прекалено силен. Нека се надяваме, че Борусия ще успее да запази състава си през следващия сезон и ще атакува Байерн в битката за титлата.

- Вие сте участвал в един от най-кошмарните мачове на националния отбор на България. Победихте ни от 0:2 с 3:2 в София през 1991 година.

- Да, много добре си го спомням дори. Преди него дълго време лекувах контузия и се завърнах точно тогава на терена. Беше вторият или третият ми двубой. Много се радвахме на победата, защото имаше огромно значение. Само че накрая и тя не ни достигна, за да се класираме на европейското през 1992-а.

- Кои български футболисти най-много цените?

- На първо място е Христо Стоичков. Той е най-известният и най-добрият. След него идва Красимир Балъков.

- Какви са спомените ви от световното в Щатите, където и България, и Швейцария участваха?

- Ние стигнахме само до осминафиналите. Загубихме с 0:3 от Испания и ни беше много мъчно. Но като цяло турнирът е хубав спомен. Швейцария дълго време не бе участвала на световно първенство и този път не само успя, но и прескочи групата. И все пак паднахме несправедливо много от испанците.

- А какво е мнението ви за българския отбор тогава?

- Това е най-силното ви представяне, нали? Помня как победихте Германия на четвъртфинала. Такива мачове не се забравят. Особено важни са за по-малки държави като нашите. Аз си спомням, че винаги ми е било трудно да играя срещу България.

- По ваше време играха много българи в швейцарското първенство и Бундеслигата. Помните ли ги?

- В Швейцария играеха Трифон Иванов и Петър Александров. По това време аз бях в Германия. По-късно се сприятелих с Александров, който отдавна живее в Швейцария. Годините разделят хората и затова приятелски турнири като този в Ароза ни помагат да си спомним хубави неща.

- Вие бяхте един от най-добрите централни нападатели. Сега кой е номер едно?

- Сега футболът е в краката на двама невероятни футболисти. Лео Меси и Кристиано Роналдо са безпорният връх. След тях бих наредил Неймар и Роберт Левандовски. Феновете определено могат да се наслаждават на страхотни нападатели.

- Защо никога не играхте извън Швейцария и Германия? Нямахте ли оферти?

- Напротив, имаше много. Но аз се чувствах добре в Борусия. Редовно се обаждаха да ме питат за трансфер. Не исках да направя трансфер, просто за да кажете, че съм се преместил. За мен най-важното е да се чувствам у дома си, а Дортмунд ми даваше всичко, от което имах нужда. Отборът беше успешен и нямаше никаква причина да се местя.

- Кой е любимият ви гол?

- Трудно е да се каже. Най-важният със сигурност е този в Мюнхен, с който отстранихме Байерн в четвъртфинала на Шампионската лига. Не беше много красив. Но съперничеството между отборите ни го прави най-паметният в кариерата ми.

- Идва европейско първенство. До къде може да стигне Швейцария?

- Всеки човек тук очаква, че отборът ни ще премине груповата фаза. После не се знае срещу кого ще се паднем. Но очакванията към отбора са големи. Не да се спечели титлата, но да се стигне възможно най-далече.

- Ако Стефан Шапюиза играеше днес футбол, щеше ли да струва 100 милиона евро?

- Добър въпрос. Трудно ми е да отговоря, но едва ли. В момента парите във футбола просто полудяха. За мен не е здравословно, че те направиха толкова голяма разликата между първенствата в различните страни.

- Нормално ли е един човек да струва толкова много? Не говорим само за футболист.

- Явно е нормално, след като Реал (Мадрид) не веднъж даде толкова пари за футболисти. Става традиция, но смятам, че такива сделки са прекалено опасни.

- С какво се занимавате в момента?

- Скаут съм на Йънг Бойс. Наблюдавам непрекъснато мачове, тренировки. Не се излиза лесно от футбола.