Христо Стоичков говори пред репортерите вече извън Националния стадион след грандиозния мач, посветен на 50-годишнината му.
- Г-н Стоичков, опишете ни емоцията отвътре. Как се чувствахте?
- Емоция? Емоцията е голяма. Емоцията веднага ми… влязох в този голям мач, когато победихме Германия с 3:2. Същото време, същите хора, същите трибуни пълни. Може би показахме още един път пред света, че независимо какво е времето, хората винаги знаят да уважават. Плюс това докарахме световни шампиони, европейски шампиони, „Златни обувки”, „Златни топки”. Благодаря на всички мои колеги, които присъстваха. Някои не можаха да дойдат поради техни си причини, но показахме, че можем да се съберем хората, които можем да играем.
- Имаше няколко много емоционални момента и за Вас самия по време на мача. Къде в спомените си ще запазите този мач в една своеобразна класация в богатата Ви кариера?
- Играл съм много мачове пред много повече публика, но показахме още един път какво е да уважаваш, какво е да обичаш. Все пак, не съм забравил откъде съм тръгнал. Почувствах тази обич, която в годините на футболист я почувствах. И да кажа едно голямо благодаря на всички хора, които бяха в този дъждовен ден. Показаха уважение към моите колеги, показаха уважение към хората, които дойдоха от много далеч, и не са предадоха и не напуснаха местата си в продължение на целия мач. И в най-суровото време, когато най-много заваля, останаха непокътнати.
- Българската публика видя трофея на КЕШ от 1992 г. Как стана възможно това? Лесна ли беше комуникацията с Барселона?
- Само с едно обаждане става там. За разлика от тука, само с едно обаждане. Така че щом е тук, нямали сме никакви проблеми. Хората откликнаха на това мое запитване, на това мое искане, тъй като част от „дрийм тийма” бяха също тук. „Дрийм тийм” на България също беше тук. Много от бившите ми колеги, с които съм играл в Америка и в Италия също бяха тук. С противници, с които сме воювали един срещу друг, воюването е оставало на терена, показаха още един път това уважение.
- Направихте нещо невиждано за България. Какво ще Ви мотивира оттук нататък, какво ще накара спортния Ви и чисто житейския Ви път да стои буден? Какви цели си поставяте?
- Само след няколко часа излитам. Имам задължения. Почваме Копа Америка – едно голямо първенство, 100 години Копа Америка в САЩ. Задълженията трябва да ги изпълняваме там.
- Къде Ви е по-трудно? Като репортер и журналист или на терена?
- На терена действително е много по-трудно. Тука си ги приказвам каквито си ги искам, но винаги с мярката на това, което го имаш като кадър. Не използваме кадри, защото когато използваш един кадър, е много по-лесно да направиш критика или анализ на това, което става. В нашата телевизия сме постигнали това – всички мачове, които предаваме, да имаме картина, а когато имаш картина много по-лесно достигаш до самия зрител и да обясниш по дадената ситуация. За мене много по-лесно е, по-направляващо е да имам тези картини и оттам нататък да анализираме всичко, което става.
- Казахте Копа Америка. Тук, в Европа обаче е еквивалентът – Европейското първенство. Вашият фаворит?
- Нямам фаворит на Евро 2016. Нямам такъв. Първо нека да свърши Копа Америка, пък тогава ще видим какво ще е.
- Г-н Стоичков, като журналист бихте ли споделили какво мислите за състоянието на българския футбол в момента?
- Не, не следя какво се случва в българския футбол. Нямам достъп.
- Вълнува ли Ви съдбата на ЦСКА?
- Достъп нямам, така че… Още веднъж благодаря на всички хора, които бяха на стадиона. Дерзайте, подкрепяйте българските футболисти. Живи и здрави!
