Стефан Савич: За мен бе чест да играя срещу Бербатов

- Имам възможността не само да играя срещу най-добрите играчи в света, а и да тренирам с такива. За мен е голяма чест, но това също така ми помага да напредвам в кариерата си. Отнася за всяка една ситуация на тренировките, тъй като до мен са Гризман, Гамейро, Кореа, Торес, Караско и останалите офанзивни играчи. Благодарение на тях напредвам. Преди, когато бях в Манчестър Сити, пак имах привилегията да бъда в отбор с големи играчи каквито са Агуеро, Тевес, Джеко, Балотели и останалите. Нямат край... Когато тренирам с тях, всичко е по-лесно след това на мачовете, а самият аз ставам по-добър играч.

- Твърдиш в интервюта, че Диего Симеоне е най-добрият треньор в света. Какво научи от него?

- Казвам, че е един от най-добрите. Той ми помага много, показва ми как да напредвам. Отделя внимание на всеки детайл и дава всичко от себе си във всеки мач, във всяка тренировка. Всички ние можем много да научим от него.

- Допада ли ти борбения, здравия стил на Атлетико?

- Това може би е стилът, който най-много ми приляга. Винаги сме агресивни, много борбени, гоним всяка топка във всеки един момент. Това ми допада и играта ми го доказва.

- Когато подписа с Атлетико, каза, че идваш да печелиш трофеи. На 28 май миналата година играхте финал в Шампионската лига. Този мач на "Сан Сиро" ли е най-тежкият в кариерата ти?

- Във футбола такъв мач по принцип остава дълбока следа в играчите, остави конкретно и в мен. Бяхме толкова близо до триумфа. Стигнахме до финала, изхвърляйки голямата Барселона в четвъртфинала и страховития Байерн в полуфинала. Стигнахме до мача с Реал, който е черешката на тортата след дългия път в турнира. Преживяхме тежко загубата. Не я заслужавахме, стигнахме до изравняване, дори пропуснахме дузпа и накрая изгубихме при рулетката на дузпите. Знаете, че те са лотария. Но от такава загуба боли най-много. Тежко я преживях.

- Какво ви каза в съблекалнята Диего Симеоне?

- Никой не говори след мача. Всички мълчахме. В съблекалнята беше пълна тишина.

- Играл си в три от топ първенствата в Европа - английското, италианското и испанското. Какви са разликите помежду им и къде ти беше най-трудно?

- Имах щастието още преди да съм навършил 26 години да играя в трите най-добри първенства в света. Това е огромен опит. Всяко от трите има по нещо специфично. В Италия се обръща голямо внимание на тактиката, те са много напреднали в това отношение. В Англия се играе отворен футбол, влиза се здраво, на моменти дори грубо. По това време бях много млад и добих ценен опит. Беше голяма промяна да премина от сръбското директно в английското първенство. Вероятно в този момент не бях готов за толкова голямо предизвикателство, но със сигурност придобих опит. След това изкарах три години в Италия, където се усъвършенствах значително и пристигнах в Испания вече завършен играч. Уверено мога да кажа, че Примера дивисион е най-силното първенство в света. Както знаете и сами в последните години и Шампионската лига, и Лига Европа, се печели от испански отбори. Това не е случайно.

- Отиде в Англия на 20 години. Коя беше най-голямата трудност? Беше много млад, как гледаше на звездите?

- На 20 години преминах от Партизан (Белград) в Манчестър Сити и се озовах сред звездите. Както се казва, не знаех как изглеждат на терена, а изведнъж получих шанса да бъда до тях. Това беше безценен опит. Голяма помощ ми оказа Александър Коларов, прекарвахме много време заедно, разбирахме се отлично. Отношенията ми с него направиха далеч по-лесен престоя ми в Манчестър.

- Когато премина в Англия вестниците обявиха, че пристига най-добрият млад централен защитник. Защо остана в Англия само един сезон?

- Знаете, че за защитниците опитът е много важен. Тогава бях много млад, а и сега според мен най-добрите ми години тепърва предстоят. Изиграх 21-22 мача в тази една година. Това, което ми трябваше най-много, е постоянство. На тези години е много важно да играеш редовно, но реално нямаше как да получа въпросното игрово време в Сити в онзи момент. Затова и сам поисках да напусна. Това беше много важно за кариерата ми. От Фиорентина ми обещаха, че ще играя постоянно и приех предложението. По-късно се оказа, че решението ми е било правилно.

- Стана шампион на Англия в онзи луд, луд последен двубой с Куинс Парк Рейнджърс през 2012-а. Какво си спомняш от този мач?

- Спечелихме първенството в последните секунди. Наистина беше луд мач! Всички си мислехме, че вече сме шампиони, че сме спечелили този мач и изведнъж в 88-ата - 89-ата минута губехме с 1:2. Целият стадион плачеше, никой не можеше да повярва, че ще загубим титлата, която отборът беше чакал повече от 40 години. Но дойде голът на Джеко за 2:2, а веднага след това и голът на Агуеро за 3:2. Настана пълна лудница! Но после ни беше още по-сладко, че станахме шампиони по този начин.

- И фиеста...

- Да, наясно сте как е.

- В Англия си играл срещу двама българи - Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Трудно ли ти беше? Какво ще кажеш за тях?

- Те са опитни и доказани играчи в световния футбол. Беше чест да играя срещу Бербатов, който е класен нападател. Знаете колко силно играеше в Манчестър Юнайтед. И двамата са страхотни и като играчи, и като хора.

- Имаш мачове за Черна гора срещу България на ниво младежи и мъже, в които нямаш загуба. Сещаш ли се за някой друг български футболист, освен за Стилиян Петров и Димитър Бербатов?

- Разбира се. Имах възможността да срещна Мартин Петров, докато бях в Манчестър. По това време и той беше в Англия. Той също е страхотен човек и класен футболист. 

- По-трудно ли е за играчите от Източна Европа да пробият в топ първенствата на Европа?

- Доста е тежко да смениш Черна гора, Сърбия, България, Румъния със Западна Европа. Но колкото е по-тежко, толкова по-голямо е желанието за успех и толкова повече се борят за успехи младите играчи. Нашият глад за победи е може би по-голям от този на играчите, които са родени в Испания, Италия, Англия. Това ни различава от всички останали.

- Кое дерби е по-тежко - в Белград, когато играят Партизан и Цървена звезда или в Мадрид при сблъсъка на Атлетико и Реал?

- Вероятно е по-тежко да играеш в мача Реал - Атлетико, защото нивото на футбола е много, много високо. Но аз пазя най-ярки спомени от дербито Партизан - Цървена звезда. Знаете как е при нас - като се роди детето и вече се знае, че или ще е фен на "звездашите", или на "гробарите". Аз винаги съм бил от Партизан. Откакто се помня. Освен всичко, детската ми мечта се сбъдна и заиграх за любимия си отбор. И да, да...напрежението в сръбското дерби е много голямо.

- Срещу кой нападател ти е било най-трудно?

- Ясно е, че когато във всеки мач играеш срещу класни нападатели, няма как да си победител във всички единоборства. Никой не е застрахован от грешки. Както ви казах и в началото, имам шанса да играя срещу най-добрите нападатели в света. Всеки един от тях е труден за опазване, всеки има своите специфики.

- Най-силните ти години са във Фиорентина. Как изградихте силната връзка с треньора Винченцо Монтела?

- Той ми оказа голямо влияние. Работихме заедно три години. При него минах дълъг път и се развих - от млад играч станах завършен играч. Имаме отлични отношения. Радвам се, че сега си върши добре работата и в Милан. Сигурен съм, че в бъдеще ще постигне резултати. 

- Кой беше футболният ти идол като дете?

- Алесандро Неста. Гледах негови мачове, попивах какво прави на терена.

- Защо той?

- Не знам точно. Като малък гледах много италиански футбол. Винаги ми е харесвал стила му на игра. 

- Харесва ли ти живота в Мадрид? Лесно ли се адаптира?

- Свикнах бързо, но това не е сложно. Климатът е отличен, има много слънчеви дни, градът е красив. 

- Договорът ти с Атлетико е до 2020 година. Може ли тук да приключи кариерата ти?

- Тук съм вече два сезона, имам договор за още три. Чувствам се отлично, вписах се в отбора, момчетата ме приеха много добре още от първия ден. В момента в главата ми има само една мисъл - как да играя още по-добре за Атлетико. А какво ще стане след това, ще видим. Истината е, че тук ми е много добре и това е отборът, в който искам да продължа кариерата си.

- Кой е най-добрият ти приятел в Атлетико?

- Най-много време прекарвам с вратаря Облак и Вършалко. Говорим на един език. Манталитетът ни е един и същ. Ян е словенец, а Шиме е от Хърватия. Разбираме се добре и сме приятели.

- Какви са целите ти тази година?

- Вече съм казвал, че съм тук, за да печеля купи. Надявам се тази година да спечелим някой от трофеите.

- Тежка ли ще е борбата между Атлетико и Севиля за третото място в Примера?

- Ще е голяма битка. Реал и Барселона са далеч пред нас, но не и недостижими. Да не забравяме също Виляреал и Реал Сосиедад, които правят отличен сезон. И явно битката за Шампионската лига ще продължи до последния кръг.

- На кой терен в Испания се играе най-трудно?

- Не бих посочил конкретна арена. Има много тежки места, никъде не е леко, когато гостуваш и не си на своя си терен. 

- Постоянно се усмихваш, но може ли нещо да те натъжи?

- Разбира се. Ядосвам се след тежки загуби, тогава усмивката слиза от лицето ми. Опитвам се обаче да бъда оптимист и да мисля позитивно. 

- За какво мечтае Стефан Савич?

- Здравето е най-важното. Всичко останало човек може сам да постигне. Със здравето идва и щастието.