След 2 дни България ще дебютира на европейско първенство по футбол до 17 г. Спечеленото домакинство на шампионата дава шанс за отваряне на нови кръгозори пред това футболно поколение. За амбициите и скритите цели зад конкретните резултати, за тенденциите и очакванията за раждане на нови звезди “24 часа” разговаря със селекционера на националния ни отбор до 17 г. Александър Димитров.
- Господин Димитров, какво бихте казали на футболните фенове в България преди започващото в сряда европейско първенство до 17 г.?
- Призовавам цялата българска общественост, каквото и да става, да подкрепи децата на България. Децата имат нужда да бъдат подкрепени. Това са деца, които искат да бъдат различни, искат да променят облика на българския футболист. Деца, които искат да променят клишето “този е футболист, значи е тъпанар или чалгар”. И на мен ми се е случвало да чувам - “Ама ти си бил футболист ли? Ама ти не си тъп!” Гарантирам ви едно - отборът ни е съставен от мислещи млади хора. Съвременният футбол изисква висок интелект. Нека българите подкрепят това поколение, което иска да бъде различно, да разчупи онзи негативен стереотип. Каквото и да става на европейското, нека покажем на тези момчета, че им вярваме и ще им дадем шанс да извървят пътя на промяната към добро.
- Нито едно от момчетата ви досега не е излизало да играе пред пълен стадион, какъвто се очаква в Стара Загора за мача на откриването с Хърватия... Осъзнават ли каква тръпка ги очаква?
- Няма как да го осъзнават предварително. Трябва да го опиташ, за да го разбереш. Е, сега получават този шанс в ранна възраст благодарение на домакинството ни на европейското първенство. Искрено вярвам, че и на откриването в Стара Загора, и на следващите ни мачове в Бургас и Созопол ние ще получим максимална подкрепа от българите. Ние имаме нужда от 12-и играч. Най-добрият 12-и играч не е съдията, както се твърди понякога. За нас това е публиката.
- За какви се смятат момчетата – за аутсайдери като дебютанти или за скрита сила като домакини?
- В никакъв случай не се смятаме за аутсайдери. Амбицирани сме да покажем най-доброто. Единственото, което ме притеснява като треньор, е краткото време, което имах с играчите - около 55 дни за подготовка в рамките на 5 месеца. Тоест по десетина дни на месец. Отборите се градят не за 5 месеца, а с години. Но аз съм впечатлен от усилията, които положиха всички във футболния съюз, за да осигурят най-доброто за подготовка на този отбор. Разбира се, спрямо родните стандарти.
- Споменахте, че сте правили психологически тестове и сте установили липса на самочувствие у нашите момчета. Успяхте ли да го подобрите в дните преди първенството?
- Ще го видим в мачовете. Мисля, че има увереност. Доста поработихме върху този компонент. Ще си проличи още в първия мач с Хърватия.
Една от задачите, които ние като нов щаб си поставихме в началото на годината, е да изградим лидери. Всеки да бъде лидер, независимо на каква позиция играе и дали играе по-често, или по-рядко в националния отбор. Целта ни е от този отбор да изградим личности и лидери.
- Мачовете ви ще бъдат следени от скаути на “Байерн”, “Борусия” (Дортмунд), “Ювентус”, “Милан”, “Интер”, “Манчестър Юнайтед”, “Сити”, “Челси”, “Барса”, “Реал” и десетки други големи европейски отбори – знаят ли тези млади български момчета, че Евро 2015 може и да е шансът на живота им?
- Не бих искал да се възприема така, защото тази възраст е много крехка. Опитът и историята показват, че много състезатели, които са правили впечатление на големи първенства в тази възраст, след това ги няма на картата. Има ги и другите примери, естествено. Такива, които са избирани за най-добри състезатели на европейските първенства, а после продължават пътя си и стават топниво. Всичко се крие в системната работа и последователността в развитието на играчите. Тяхната кариера не започва, няма и да свърши с това първенство. То трябва да бъде една крачка в правилната посока, която идва малко даром на нашите играчи, защото сме домакини на европейското първенство. И тази крачка трябва да бъде използвана по най-добрия начин. Каквото и да става, те трябва да продължат възходящата си градация. Защото отборът и състезателите се развиват ежедневно. Поколенията не са лоши, но трябва системна работа. Не трябва да ги зачеркваме, ако не дай боже се случи нещо лошо. Не трябва и да ги възхваляваме и вдигаме във въздуха, да твърдим, че ще станат топфутболисти на България и Европа, ако направим нещо запомнящо се. Трябва да сме стъпили на земята. Трябва да има баланс в емоциите. Да анализираме развитието на момчетата и да продължаваме да работим за него.
- На европейските до 17 г. се връчва наградата “Златен играч”. Печелили са я футболисти като Руни, Фабрегас, Кроос, Къркич, Гьотце... Има ли някое име от всички участници на европейското, което още преди шампионата да знаем, че трябва да следим и да запомним?
- Да, има много добри футболисти. Искам да подчертая, че ги има и в нашия отбор. Има ги и в нашите конкуренти от груповата фаза. Капитанът на хърватите Никола Моро и още няколко от техния отбор - Давор Ловрен, Йосип Брекало, Карло Мажич, Мартин Ерлич са много силни футболисти. Още на сегашната си възраст те са готови да играят във всеки отбор от нашата “А” група. От испанците веднага мога да отлича един изключителен футболист - Хосе Луис Саласар от “Малага”. Наричат го Куки. Определено това е едно от момчетата, за които скоро може да се говори. Аз се концентрирам основно в нашата група, но във всеки отбор има таланти, които със сигурност ще оставят трайна следа след себе си. Йоханес Егещейн от Германия прави много силно впечатление, той е нападател на “Вердер”. От германците бих отличил и халфа Никлас Шмид.
- Кой е най-силният отбор от 16-те участници на европейското?
- Концентрирал съм се върху отборите от нашата група и нямам задълбочен поглед върху всички отбори. Но и за това поколение все още няма излъчван европейски шампион. Този факт също показва, че няма страна, за която предварително да се твърди, че е с най-голям процент възможност да спечели. Момчетата от тази възраст сега ще дадат заявките си за разпределение на силите. А в момента силите са изравнени. Всички, които развиват добре детско-юношески футбол, с изключение на Швейцария, която ние победихме два пъти, са на финалите в България.
- В групата ни са газещият всичко по пътя в квалификациите отбор на Хърватия, рекордьорът по титли при 17-годишните Испания, и Австрия, която също спечели своята група в елитния квалификационен кръг. Откъде започват и докъде се простират целите ни? Да вкараме гол, да вземем точка, да вземем три или и нещо по-голямо?
- Със сигурност при целите не трябва да се ограничаваме до вкарване на гол и вземане на точка. И на европейското първенство до 19 години миналата година, ако исках да вземем точка, щяхме да го направим срещу Украйна и Сърбия. Но ние търсихме победата. Рискувахме, защото тя ни даваше право на виза за световно първенство. Равният резултат на старта на Евро 2015 би бил стратегически, но ние трябва да търсим победи, ако искаме да излезем от групата. Върху това сме се концентрирали - да играем атакуващо. Искаме да побеждаваме. Равен можехме да постигнем и миналата година и какво? Нищо не ни се решаваше, пак щяхме да се приберем. Затова целите ни не са гол или точка, а победи. Сега анализираме силните и слаби страни на Хърватия. Работим и за нашия стил, усъвършенстването на връзките между линиите, защото не може само да се руши. Трябва да атакуваш, да търсиш гола и победата.
- Какви са тенденциите за футбола в тази възрастова група – какъв е предпочитаният стил на игра, най-използваните схеми? Възможно ли е такова систематизиране?
- Да. На мен ми е направило впечатление, че във фаза защита най-много се използва схема 4-2-3-1, а във фаза атака тя се изменя до двама централни защитници, които участват в изнасянето на топката, един или двама вътрешни халфове, един нападател, който търси топката между двете линии и трима на върха на атаката с участието на две крила, близко до централния нападател. А ширината на атаката дават крайните защитници.
Прави ми впечатление, че се търси по-директният футбол. По-бързо да се преминават линиите, по-бъзо да се прелива от защита в атака. Другото, което се търси, е индивидуалното майсторство на състезателя. Никой не подценява резултатите. Фокусът е и върху тях, но и върху развитието на състезателите Каквото и да стане, в Европа не се правят трагедии. Не се зачерква даден треньор или дадено поколение, а се развиват системно. Загубите се приемат като част от развитието на хората.