Световният шампион от Мондиал’90 Гуидо Бухвалд даде интервю за предаването „Код спорт” по TV+. Tой минава за един от най-железните футболисти в историята. Звездният му миг бе като „личен бодигард“ на Диего Армандо Марадона във финал на световно. Ако има държава, срещу която не му върви, то това е България. Последният мач на Бухвалд бе на четвъртфинала на световното в Щатите, където бе 90 минути на терена в Ню Йорк. А в средата на 80-те години два пъти отпадна с Щутгарт от Левски в евротурнирите. Бухвалд застана пред камерата на "Код спорт" по време на световното първенство по футбол на сняг в швейцарския курорт Ароза.
- Хер Бухвалд, виждаме ви в страхотна форма. Какво означава за вас да играете толкова високо в планината?
- Това е много особено и приятно усещане. Толкова много сняг, горе в планината. Голям смях пада. Виждате колко бивши големи звезди сме се събрали. На всички ни е интересно. Да се видим, да поиграем, да си поприказваме.
- За какво си говорите с колегите?
- Най-вече за славните стари времена. С повечето от момчетата имаме страхотни спомени. Били сме в един отбор, били сме и противници. Особено интересни винаги са били мачовете между Холандия и Германия. Всеки от нас често е сменял отборите, футболният живот е много динамичен. Разказваме си кой къде и какво е преживял. Някои се оплакват, че са загубили и напуснали. Други са триумфирали. От началото на световното на сняг не съм пропускал нито едно първенство тук. И винаги е много интересно.
- Вие сте имали неприятни спомени срещу български отбори. Какво си спомняте от тези мачове?
- На първо място изплува споменът за 1994 година. Загубихме с 1:2 от България. Но тогава имахте много силен отбор. Аз пазя само позитивни спомени от срещите си с български играчи. Красимир Балъков е много близък мой приятел. Заедно изкарахме треньорски лиценз. Също съм близък с Георги Донков. Имам лоши спомени от вашата страна и като футболист на Щутгарт, когато играхме срещу Левски. Мисля, че беше през сезон 1985/86-а, както и една година по-рано. И за наше огромно съжаление два пъти отпаднахме от българите.
- Какво означава за германския шампион да отпадне от българи?
- Разбира се, изобщо не беше приятно. Но нека да кажем, че тогава Левски беше един много силен отбор. Всички футболисти на българския тим играеха на високо ниво. И все пак признавам, че сте прави - недопустимо е за германския шампион да отпада от български съперник.
- Споменахте вече за четвъртфинала в Щатите. Как преживяхте този мач? За българите това е най-големият мач в историята.
- Истината е, че Германия беше по-добрият отбор в мача. Още от началото оказахме натиск, първи вкарахме гол. Отмениха ни и едно попадение. Ако беше станало 2:0, нямаше да имаме проблеми. Но България имаше сензационно силен отбор. Великолепни индивидуалности - Лечков, Балъков и преди всички Стоичков! Те успяха да стъпят здраво срещу нас, не се уплашиха, че ние сме световните шампиони. Накрая България заслужено триумфира. Направихме грешки, но както знаем - головете винаги стават след грешки. По това време имахте отбор, който можеше да стане и световен шампион.
- Познавате ли днешни български футболисти? В момента нашият футбол не е в добро състояние.
- Признавам, че не следя въобще българската лига. Затова съжалявам, но не мога да ви кажа нито едно име.
- Вие сте жива легенда на Щутгарт. Защо в последните години клубът винаги се бори за оцеляване, а не за върха?
- Тези проблеми се увеличават непрекъснато в последните години. Започна да се работи недостатъчно професионално, загуби се енергията. В последните сезони трансферите са посредствени. Щутгарт винаги е бил един от най-големите отбори на Германия. От най-традиционните, както казваме ние. А напоследък всеки сезон целта е да оцелеем в Бундеслигата. Вярвам, че скоро ще дойде времето, когато Щутгарт отново ще е на мястото си в челото. Стъпка по стъпка трябва да се върви. Първата е отново Щутгарт да заслужи участие в европейските турнири.
- Работихте дълго време и за градския съперник Щутгартер Кикерс. Имате ли проблеми заради този избор?
- О, аз съм и играл в Щутгартер Кикерс. Там дори започнах. Нямам никакви проблеми. Чувствам го като мой втори дом. Първите ми четири години като професионален футболист бяха в Щутгартер Кикерс. Там получих и дебютната покана за юношеския национален отбор на Германия. После направих трансфера в първия отбор на града. Сега имам изключително близки контакти и с двата клуба от Щутгарт.
- Твърди се, че най-големият ви мач е срещу Диего Марадона на финала на световното през 1990 година. Какво е да се излезе срещу този футболист и да бъде надигран? И накрая с този мач да станете световни шампиони.
- Ето това е нещо невероятно в живота ми. Моята задача беше да го пазя, при това на финала на мондиала. За всички ни беше уникално преживяване да станем световни шампиони. В живота това не се случва често. Малцина са имали шанса да вдигнат тази толкова специална купа. И до днес помня моментите от мача, в които трябваше да отнемам топката на Диего. Факт е, че не му дадох да направи почти нищо.
- Анализирахте ли играта му преди мача?
- Не само анализирах, но и наизустих всяко негово движение. Знаех какво би направил, ако му направя шпагат или го натисна. Моята работа беше да го изпреварвам, когато му подаваха. Да не се чувства спокоен в нито един момент. А когато получеше топката, се стремях да не му позволявам да я подаде или да ме лъже. Опита се да избяга до страничната линия, но аз го преследвах. Гоних го, гоних го и ... накрая Германия победи. Но Марадона бе един футболен магьосник, на когото аз откраднах магията за един мач.
- Как мислите - Диего Марадона или Лионел Меси е по-добрият?
- Не искам да правя това сравнение. И двамата са невероятни личности за тяхното време. Днес Меси със сигурност е най-добрият футболист в света. По наше време Диего беше безспорният номер едно. Но тези две футболни епохи не могат да се сравняват. Играеше се различен футбол. Ако тръгна да правя сравнения, може да ми кажете, че Пеле е бил още по-добър. Че Франц Бекенбауер е бил номер едно за всички времена. Футболът се променя, а всяко поколение има своя идол.
- Вие станахте световни шампион през 1990 година, а следващата титла на Германия дойде чак през 2014-а. Кога беше по-лесно на Бундестима?
- Никога не е лесно да станеш световен шампион. Трябва да работиш на максимални обороти и да покажеш оптималната си игра. Освен това и да ти върви в точния момент. Само така можеш да спечелиш мондиала. И двете титли, за които ме питате, са спечелени изключително трудно. И двете са абсолютно заслужени.
- Накрая - каква е прогнозата ви за европейското?
- Вярвам, че Германия ще стане европейски шампион.
