Според мен Литекс притежава най-добрата школа в България. Щастлив съм, че получавам шанс и на тази възраст съм част отбора. Това заяви специално за Novsport.com младата надежда на ловчанлии Георги Миланов.
Той е само на 17 години, но вече убедително взима участие в първия отбор на Литекс. Безспорният му талант го отличава от неговите връстници и много хора виждат в него следващия Бербатов.
Въпреки ранните си успехи, Жоро е здраво стъпил на земята и не се главозамайва. Футболистът даде обширно интервю, в което демонстрира зряло отношение, неприсъщо за възрастта си.
- Силното представяне на Литекс след идването на Ангел Червенков и особено в последните два кръга, когато победихте лидерите ЦСКА и Черноморец , прави впечатление и много хора вече ви определят като фаворит за титлата. Ти – като най-младия футболист в отбора как усещаш нещата?
- Щастлив съм, че на тези години съм в Литекс. За шампионска титла не искаме да говорим, играем мач за мач. Засега всичко в отбора е добре, вървим нагоре. Радвам се, че играя в такъв голям отбор на тази възраст и ми се дава шанс да преуспея и да играя голям футбол. Идването на Ангел Червенков ни помогна много, сплоти колектива, създаде настроение в отбора и осигури спокойна атмосфера, в която се работи по-добре. На това се дължат нашите успехи.
.jpg)
- Ти направи официалния си дебют при мъжете в мача за Суперкупата през август…
- Да, дебютирах в мача срещу Левски. Искам да благодаря на Станимир Стоилов, който ми даде шанс за изява. Голяма част от това, което съм в момента дължа на него. Той ме научи на много неща и съм му безкрайно благодарен за това, че ме взе толкова млад при мъжете и ми даде шанс.
- От този сезон активно участваш в първия отбор. Въпреки, че си само на 17 години, с играта си показваш, че имаш място при мъжете, по-голяма ли е отговорността и как се разбираш със своите съотборници?
- Голяма е отговорността да играеш в отбор като Литекс на тази възраст. Напрежението за мен е голямо, но вече свикнах с обстановката. В отбора се държат добре с мен и вече ме възприемат като на футболист, а не като на юноша. Играчите ме уважават много, харесват ме и ми дават сили да продължавам напред. Уча много от по-възрастните футболисти, те ми говорят и искам да използвам възможността да им благодаря. Радостин Кишишев, Христо Янев… това са хората, които ми говорят и ми помагат.
- Ти записа участие и в евротурнирите – в злополучния мач срещу БАТЕ Борисов, какво беше усещането тогава?
- Радвам се, че на тази възраст имах възможност да участвам в такъв турнир. След мача обаче беше голяма болка… Не искам да си го припомням, защото вече е минало и гледаме само напред. Всички много ни боли за станалото… бяхме на 3-4 минути от класиране в евротурнирите и изпуснахме шанса. Не можем толкова бързо да забравим случилото се, но няма как да върнем времето назад.
.jpg)
- Имаш брат-близнак, с който тренирате футбол от малки. Кой ви запали по футбола и можеш ли да разкажеш някоя по-забавна случка от вашето детство?
- Още на 6-годишна възраст започнахме да тренираме в нашия роден град Левски. Три-четири години играехме с по-големите и тогава много се запалихме. В нашия род има много футболисти, но ние сами решихме да се занимаваме с това. Никой не ни е карал насила, защото насила хубост не става. От малки открихме своята страст и доста рано се видя, че притежаваме голяма дарба. Започнаха да ни гледат от други отбори и така на 12-годишна възраст отидох в Литекс. Най-големият ми успех като малък беше на турнира Fox Kids, на който бях забелязан от ловчанлии. Тогава те ме поискаха, но аз бях твърде малък – на 10 години. През следващите две години участвах с тях в различни турнири, но официално не играех в Литекс. Присъединих се едва две години по-късно, когато започнах 7-ми клас.
- Трудна ли беше адаптацията?
- В началото ми беше трудно, но аз познавах няколко момчета от отбора и те се държаха много добре с мен. Бързо опознах града и в момента се чувствам отлично тук. Бързо се адаптирах, не ми трябваше много време. Треньорите в детско-юношеската школа ме уважаваха и се отнасяха с голямо внимание.
- Кой от треньорите, с които си работил е оказал най-голямо влияние за формирането ти като футболист?
- Този, който ме поиска в Литекс беше Митко Маринов. При него бях две години, а след това Евгени Колев и Петко Петков ме доусъвършенстваха. Това са двамата треньори, на които дължа най-много за това, което съм в момента.
- От всички мачове, които си изиграл до момента, кой е най-специален за теб?
- Най-специален за мен е мачът срещу Локо (Мездра), в който направих дебют в „А” група и вкарах първия си гол за Литекс.
- Много специалисти твърдят, че българският футбол се намира в това положение, защото школите не създават качествени футболисти и България не разполага с достатъчно млади таланти, които да заместят настоящите, какво е твоето мнение?
- Според мен България има много талантливи млади момчета, които притежават качества, но явно попадат на такива отбори, които не могат да ги усъвършенстват. За мен в Ловеч е най-добрата школа в България и си личи, че Литекс вече започва да бере плодове от своите момчета. Лично мен това много ме радва. България започна да разчита повече на младите футболисти и Литекс е само един пример. Това е пътят, по който трябва да се работи, защото трябва да се дава шанс на младите. Те са бъдещето на България. Тук има добри школи, които обаче не притежават такива условия, каквито има при нас. А футболисти не се създават и не се развиват без необходимите условия.
.jpg)
- Много хора те сочат като следващия Бербатов, имаш ли такива амбиции и смяташ ли, че един ден можеш да постигнеш неговите успехи?
- Това за „следващия Бербатов” не искам да го коментирам. За мен е важно да се развивам като футболист, не искам да подражавам на никого. Щом ме сравняват с Бербатов – това само може да ме радва. Обаче трябва да изям още много хляб, докато стигна неговото ниво. Доволен съм от това, което съм постигнал до момента, но трябва да продължавам нагоре, защото още нищо не съм видял във футбола. Сега тепърва започвам и всичко зависи изцяло от мен. В момента съм никой и имам още много работа докато стигна Бербатов.
- Ти си юноша на Литекс и не си играл в друг български отбор. Не е нужно да те питам Левски или ЦСКА, защото сигурно ще ми кажеш, че в България признаваш само своя отбор…
- В България – това е то – Литекс. Изобщо не искам да говоря за Левски и ЦСКА. Единственият български отбор, за който бих играл е Литекс. Този отбор ме направи футболист и всичко дължа на него.
.jpg)
- А в кой е любимият ти отбор в Европа?
- От малък съм луд фен на Барселона. А в момента любимият ми футболист е Лео Меси.
- Бил си капитан на юношеския национален отбор до 17 години, все още не си ли играл за младежите?
- Все още не съм играл. Преди няколко дни получих първата си повиквателна и в събота младежкият национален отбор би трябвало да се събере за последната квалификация срещу Израел. Това ще ми е дебюта при младежите до 21 години.
- Предполагам, че имаш наблюдения от изиграните мачове, доста слабо и неубедително представяне на младежкия национален отбор…
- Гледал съм почти всички мачове на младежите, които са се играли в България и смятам, че отборът не е на това ниво, на което са другите. Личи си, че ни липсва нещо. Досега не съм бил в отбора, гледам отстрани, затова не мога да коментирам колектива. Мисля, че отборът има потенциал, но явно трябва да се доразвие. Има много добри футболисти, но още сме далеч от истината.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време, с какво се занимаваш и как разпускаш?
- По принцип обичам да се разхождам с приятели, ни любимото ми нещо е да плувам. От малък плувам много добре и това ми е любимото занимание. Обичам също така да ходя на почивки, да релаксирам и да се махна за няколко дни от шумотевицата на града. Предпочитам някое по-спокойно място и компанията на моите роднини, защото тях не ги виждам често.
- Важно ли е образованието за един футболист?
- Да! За мен това е едно от най-важните неща. Глупав човек футбол не може да играе – това съм го казвал много пъти. Не може да не мислиш и да не знаеш, какво правиш, а да играеш футбол. Футболистите трябва да имат образование. Трябва да се учи, защото – ако не дай си, Боже – стане нещо, какво би правил човек без образование… За мен това е едно от най-важните неща.
