Маламов: Сега целта ми е да стана шампион с ЦСКА

Двама от играчите на ЦСКА, взели участие във финала за купата срещу Монтана (1:0) - Станислав Ма­ламов и Божидар Чорбаджийс­ки, бяха гости в предаването ”А група токшоу" по Диема Спорт. Те говориха за триум­фа в надпреварата и сподели­ха любопитни подробности около подготовката им за ре­шителния сблъсък.

Как се чувствате след три­умфа?
С. М. - Аз си легнах 6 7 сутрин­та и станах В 10 и бях свеж. Емоциите все още са доста го­леми.
Б. Ч. - Еуфорията е огромна и още не сме осъзнали какво се е случило.

Осъзнавате ли вече какво постигнахте?
С. М. - Все още само се радва­ме, мисля, че наистина не осъз­наваме какво сме постигнали и ще го разберем с времето.

Какво не знаем за Божидар Чорбаджийски?
С. М. - Много е сърцат. Смело сърце като Мел Гибсън (смее се).

Какво не знаем за Станис­лав Маламов?
Б.Ч. - В съблекалнята прякорът на Маламчето е Белия бразилец. Заради техниката, която притежава, и прословутото минаване между краката на Зехиров в Стара Загора сре­щу Берое (смее се).

Какво минаваше през гла­вите ви в минутите преди началото на финала?
С. М. - Опитвахме се да бъ­дем спокойни, но напрежение­то си оказа влияние и си про­лича в мача. Не стана много красив двубой.
Б. Ч. - Когато излезеш на терена пред толкова много хора, няма дума, която да опише емоцията. Доколкото успях да се държа на положе­ние - успях. Коментирах с близки, че не съм изглеждал кой знае колко притеснен. Но вътрешно няма как да не си напрегнат и да няма емоция.

Голът ви беше от заучено положение, нали?
С. М. - Да. През сезона сме го правили, получавало се е и друг път. Тренирали сме го и е хубаво, че стана точно в този момент.

Притесняваше ли ви, че бяхте сочени за фаворит срещу Монтана?
Б. Ч. - Имаше малко напре­жение точно от гледна точ­ка, че сме фаворити. Но бях­ме концентрирани, защото опитните футболисти като Галчев, Стоян Колев и Коце Хазуров сваляха напрежение­то.

С какво го спечелихте то­зи мач?
С. М. - Треньорът го каза в съблекалнята - със сърце и во­ля. Както и с нашия 12-и играч - публиката. Те ни дадоха дос­та голяма увереност. И Боби Галчев го говореше цяла сед­мица - че финала вече сме го спечелили с начина, по който сме работили през годината. Беше ясно, че трудът ни ще бъде възнаграден. Треньорите разучаваха съперниците с месеци и ни доставяха необходимата информация.

Чух, че треньорите са изг­ледали десетки мачове на Монтана. Разкажете малко повече за подготовката за тази среща?
Б. Ч. - Да започна оттам, че Ицо Янев наистина отдаде всичко на този финал и проуч­ваше съперниците денонощ­но. Всички играчи сме в посто­янна връзка с него, по едно време наистина не спеше, постоянно разучаваше Мон­тана. Обърна голямо внима­ние на контраатаките им, за­щото имат опитни футбо­листи като Иван Стоянов.

Станиславе, точно в края на турнира ти изигра най-добрите си мачове за ЦСКА - полуфиналите срещу Берое и накрая вкара на Монтана. Как успя да бъдеш във върхо­ва форма за най-важните срещи?
С. М. - Реално погледнато, есенния полусезон го изпуснах. Не изиграх нито една среща за купата преди Берое. Бях със счупена костица на стъпало­то. Зимата, докато бяхме в почивка, гледах да тренирам повече, за да се изравня с дру­гите. И подготовката окон­чателно ме вкара във форма.

В трите последни мача за купата вкарахте ранни голо­ве. Сякаш ЦСКА е по-силен в началото на срещите?
С. М. - Има нещо такова, но ние и в първенството тър­сим ранен гол. Явно ни се е оформило като рефлекс да уд­ряме първи. Хубаво е, че се по­лучи с Берое и с Монтана, а след това гледахме да задържим резултата.

Имаше ли много поздрав­ления и шеги на темата „Ма­ламов срещу Зехиров"? Оно­ва прокарване на топката между краката му породи доста голям шум...
С. М. - Постоянно имаше, да. На всеки може да се случи и гледах да съм no-умерен. И на втория мач имах едно наум да се пазя. Не исках да предизвик­вам съдбата.
Б. Ч. - На мен ми се случи на тренировка - Маламов ми прокара топката по подобен начин.
С. М. - Обаче няма да се пов­тори, защото пък Божката ми остави белези после. И ве­че съм по-внимателен с него, гледам да отигравам по-бър­зо, като ме доближи (смее се).

В последните 15 минути на финала сякаш изглеждах­те по-слаби физически и пси­хически?
Б. Ч. - Точно тук идва роля­та на опита. Аз си обяснявам отпускането в края заради липсата на такъв сред пове­чето от нас. Имахме доста възможности да затворим мача по-рано, но... Явно така е било писано. А може би и малко по-рано от необходи­мото се дръпнахме назад.

Изпитахте ли притесне­ние в края на мача? Имахте ли сили за продължения?
С. М. - С тази публика щях­ме да ги изиграем. Наистина имаше някои пo-напечени си­туации. В 86-ата минута Монтана получи един фаул и Иван Минчев тръгна да изпъл­нява, а той за малко да ни вка­ра точно от такава ситуа­ция в края на първото полув­реме. И накрая се чудех накъде да се обърна, да не го гледам как изпълнява. Щеше да ми се пръсне сърцето.

Кога започнахте да си мис­лите, че можете да спечелите купата?
Б. Ч. - Ние винаги сме меч­тали. Първоначално нямахме амбиции в този турнир, из­ползвахме го да натрупаме опит в по-важни мачове. И в един момент, в който се ви­дя, че няма интрига във В гру­па, решихме, че това ще са срещите, в които ще конце­нтрираме всичките си уси­лия.
С. М. - След мача с Нефто­химик (3:1) си повярвахме. На­диграхме ги тотално и знаех­ме, че сме добър отбор. И треньорът ни накара да вяр­ваме, че можем да постигнем нещо велико, което да влезе в историята.

Какво ви каза Христо Янев след края на финала в центъра на игрището? Всич­ки бяхте седнали и той ви говореше?
С. М. - Това ни го повтаря­ше през цялата година - каза ни, че сме направили нещо ве­лико, което ще го разберем с течение на времето. Поздра­ви ни и другото не си го спом­ням заради голямата емоция.
Б. Ч. - Думите му бяха „Гор­дея се с вас", това е първото, което ми идва в съзнанието.

Коментирате ли какво ще стане с ЦСКА сега? Раз­сейваше ли ви тази тема по време на сезона? Доколко ви повлияя?
Б. Ч. - Подсъзнателно драз­ни и играе лоша роля спрямо психиката. Но се стараехме да не мислим за това. Нека първо си починем, да се отър­сим от целия стрес и емоция, след което да мислим какво ще стане. Надяваме се да ос­танем в ЦСКА и развитието на клуба да е положително. Мястото ни е в А група.

Чувствахте ли се все едно сте в професионален клуб?
С. М. - Абсолютно, всичко бе подредено и ясно. Аз лично не съм бил в по-добре уреден клуб. Като се започне от храненето u лагерите, през отношението към целия процес... Всичко е важно.

Притеснява ли ви, че не се знае в коя група ще играете от новия сезон?
С. М. - Нямаше как да не се вли­яем от различните публикации по този въпрос. Четяхме през цялата година, но наистина гле­дахме да се абстрахираме и да мислим по спортната част. Ако мислиш за други глупости, на терена ще се получава едно ни­що, защото ще си затормозен.

Каква ви е мечтата във футболен план?
Б. Ч.-Аз симпатизирам на Ар­сенал и си мечтая някой ден да играя в този отбор.

Станиславе, ти изпадна с Хасково от А група през мина­лия сезон, а сега вкара гола, с който ЦСКА вдигна купата... Мечтаеше ли, че нещо такова може да ти се случи?
- Разбира се, че съм мечтал. Нагледал съм се на доста неща във футбола - единия ден си до­лу, на другия си горе. Така че съм вярвал, че мога да постигна та­кова нещо. Сега искам да стана шампион на България с ЦСКА. А иначе си мечтая да бъда в Реал Мадрид. Ама само си мечтая де (смее се).

До каква степен имахте ко­муникация със собственика Гриша Ганчев? Той срещал ли се е с вас?
С. М. - Преките ни впечатле­ния са, че е коректен човек. Как­вото е обещал, това се е изпъл­нило. Кореспонденцията с него вървеше през треньора.

Честити ли ви Ганчев купа­та?
Б. Ч. - Поздрави целия отбор чрез Христо Янев. Безкрайно до­волен е, разбира се.