Владо Николов: Искам да играя още, но времето ми изтече

Бившият капитан на на­ционалния отбор по Волей­бол Владо Николов говори пред Нова телевизия за мо­мента, в който ще сложи край на кариерата си, и плановете си за бенефиса в Со­фия на 8 май.

Наистина ли си тръгваш? Къде отиваш?
- Търся отговора всеки ден. Спирам да играя волей­бол не защото не ми се играе, а защото ми изтече времето. В крайна сметка всички знаем, че спортът е до време, а моето изтече.

Играеш от 27 години. Все още ли изпитваш удовол­ствие да излизаш пред пу­бликата, или това вече става автоматизирано?
- Публиката е важна, тя бонус. Това се усеща в емо­ционални мачове като тези на европейското първен­ство. А иначе при мен адре­налинът идва от желанието за победа. Аз имам нужда да побеждавам, обсебен съм от идеята да постигам резул­тат и спортът ми дава та­зи възможност. Дори когато играя с децата на "Не се сър­ди човече", не им пускам да ме бият.

Имаш три деца. Искаш ли да тръгнат по твоя път? А те самите искат ли го?
- Смятам, че всеки трябва да избере пътя си в живота и да е убеден, че това е него­вият път. Ние се опитваме да подготвим децата си с възможно най-голям спектър от общи знания и способно­сти, за да могат да направят най-точния избор за се­бе си. Засега и двамата се увличат от волейбола, трени­рат, справят се добре. Но професионалният спорт не е само талант или само фи­зически способности, а най-вече една изключително скучна упорита работа и чо­век трябва да е убеден, че това е призванието му, ако иска да го прави.

Спомена, че времето ти е изтекло. А какво ще пра­виш сега?
- Колкото и банално да звучи - търся си работа. Имам ангажимент с младеж­кия национален отбор на България до края на европей­ското първенство в Плов­див през септември. След това не знам.

Кой е най-щастливият момент в кариерата ти?
- Допреди няколко години, когато бях успешен волейбо­лист, около мен имаше стра­хотно голямо напрежение и радостта от постигането на някакъв резултат или спе­челването на титла продъл­жаваше точно 24 часа и след това започваше преследване­то на следващата цел. Нямах време да се зарадвам. Дока­то на европейското първен­ство миналата година имах страхотни моменти, най-ве­че от емоционална гледна точка, особено с тази неве­роятна публика, която ни подкрепяше през цялото вре­ме. Без да прозвучи високо-парно, но ние споделихме с всички българи нашите успе­хи и това е нещо, което ме накара да се почувствам наистина щастлив. Въпреки че не успяхме да постигнем изключителен спортен резул­тат, постигнахме човешки такъв. Успяхме за един мо­мент да обединим всички хо­ра, които се интересуват от спорт в България.

На 8 май в "Арена Арме­ец" е бенефисният мач "Моята игра". Поканил си много големи имена...
- Поканил съм хора, с които съм играл, хора, с които се познавам от световния во­лейболен елит. Отначало ис­ках да са само хора, с които съм играл, но след това ви­дях, че нямам живи набори (смее се), няма състезатели, от тези, с които съм започ­вал да играя, които все още са сред активните. Затова, за да има известна свежест и да е интересно на публиката, реших, че трябва да поканим хора, които все още играят. Все пак смитам, че акцентът трябва да е върху българския национален отбор, защото това е нашият отбор. Пък и това ще е единственият мач на националния отбор в Бъл­гария за цялото лято и феновете на волейбола ще имат възможност да го видят сре­щу един сборен отбор от звезди. Искаме да направим едно шоу и се надяваме да се получи добре.