Стилиян Петров: Надявам се през август да изляза за официален мач

 

 

Напоследък играя доста голф, откакто се отказах от футбола и имам повече време със семейството. Успях да се запаля по голфа, играя доста, правят се множество благотворителни турнири. Затова решихме и ние да заложим на това. Ние със съпругата ми Паулина преценихме, че като семейство преминахме през трудни моменти, преборих се с една много коварна болест, която в момента е толкова силна, че някои хора успяват да се излекуват, но доста хора не успяват. Затова създадохме тази фондация. Хората трябва да знаят за какво се използват парите, къде се насочват. Всичките средства, които събираме, отиват по направление - за помощ на семейства, за изследвания... Подпомагаме доста неща и се развиваме, стремим се да помагаме на все повече хора. Също и да помагаме за различни изследвания за намиране на лек за рака.

 

 

Знаем колко е трудно в България, поддържаме връзка с много деца. Свързват се с фондацията за съвети. Имахме случаи, в които осигурявахме на родителите къде да спят, защото едно лечение понякога продължава цяла година. Но не трябва да е така. Трябва хората с всякакъв вид раково заболяване да имат възможността и самочувствието да останат в България и да бъдат лекуване там. Имаме добри специалисти, но условията трябва да се подобрят. Останах разочарован, което е малко тъжно. Там пътят е дълъг, но имаме няколко планувани събития, на които да съберем средства, за да може тези неща да се променят.

 

 

Да, това е голяма мисия, защото аз знам през какво минава един човек, неговите близки, семейство. Знам колко е важно един човек, когато преминава през нещо такова, да има комфорта, да разполага с условията и достъпа до правилните химиотерапии. Може би има натоварване, че всеки ден се връщам през това, което съм преминал, но аз зная колко е важно някой да ти помогне, да ти даде някаква сигурност. Дори само да кажа, че съм преминал през всички симптоми - това е едно облекчение. Да, натоварване има, но аз се радвам, че мога да помогна. Реферът Марк Хауси, който също имаше раково заболяване, ми даде много позитивни отговори, защото медицината не дава гаранции. Ние, пациентите, които сме преминали, сме много по-позитивни.

80 процента е психиката, защото имах много сривове. До мен имах невероятна жена, семейство, деца, които ми помогнаха да разбера, че мога да се преборя. Това може би ми даде възможност да разбера в каква насока трябва да се ориентирам. Тази съвкупност породи идеята да създадем фондацията. Няколко пъти имах доста тежки моменти, но Паулина прекарваше 99% от Времето с мен. Накрая ми оставаха 12 химии за 5 дни с различни други медикаменти. Вече бях преминал година и два месеца интензивна химия. Не се виждаше краят, силите ме напускаха, насъбираше се много. Аз се бях отказал, но тя каза, че няма да се върне в стаята, ако не продължа. И аз продължих, успях, тя ме блъсна напред, убеди ме. Сега, като размишлявам, щях да съм най-големият глупак, ако не го бях направил.

 

 

Не мога да кажа, че са се променили. Доста хора се отдалечиха от мен, но може би се чувстват гузни, че не се обадиха нито веднъж. Сега получавам обаждания, че не са знаели как да реагират. Аз ги разбирам, но с другите, които са били винаги около мен, продължаваме да поддържаме същите взаимоотношения. Създадох си и много нови контакти с хора, които осъзнават ценността на живота. Има много по-важни неща от това например да бъдеш богат. Това ти показва колко е важен животът за един човек.

 

Голяма част от съотборниците в националния отбор не се обадиха, но това не ме разочарова. Всеки си има своя начин на комуникиране, подхожда по различен начин, но доста от момчетата се обадиха, много се радвам за последните резултати. Показаха добри игри, позитивни резултати. Ще се радвам много, ако успея да се върна в националния отбор, но аз гледам реално. Ако съм от полза -да, но иначе ще съм първият, който ще каже "не". Борих се със зъби и нокти и с дисциплина да бъда някой, да направя нещо във футбола. Борих се много силно. Това беше най-трудното - да ми отнемат правото да спра сам. Бях като малко дете, на което са му отнели играчката. Давах всичко за футбола.

 

 

футболът дори сега продължава да е моят живот и в момента отново имам шанс да се върна. Професорът ми каза, че няма проблем да играя отново, тъй като съм преминал през всичко. Разговарях с много фитнес треньори, анализатори, специалисти по мускулатура и човешко тяло. Бях качил 40 кг, това е прекалено много. Имах много мазнина, бях по-тежък, но всеки казваше, че не е невъзможно. Предупредиха ме, че ще има доста лишения, дори повече в сравнение с преди. Така започнах, създадох план. Първо играех само на малки вратички, започнах да се чувствам по-добре. Спечелих 5 купи в Неделната лига. Там играят само играчи над 35 години. Поканиха ме и така стъпка по стъпка. Преди 4 месеца отидох в Астън Вила и ми позволиха да тренирам с втория отбор. Следващият етап е професионалният футбол. Започвам с първия отбор, сега чакам, но Вила е първи избор. Те заслужават да погледнат първи дали още ставам. От клуба са много щастливи, че напреднах много. Имам организирано пътуване до Италия -10 дни триразови тренировки, ще бъде индивидуално. Имаме план, който върви много добре в момента. Минах функционални тестове за професионални футболисти, всичко е наред. И в момента доста хора не вярват, негативно настроени са, че няма да успея. Но аз съм казал, че най-хубавото е да опровергаеш някого. Има много футболисти, които играят до 40 години. А и за мен е хубаво, че 4 години не съм натоварвал ставите. Имам шанс, но и да не стане, няма да се разочаровам. Ще мина на друга насока. Първата и най-важна цел е да играя за Астън Вила.

 

 

Нищо не ме притеснява, няма от какво да ме е страх. Винаги съм играл със сърце и страст. Сега ще е същото. Научил съм доста, знам какво се изисква. Подготвен съм психически, сега работя и физически.

 

Един дефанзивен полузащитник повече играе тактически и технически, няма толкова тичане като крило или бек. Така че имам голям шанс, така мисля. Надявам се през август да изляза за официален мач. Ще бъде радостно за всички, най-вече за мен.

 

 

Може би в много отношения съм различен, по-балансиран, повече реалист. Разбрах, че от всяка ситуация има изход, стига да имаш търпението и вярата. По-лесно ли прощавам? Винаги съм прощавал, при мен не е имало завист и злоба. Никога. Винаги съм се радвал за съотборници. Винаги съм прощавал. Всеки заслужава прошка, но най-лошото е да повториш същата грешка. Завистта е най-лошото нещо в модерния свят, защото тя води до всички други лоши неща. Изпитвал съм завистта върху себе си, но я приемах като мотивация.

 

 

 

Когато дойдох в Селтик, Стилян бе много младо момче, не говореше английски, но искаше да учи. Справи се брилянтно срещу всеки противник в Шотландия. Не беше трудно да го харесаш. Стилян беше и първата ми покупка в Астън Вила. Започна фантастично, после взе да се затруднява, но той се доказа отново. Това е най-прекрасното от всичко. Болестта му дойде като голям шок за нас. Отидох да го видя и той ми каза, че ще издържи до края. Да, така е, нямам синове, затова той ми е като син. Ако Стилян реши нещо, няма какво да го спре.

 

Вижте го днес, не съм се съмнявал, че ще се справи. Държеше се като истински боец. Носи позитивна енергия, легенда е на Вила.

 

Той е победител, никога не се предава. Тази черта му помогна най-много.

 

Не съм изненадан, че иска да се върне, защото обича футбола. Това е огромна част от живота му. Кариерата му бе отнета. Той е много упорит и е невъзможно да се предаде.

 

Когато той иска да направи нещо, го прави. Той ще се върне.

 

Бях съдия във Висшата лига, всички сме близки - едно семейство. Грижим се един за друг. Страдах от рак, имах дълго възстановяване, а съпругата ми сега е с левкемия, но продължава да се бори. Сигурен съм, че Стилян ще се върне и ще докара отново Вила във Висшата лига.

 

Настъпиха много промени и открития. Предстои ни да изминем още малко път, защото наистина сме много близо да намерим лек за рака. Понякога е въпрос на късмет, силна психика и силна воля.