Плажът е зад ъгъла на къщата му. Диего Марадона се наслаждава на слънцето в Дубай, но най-вече се радва на добрата форма на своя отбор Ал Васъл: три поредни победи, четвърто място, с възможности за по-високо класиране, уважението на хората. И дори на петролния бос на федерацията на емирствата, който дори се замисля дали да не му повери националния отбор за следващите световни квалификации. В Ду бай Диего е щастлив. Но не напълно. Защото не може да се върне в любимата си Италия. Според данъчните власти той дължи 40 милиона евро на хазната.
ФРАНЧЕСКО МАРОЛДА
„КОРИЕРЕ ДЕЛО СПОРТ"
- Ще стане ли това? Какво е близкото бъдеще на Диего Марадона?
- Засега бъдещето ми е Ал Васъл. Имам желание да го направя голям. А после, защо не? Ако ме повикат начело на националния, съм готов да помогна футболът в емирствата да стане по-силен. Но сега е твърде рано да говорим за това.
- А иначе какви надежди таи сърцето ви?
- Много. Най-вече се надявам семейството ми да е добре. Освен това бих се радвал светът да живее в мир със себе си. Как точно си го представям? Без конфликти и без граници и ограничения. Един свят, в който всеки да може да пътува свободно, без никъде да се чувства като чужденец.
- Фантастично. Но освен мечта това не ви ли се струва повече като утопия?
- Да. Но аз не се предавам и се надявам да мога да направя околосветско пътешествие, без да се чувствам по-лошо и от чужденец.
- Какво искате да кажете? На кого сте сърдит?
- Говоря точно за Италия. Но нека да уточним, не се отнася до италианците. Моята и без това голяма симпатия към тях се увеличи още повече след признанието от читателите на „Кориере дело Спорт", които ме избраха за най-големия спортист за всички времена.
- А вие чувствате ли се като най-големия спортист на всички времена?
- Големи, грандиозни спортисти е имало и има предостатъчно. Харесва ми да мисля, че тези, които са гласували за мен, са го направили заради емоциите, които съм им подарил с топката в краката.
- Но защо сте набрали толкова на Италия?
- Защото всеки път, когато кракът ми стъпи в Италия, се чувствам преследван. Всеки път, когато се върна там, усещам върху себе си ужасяващо чувство. Италианските данъчни власти ме карат да се чувствам като крадец, като измамник. Но аз никога не съм откраднал нищо - нито от Италия, нито от италианците. Аз само съм им дарявал радост и забавление на футболния терен.
- Разбрано. Проблемът е онзи дълг от около 40 милиона евро към държавната хазна.
- Не, проблемът е, че аз с тези дългове нямам нищо общо. Аз съм жертвата, а не виновникът. Само че вече в Италия се превърнах в символ на данъчните измами. Това не е справедливо.
- Имаше присъда...
- Да, една несправедлива присъда. Зная, че не съм единственият в Италия, който се чувства преследван от служителите на хазната, но не зная дали на някой друг някога са отнемали часовника от китката и дори диаманта от обецата.
- Една история, от която може би никога няма да се отървете.
- Чувствам вътре в себе си един гняв, който не може да се обясни. От една страна, става дума за едната Италия, която ме обича, и за другата Италия, тази на данъчните, която е срещу мен. Която ми забранява да се завърна, да се чувствам удобно и дори да работя. Да, знае се, че много бих искал да се върна в италианския футбол даже като треньор.
- Но на 29 октомври 1991 г. някой задейства данъчния отдел в Неапол.
- Само че аз не бях в Неапол от шест месеца. Не, проблемът е друг. Той е, че някои ръководители на Наполи от онова време са се направили на много хитри. Не се погрижиха за това, не ме предупредиха. В същото време Карека и Алемао, които бяха в Наполи, си уредиха нещата без никакви проблеми и сега са свободни граждани дори в Италия. Докато аз...
- Знаете ли, че има нова съдебна инициатива, която се опитва да получи благоприятна за вас присъда?
- Зная го и съм благодарен на всички, които в миналото и дори днес се грижат за моите истории. Наистина се надявам всичко да се уреди.
- А ако не се уреди и този път?
- Тогава ще се наложи италианската политика да направи нещо смело. В този момент единствено някаква законова инициатива на правителството би възвърнала спокойствието - не само моето, но и на всички други в моето положение, които в Италия съвсем не са малко. Макар и да става дума за различни цифри.
- Очаквате подобен закон по време на криза, когато се подновява борбата срещу онези, които не плащат данъци?
- Наясно съм, че такъв закон няма да бъде особено популярен, но ще се окаже акт на справедливост, ако бъдат признати някои парадокси, да се огледат отново нещата от 1991 г. и да се вземат решения, които изглеждат възможни.
-Добре. А ако всичко това приключи? Ако между вас и италианските данъчни власти настъпи мир и всичко се нареди, какво ще се случи после?
- Тогава ще мога да се върна в Италия, без да се чувствам като някакъв крадец. После... После може да помисля да се върна в италианското калчо. Не го крия. Много ми се иска да тренирам италиански отбор. И ако някой ден поема Наполи, е, тогава ще се сбъдне друга моя мечта.
