Колко струва твоята идентичност? Или пък твоята история? Каква цена би поставил на името си? Би ли продал историята си на някой друг? Това са само част от въпросите, които трябва да си зададем, когато някой иска да купи нашето име. Името, дадено от родителите ни - същото, което оформя историята ни, персоналността ни. Име, с което сме се идентифицирали през всичките тези години... Бихте ли го продали? Е, предполагаме, че отговорът зависи от количеството пари, които ви предлагат. Така ли е обаче наистина?
Всъщност това е нещото, което се случва с много марки в днешно време, които трябва да вземат решение за феномена, наречен спонсорство. „Водафон Сол“, „Театро Кофидис“, „Алианц Арена“ „Барклейкард Сентър“, „Мутуа Мадрид Оупън“, „Найк Скуеър“ и сега - „Абу Даби Бернабеу“.
Както е известно, Реал Мадрид е решен да смени името на стадиона си - митичния „Сантяго Бернабеу“, на „Абу Даби Бернабеу“ в замяна на 500 милиона евро за 20 години. Определено немалка сума, за да загърбиш над 100 години история.
Това, което привлича вниманието в случая, не е загубата на името, а добавянето на новото. Такова, което въвежда нова вселена, която няма нищо общо нито със спорта, нито с историята на клуба, нито с корпоративните ценности, нито с нещо европейско.
В съзнанието ни изникват хиляди марки, които биха прилягали далеч по-добре в спортно отношение на Реал, а и от гледна точка на историята на клуба. Фланелка, на която стои „Fly Emirates“ и стадион, който се казва „Абу Даби“ - това вече идва малко в повече.
Самите марки, а също така градовете, страните и дори правителствата трябва да мислят най-вече как, привличайки спонсор, да не загубят своята идентичност, да продължат да бъдат разпознаваеми и с него. Да осигурят стойност, която е над икономическите облаги. Но не винаги става така.
Видяхме го при Барса и тяхната връзка с „Qatar Fundation“, сега го виждаме и при Реал Мадрид. Същото е и при доста по-скромни отбори в Европа и дори в САЩ.
Тук бихме се запитали дали един клуб или един град не биха се почуствали по-горди да носят името на една позитивна марка. Марка, която активизира различни благородни дейности, които биха допаднали на публиката. Говорим за една наистина желана марка. Какво би станало, ако най-модерният стадион в света се казва „Ейпъл Арена“, „УНИЦЕф Сентър“ или ако искаме да сме по-галактически - „Върджин Бернабеу“.
Парите не купуват щастие. Нито пък са най-доброто решение за вашата марка.
Branzai.com
Да продадеш душата си - „Абу Даби Бернабеу“
Парите не купуват щастие, нито пък са най-доброто нещо за вашата марка
