Безкрайните медийни изяви на уважавания бивш колега, който сега е председател на тръст „Синя България" и членува в УС на Левски, само доказват, че няма бивши журналисти. Изразяването на позиция и аргументираната ѝ защита обаче няма нищо общо с демагогията, чийто лош дъх все по-често усещаме. Александър Томов вече си има и своя еквивалент в синьо, колкото и да обиждаме бившия вицепремиер с подобно сравнение.
Страхотно е, че има левскари готови да отделят ценно време от уютното си ежедневие, за да помагат в тежкия момент. Но обсебващото им и все по-натрапчиво присъствие на всички събития около клуба, става все по-отблъскващо. Смехотворни са и претенциите към Гонзо, Баждеков и който и да е друг в Левски, при положение, че приносът им за решаването на най-важните финансови проблеми е не скромен, а нищожен. Под въпрос е и качеството на експертността, която твърдят, че осигуряват от тръста, след като до момента нямаме кой знае какъв резултат от нито една от инициативите им.
Общите постижения по погасяването на дълговете, тежащи на лиценза, най-малко могат да се препишат на Васил Колев. Докато подобните сдружения около ЦСКА вече осигуриха реални инвестиции и хора като Александър Чакмаков дадоха помощ за милиони на „армейците", на „Герена" тръстът не дава, а само помага за събирането на средства. При това го прави със сърцераздирателни призиви към масата от привърженици, които не правят изключение и от масата българи и за които 100 лева са си пари.
Заможните левскари, управляващи бизнес за милиони, няма как да се отъждествят с подобна кампания. Нещо повече, виждайки кои хора ще се разпореждат с парите им, някак си дарителския дух се изпарява от сърцата им. Те биха били привлечени само от себеподобни. От хора, които могат да кажат: Вижте, аз давам толкова, ако се включите и вие, ще платим заплатите за 1 месец! Все пак личният пример е най-силното средство за убеждаване. И в интерес на истината има и такива хора, но те дават на и заради Георги Иванов. Помагат и предпочитат да останат анонимни и скрити за масовата публика.
От тръста обаче само ръсят акъл и се пречкат като нахални гризачи в краката на слон. Защото от Колев, дори обещаните плодове и зеленчуци още пътуват към съблекалнята. Ако пристигнат, той своевременно ще ни уведоми, сигурни сме. При това ще го направи атрактивно. Защото със сигурност умее да пише и при първите си стъпки в професията мнозина сме се учили от него. Но и още в онзи период сме се убедили, че добрият журналист съвсем не означава добър организатор. В случая даже е обратното.
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"
Страхотно е, че има левскари готови да отделят ценно време от уютното си ежедневие, за да помагат в тежкия момент. Но обсебващото им и все по-натрапчиво присъствие на всички събития около клуба, става все по-отблъскващо. Смехотворни са и претенциите към Гонзо, Баждеков и който и да е друг в Левски, при положение, че приносът им за решаването на най-важните финансови проблеми е не скромен, а нищожен. Под въпрос е и качеството на експертността, която твърдят, че осигуряват от тръста, след като до момента нямаме кой знае какъв резултат от нито една от инициативите им.
Общите постижения по погасяването на дълговете, тежащи на лиценза, най-малко могат да се препишат на Васил Колев. Докато подобните сдружения около ЦСКА вече осигуриха реални инвестиции и хора като Александър Чакмаков дадоха помощ за милиони на „армейците", на „Герена" тръстът не дава, а само помага за събирането на средства. При това го прави със сърцераздирателни призиви към масата от привърженици, които не правят изключение и от масата българи и за които 100 лева са си пари.
Заможните левскари, управляващи бизнес за милиони, няма как да се отъждествят с подобна кампания. Нещо повече, виждайки кои хора ще се разпореждат с парите им, някак си дарителския дух се изпарява от сърцата им. Те биха били привлечени само от себеподобни. От хора, които могат да кажат: Вижте, аз давам толкова, ако се включите и вие, ще платим заплатите за 1 месец! Все пак личният пример е най-силното средство за убеждаване. И в интерес на истината има и такива хора, но те дават на и заради Георги Иванов. Помагат и предпочитат да останат анонимни и скрити за масовата публика.
От тръста обаче само ръсят акъл и се пречкат като нахални гризачи в краката на слон. Защото от Колев, дори обещаните плодове и зеленчуци още пътуват към съблекалнята. Ако пристигнат, той своевременно ще ни уведоми, сигурни сме. При това ще го направи атрактивно. Защото със сигурност умее да пише и при първите си стъпки в професията мнозина сме се учили от него. Но и още в онзи период сме се убедили, че добрият журналист съвсем не означава добър организатор. В случая даже е обратното.
Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"
