Историческото от последните дни в Левски е, че бе поставено началото на така нареченото бяло счетоводство и прозрачност. От клуба обещават, че ще вадят на светло всеки похарчен и всеки заприходен лев. А до този момент се случваше ето това: Всеки месец Тодор Батков вади отнякъде някакви пари и така клубът продължава своето живуркане. Да, точно така. Към настоящия момент Левски не е живеещ, а живуркащ клуб. Парите са отнякъде, харчат се някак си, а запалянковците са някъде си, но не и на стадиона.
Ясно е, че няма как за месец, два или три всичко да бъде вкарано в правия път, но в следващите седмици ще се разбере дали подобен модел на прозрачно управление ще бъде разбран от така наречената аморфна маса, която се е предала на апатията, породена от дългогодишното пагубно управление на Тодор Батков.
Или ако трябва да бъдем по-конкретни - феновете остават на полусъединител, като на този етап само ще сменят плакатите от "Тодоре, махай се" с такива, на които пише "Тодоре, стой си встрани". Защото при нов и работещ Управителен съвет Батков вече не може да бъде същият Батков, но пък си остава Батков.
Трябва да мине доста време, докато на "Герена" всички разберат, че са длъжни да започнат да работят по новия начин и че това не е фамилен клуб на един или двама братовчеди или акционери. Левски изведнъж става прозрачен и дори вече всеки лев се коментира и харченето му може да бъде дискутирано пред цяла България.
Тревогата обаче е не как ще бъде добутан краят на сезона или още по-кратката грижа да бъде осигурен лиценз за Европа. Притеснителното е какьв бюджет ще бъде сформиран не за следващия сезон, а за следващите няколко сезона. Защото сега с общи усилия удавникът някак си може да бъде спасен. Само че за да стане това, трябва после да го научиш как да плува.
Същото е и с баскетболния клуб. На 15 февруари ще бъде извършена спасителна акция, но въпросът е какво ще се прави после. Дали и там удавникът ще почне да плува, или периодично трябва да се правят спасителни акции.
Клубовете сами по себе си са регистрирани като търговски дружества и каквото и да ви говорят, да знаете, че става дума за пари. Веднъж феновете на Левски направиха "юруш" на юбилея и това явно дава искрица надежда на всички. Втори път ще го направят на 15 февруари. Но дали начинът за оцеляване на едно спортно дружество е като се свикват под знамената запалянковците от цяла България на шоу събития с цел събиране на пари. Не е ли начинът да се покаже бизнес стратегия на управление - как примерно този отбор би събирал 10-15 хиляди два пъти в месеца, за да гледат спорт, а не шоу. Ето към това трябва да се стремят и баскетболният, и футболният Левски. За първия е доста съмнително, че ще станат нещата...
За футбола обаче нещата са съвсем другояче. Там преди Батков да започне да се прави на машинист, имаше публика на стадиона, но той и неговите подвеждащи го подчинени я изгониха. Сега пред нас се изпънаха група хора, които твърдят, че ще имат влияние върху Батков. Тоест медиите вече няма да звънят на Батков след всеки провал да му търсят обяснение или да го притискат пред стадиона. Ще има "ало, Тонев, ало, УС, ама защо така?". Което все пак е някакво положително развитие, защото е редно една група хора да разбират повече от един човек, който така или иначе си признава, че не разбира много от футбол. А и да не забравяме най-важното - фенструктурите си имат представители в Управителния съвет като юридически лица и ако нещо не им хареса, да си звънят сами на себе си.
Желю Станков, "Тема спорт"
