В мача с Италия се получи доказателството, че националният отбор е Боби и ко. Абсурдно е на вратата на България да бъде поставен синът на президента, при положение че в наличност имаме най-добрия футболист на страната за 2014 година. Подобно решение е, меко казано, скандално. Още по-нелепи са обясненията. Кой в тази държава може да повярва на безумното обяснение на Петев, че Николай Михайлов е титуляр, защото така иска някакъв си Любомир Шейтанов, чиято основна цел в живота е да съхрани мястото си на помощник-треньор в националния отбор при всеки следващ треньор. Човек, който единствено брани собствения си хонорар. И е нормално да избере Николай Михайлов, който е син на работодателя му.
По веригата Борислав Михайлов уж не иска синът му да играе и моли треньорите въобще да не го пускат. Треньорът, в случая Ивайло Петев, си измива ръцете с помощника. И накрая България получава вратар, който отдавна е излязъл от най-добрите си дни, за сметка на страж, който е в разцвета на кариерата си и само преди два месеца бе избран за №1 в българския футбол за миналата година.
Николай Михайлов е много талантлив вратар. Без съмнения има качества, които да му позволят да се изявява на най-високо ниво. Лошото е, че кариерата му върви в последователност Ливърпул, Твенте, Верона, Мерсин... Надолу, надолу, надолу... И е на 27 години без два месеца. Някога го сравняваха с Де Хеа, но къде е сега единият, а къде другият. Ники си има свой път и засега по обективни дадености той се разминава с титулярното място в националния отбор, където им по-добър от него. Човек, който пази във всеки един мач на своя клуб и това преминава последователно през Шериф Тираспол и Лудогорец. Това са едни повече от 250 титулярни мача. И върви само във възходяща линия. Не е честно и няма никакво основание Влади Стоянов да е резерва. Сериозни мотиви за подобно решение не съществуват. И вероятно самият той се замисля дали, ако продължава тази гавра, си заслужава да приема повиквателна.
Самият Ники е жестоко ощетен от създалата се ситуация. Не си заслужава да поема толкова много негативи. Какво може да спечели от мачовете в националния - нищо! Всяка грешка му се гледа под лупа, а омразата към баща му се прехвърля автоматично към него. Той не може да бъде първи вратар в момента и трябва или да приеме пейката, или да поиска да не му пращат покана. Трети вариант не съществува. Другото е връзкарска работа, което е обида към таланта и на баща му, и на дядо му, и на неговия собствен. Между впрочем Боби Михайлов също е имал периоди, в които е бил извън националния отбор. И никой тогава не се е застъпвал за него!
За съжаление казусът с Михайлови не е единственият. Още по-безумна е ситуацията с Валери Божинов. Там вече президентът е невинен, топката е в полето на треньорите. Несериозно е да вземеш футболист в националния само защото ти е досаждал по телефона с безкрайни молби да играе срещу Италия и да си уреди трансфер в Серия А. Ясно е, че треньорът определя играчите, но все пак в избора трябва да има и някаква здрава логика. А като толкова е бил необходим с добрите си познания по италиански език, защо влезе като резерва чак в края!? И изобщо необходими ли са тези чалгаджийски изпълнения на националния отбор на България. Не олеква ли цялата кауза!?
Росен АНГЕЛОВ, "Тема спорт"
По веригата Борислав Михайлов уж не иска синът му да играе и моли треньорите въобще да не го пускат. Треньорът, в случая Ивайло Петев, си измива ръцете с помощника. И накрая България получава вратар, който отдавна е излязъл от най-добрите си дни, за сметка на страж, който е в разцвета на кариерата си и само преди два месеца бе избран за №1 в българския футбол за миналата година.
Николай Михайлов е много талантлив вратар. Без съмнения има качества, които да му позволят да се изявява на най-високо ниво. Лошото е, че кариерата му върви в последователност Ливърпул, Твенте, Верона, Мерсин... Надолу, надолу, надолу... И е на 27 години без два месеца. Някога го сравняваха с Де Хеа, но къде е сега единият, а къде другият. Ники си има свой път и засега по обективни дадености той се разминава с титулярното място в националния отбор, където им по-добър от него. Човек, който пази във всеки един мач на своя клуб и това преминава последователно през Шериф Тираспол и Лудогорец. Това са едни повече от 250 титулярни мача. И върви само във възходяща линия. Не е честно и няма никакво основание Влади Стоянов да е резерва. Сериозни мотиви за подобно решение не съществуват. И вероятно самият той се замисля дали, ако продължава тази гавра, си заслужава да приема повиквателна.
Самият Ники е жестоко ощетен от създалата се ситуация. Не си заслужава да поема толкова много негативи. Какво може да спечели от мачовете в националния - нищо! Всяка грешка му се гледа под лупа, а омразата към баща му се прехвърля автоматично към него. Той не може да бъде първи вратар в момента и трябва или да приеме пейката, или да поиска да не му пращат покана. Трети вариант не съществува. Другото е връзкарска работа, което е обида към таланта и на баща му, и на дядо му, и на неговия собствен. Между впрочем Боби Михайлов също е имал периоди, в които е бил извън националния отбор. И никой тогава не се е застъпвал за него!
За съжаление казусът с Михайлови не е единственият. Още по-безумна е ситуацията с Валери Божинов. Там вече президентът е невинен, топката е в полето на треньорите. Несериозно е да вземеш футболист в националния само защото ти е досаждал по телефона с безкрайни молби да играе срещу Италия и да си уреди трансфер в Серия А. Ясно е, че треньорът определя играчите, но все пак в избора трябва да има и някаква здрава логика. А като толкова е бил необходим с добрите си познания по италиански език, защо влезе като резерва чак в края!? И изобщо необходими ли са тези чалгаджийски изпълнения на националния отбор на България. Не олеква ли цялата кауза!?
Росен АНГЕЛОВ, "Тема спорт"
