Стойчо Младенов и дясната му ръка Анатоли Нанков бяха наказани твърде тежко за изгонването си на мача с Черно море. Санкцията бе неизбежна, но нейната строгост повдигна сериозно въпроса за критериите при разпределението на присъдите. Влияят ли се те от мачовете, за които важи санкцията, или се спазва до буква Дисциплинарният правилник, не става ясно от формулировката „обиди към длъжностно лице". Според член 37, ал. 1, т. 2 - за нанасяне на обида на длъжностно лице нарушителят се наказва с лишаване от право да изпълнява функции, от името на отбора до 3 срещи. Тоест, наказанието е можело да бъде по-тежко или по-леко и при всички положения е избрано малко произволно. Най-лекият вариант бе двамата треньори да гледат от трибуните само домакинството на Лудогорец, а най-тежкият - да „изгорят", освен за Левски, и за гостуването на Нефтохимик. Бе избран средният вариант, който едва ли може да бъде аргументиран.
Може да се допусне, че наказанието на Стойчо Младенов е завишено заради системните му нападки към съдиите и невъздържано отношение на пистата. Това обаче е първо наказание на треньора за сезона и не би трябвало да има натрупване. За да няма неяснота в бъдеще е редно текстовете в Дисциплинарния правилник да са по-конкретни. Защото по този начин надвисва съмнението, че санкциите се влияят не толкова от обективни причини, a от имената на следващите съперници. Което пък къса причинно-следствената връзка между престъплението и наказанието.
Христо БОНИНСКИ, "Меридиан мач"
