Успехът на Йока не е провал на Левски

Българската връзка в успехите на Уотфорд в Чемпиъншип минава през Левски и сръбския треньор Славиша Йоканович. Бив­шият клуб на Елтън Джон спе­чели промоция за Висшата лига в събота и има шанс дори да завърши като №1 в може би най-трудното първенство в света. Някогашният евросъперник на „сините" сега носи противоречи­ви чувства на феновете, които до последно подкрепяха Йока в София и недоволни от неговото отстраняване дори одобриха събличането на Ивайло Петев. Надделява съжалението от изпусната възможност сърбинът да излекува ранения ни гранд.

Длъжни сме да подчертаем, че в никакъв случай не бива да гледаме на успехите на бившия играч на Партизан, Тенерифе, Ла Коруня и Челси като на провал за Левски. Напротив, независимо и от всички скандали със забавени плащания на „сините" към някогашния национал на Югославия, и от начина, по който му бе наложено да работи при онзи тримесечен прес­той в София, Йока бе приобщен към историята на клуба от „Герена". За съ­жаление той стана част от най-теж­кия период на криза, който продъл­жава и до днес.

В интерес на истината е да уто­чним, че заставането му начело на Левски в тежкия момент след загубе­ната по кошмарен начин титла и от- падането от Иртиш в Лига Европа, е грешка на сърбина. Явно, зажаднял за изява на по-високо ниво от това, което му предлагаше тайландския Муангтонг Юнайтед, той прие предизвикателството, без да проучи внима­телно с какво точно се забърква. За­вари отбор, селектиран и подготвян от други, а ръководството така и не спази предварителните си обещания. Сред тях бе и това да му осигури се­лекция, с която да замести прогоне­ните заради високите заплати чуж­денци.

Точно финансовата криза бе причи­ната Левски да не може да използва потенциала на Йоканович и да развие една дългосрочна концепция с него. Представянето на отбора в 11 -те ма­ча под негово ръководство си беше плачевно. Спрямо сегашното положение, на сърбина можеше да се даде още малко кредит на доверие, но предвид желанието да се спаси сезо­нът на стогодишния юбилей, раздяла­та с него бе напълно логична. След само 5победи, при това срещу отбо­ри от долната половина на таблицата като Пирин (ГД), Любимец, Черномо­рец, Нефтохимик и Славия, и игра да­леч от стандартите на гранда, няма­ше как да се очаква нещо по-различ­но от това, което се случи. Левски бе неузнаваем най-вече като домакин и регистрира загуби от Локо (Пд) и Лудогорец, но и равенства с Берое, Чер­но море и Локо (Сф). Някаква стой­ност донякъде има хикса с Литекс в Ловеч, но като цяло резултатите бяха твърде незадоволителни и на висока цена. Клубът генерираше сериозен разход за заплатата на треньора и неговия екип, а насреща имаше само 19спечелени точки и скромните 58%успеваемост.

В крайна сметка, за да се постигнат големи успехи във футбола, трябва да е налице цял комплекс от фактори. Преди година и половина в Левски нямаше друго освен доброто желание на Наско Сираков и Иво Тонев. Жалко е, но сега ни остава да се радваме на успехите на Йока и да се надяваме, че „сините" могат да постигнат повече и с това, което имат в лицето на Гонзо и Стойчо Стоев. 

Людмил ХРИСТОВ, "Меридиан мач"