Драмите и емоциите от последния кръг на редовния сезон отминаха и е време за трезв и обективен анализ. А това, което се наблюдава от две години насам при този формат на първенството, е, че българският футбол влиза в една консервативна обвивка, при която резки промени няма как да настъпят. И това е тенденция, която почти сигурно ще властва 6 следващите 10 години, поне това е обозримото бъдеще, което подлежи на разчитане отсега.
Напрегната, тежка, непредсказуема и не знам каква още бе битката в редовния сезон. Накрая обаче конструкцията напомня до голяма степен на това, което се случи миналата година по същото време.
Няма кой знае какви резки промени
В настоящата елитна шестица виждаме повторение на 67 процента от миналогодишния състав. И то на първите четири - Лудогорец, ЦСКА, Литекс и Ботев. Петият, шестият и седмият отпътуваха този път кьм втората половина. И бяха заместени от два нови члена на престижната компания. Наблюдаваме пълен дублаж в битката I на изпадащите, и тогава, и сега обречените са тези, чието присъствие в групата на майсторите бе белязано с мимолетност. Почти същата е точковата структура на крайното класиране в редовния сезон спрямо това, което се получи в първата година на експеримента. Тогава с лек аванс напред бяха Лудого-рец и Литекс, сега ЦСКА играе ролята на основния конкурент. Както преди година ги следват три-четири отбора в комплект на малка разлика. Малкото разнообразие през този редовен сезон, дойде от интригата в последния кръг за последното свободно място в елитния поток. Общо взето обаче, нещата са си стандартни и кой знае какви изненади няма. По отбори те изглеждат по следния начин.
Втора поредна година няма кой сериозно да застраши абсолютния монопол на Лудогорец. Обективно всички отбори живуркат в нашия футбол като фон на величието и мощта на разградския колос и неговия Крал Слънце. Една доста неблаговидна, а на моменти откровено жалка позиция. На този етап главно поради финансови съображения, няма клуб, който сериозно да разклати Лудогорец. При тази нелепа и обезглавена конкуренция трикратните шампиони сами създават съспенса първенството. Но той, както се видя на стадион "Овча купел", е трагикомичен и е в жанра гротеска. Нещата вече стават очевидни за все по-широк кръг хора.
Берое и Литекс притежават някаква относителна стабилност, която стига претенциите им да спрат в призовите места и квотите за Лига Европа. В сегашното си състояние следващото им участие в турнирите ще завърши отново бързо. Четвъртият отбор, който дублира миналогодишното си попадане в елитния поток, е Ботев. И тук не бива да се търси голяма изненада, макар и отписани, канарчетата запазиха не малка част от достойнствата си. Приказките за финансов колапс бяха повече като застраховка при евентуално оставане в долната половина на таблицата. Няма да е никаква изненада, ако Ботев при това съотношение на силите стигне отново до четвъртото място в окончателното подреждане и играе за трета поредна година в Европа.
Локомотив София е отборът с най-голям прогрес. През миналата година бяха най-близко до изпадащите, сега са най-близо до двата водача. И стигаме до ЦСКА, отбора, който създаде интригата и произведе драмата през последните 6 месеца. Защото само армейците дръзнаха да скочат срещу пълния монопол. Естествено, цялата работа бе като в поговорката на гол тумбак чифте пищови, но все пак трябва да им се отдаде дължимото.
Изпадащите на практика са шест, а не два, както ще бъде накрая. По силата на този злочест регламент за Левски, Черно море, Славия и Локомотив Пловдив изпадането се състоя на 14 март. Те отиват да играят в някакъв турнир, чиято цел не е съвсем ясна. Левски бе шести в края на миналия редовен сезон, сега слезе едно място надолу. Това не е някакъв убийствен спад и странно защо толкова много всички се изненадват. Черно море не успя да компенсира лошия си старт в първенството, иначе с Кольо Спасов спокойно можеха отново да попаднат в първите шест. Страданията на Славия продължават с пълна сила, засега най-старият ни клуб е абониран твърдо максимум за едно или две места над чертата на изпадащите. А потенциалът им е много повече. При лошия Коко Локомотив Пловдив се добра миналата пролет до елитния поток, сега по цялото протежение на редовния сезон такава опция не съществуваше. И стигаме до изначално обречените новаци Марек и Хасково, които си влязоха в ролята още от самото начало. Всъщност тяхното присъствие е най-сериозната индикация за устойчивите тенденции в българския футбол. А те очертават следната картина - забравете за Враца, Търново, Добрич, Сливен, Благоевград, Плевен, Перник, Русе, Шумен... Тези центрове на футбола ни приключиха безвъзвратно.
Накъде ще тръгнат нещата в следващите 2 месеца? През миналата година в шампионската група Лудогорец контролираше нещата от първия go nocледния момент, накрая бе с 12 точки пред преминалия една позиция нагоре ЦСКА. Малко тягостна картинка ни очаква в следващите два месеца, когато отново ще трябва да отдаваме дължимото на доминанта в българския футбол. Покрай голямата радост от четвъртия поред зелен успех обаче трябва да си отговорим на простичкото питане - накъде отива българският футбол. Не го ли задушава прекалено силно този непробиваем разградски монопол. Който тепърва ще се разгръща и както бе написано преди време, може и рекордът на ЦДНА да отиде в миналото.
Предстои и някакво смехотворно боричкане за сребърните медали, които отдавна са лишени от белезите на престиж. За ЦСКА и Литекс, които са свикнали да стават шампиони, те са лишени от всякакъв смисъл. И при това положение май най-добре е истински да им се зарадват в Стара Загора. Но в боричкането по-напред могат да изскочат Ботев и Локомотив София. А може и да последват съдбата на Черно море и Локомотив Пловдив от миналата година и да загубят всичко, което може да се загуби.
Ясно е отсега къде ще купонясва Боби Михайлов - с ортака Кирил Домусчиев в гнездото на орлите. Ако трябва да се изразим в стила на жълтите медии -с маркови питиета и отбрани мезета! Няма да е толкова красиво като на островите по новогодишните празници, но присъствието пък е задължително. Празникът обаче ще е с размерите на погребение за българското футболно първенство, което преди години бе едно от най-важните и вълнуващи, при това целогодишни събития в страната. Това, което имаме сега, са някакви жалки отломки. И бъдещето е нарисувано - 9 или 11 вегетиращи клуба, които правят мизансцен на единствения, неповторим и недосегаем голям победител. А най-абсурдното е, че по своя състав този отбор дори не е български. Но нали и големите молове, и големите хипермаркети, и дори електроразяредели-телите не са български. Така че нищо ново под слънцето. След всичко останало в държавата и футболът трябваше да измине познатия път. И какво ти значат някакви си традиции, сантименти и носталгия!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
