Голямата футболна звезда на Локомотив (Сф) Спиро Дебърски даде интервю за официалната страница на клуба и каза: "Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава."
Благодаря, че приехте покана ни, г-н Дебърски. Как се чувствате на 83 г.?
- Както всеки човек на тази възраст. Изминал съм дълъг път. Щастлив съм, че все още се чувствам горе-долу добре и благодаря на Господ, че съм жив, на тези години много хора вече ги няма.
Разкажете ни как минава един ден на бате Спиро?
- Тъй като аз съм бивш спортист, първата ми работа сутринта е да направя гимнастика. До ден днешен режимът ми включва ежедневно 30-40 минути упражнения. Също така, внучката ми има кученце и често се разхождаме тримата заедно. Всъщност, ако трябва да съм точен, кученцето ни разхожда…. То е и нашият бодигард (смее се). От друга страна, все още имам и доста приятели запалянковци, с които продължаваме да говорим за футбол и за други спортове. С тях се събираме горе-долу два пъти седмично. Движението е здраве, затова гледам колкото се може повече да се движа през деня. Вечер, гледам новини, спортни предавания, филми.
Разкажете ни за тандема с Никола Котков. Носят се легенди… Били сте най-добрите в Европа. Споделете ни и някоя интересна случка, която малко хора знаят.
- Никола Котков е безупречен характер и безупречен човек. Заедно с Начков за мен те бяха едни от най-добрите европейски футболисти по онова време. В който и отбор да бяха отишли, те щяха да намерят място. Във футбола един тандем се постига с много, много труд. Ключово е характерите да съвпадат и хората да имат уважение един към друг. Важно е да можеш, така да се каже, да помиришеш къде се намира партньорът. Ние бяхме като братя с Котков. С неговата бързина често ми беше трудно да го видя на терена, аз просто знаех къде е той. Разбирахме с един поглед. Дойдох в Локомотив през 1956 г., тогава имаше много таланти. Гледах ги с каква техника и движения играят и си мислех, че никога няма да мога да ги изместя. Имаше обаче огромна разликата между треньорите, при които бях играл в Окръжна група в провинцията и треньорите, с които се срещнах в Локомотив!
Лев Яшин е казал: “Има пари - има футбол, няма пари няма футбол”. За тези пари се говори много. Така ли e било и по Ваше време?
- Лев Яшин е прав. За техния стандарт това е било така. Знаеше се как се купуват най-добрите играчи в една държава. Парите са най-важният фактор, когато трябва да се спонсорира един отбор. Ако бизнесът не помага, няма как да има спорт, няма как България да има име като футболна държава. Без финансиране всичките клубове ще изнемогват… Парите и сега и преди са играели и ще продължават да играят важна роля, все пак именно парите създават условия за развитие на поколения във футбола… Тактическата постройката е много важна, тъй като отборите в днешно време се уравновесяват. Колко голяма е една страна, вече няма такова значение. Всички виждаме как Исландия изпрати 330 000 души на Четвърт Финал. Ние също сме малка държава, но имаме страхотни победи.
Каква е разликата между сегашния футбол и футбола, който Вие играехте?
- Истината е, че според мен нашият футбол, онзи по мое време, беше по-приятен за гледане, отколкото е сегашният. Футболът не е само да печелиш. Футболът е да доставяш удоволствие на хората. Футболът е истински, когато един човек заведе семейството си на стадиона и каже: “Гледай какво нещо! Красота!” А сега, когато отидем, какво правим? Само псуваме. Някак си губи се удоволствието, губи се красотата на футбола… Но кой знае каква е разлика от преди, може би все пак няма. А и само, ако отборите са равностойни, може да повлияе някоя тактическа постройка. Някои говорят за бързината и разиграването на топката, за бързината на контра атаките…
Не сте имали сериозни контузии, а като футболист сте били много бърз. Как успяхте да се запазите?
- Като малък играех на открити пространства, буквално на ниви, запустели или със зеленчуци… Когато тичах, кракът ми заедно с глезена, във всеки един момент можеше да пропадне, да затъне в пръста. Това е все едно да отидеш да тренираш на плажа. Заякват ти всичките мускули! (смее се)
Отделно често след тренировки изкачвах бегом едни баири в Благоевград, чак ми се завиваше свят. Да се изкачиш на такава височина изисква заякване на мускулатурата, а бързината придобих като атлет, тъй като навремето тренирах и това. Такива разтежения, каквито сега имат футболистите, никога не съм имал. За цялата ми активна кариера само веднъж, получих тежка контузия, след като вратарят на Русе от Дунав ми се хвърли в краката и така се оказах с пукната кост. Мина ми за една седмица. Извън това изключение никога не съм отсъствал от тренировки.
Разкажете ни за периода в Кипър...
- В Кипър отидох още, когато не се разрешаваше да се пътува свободно. Преди мен там беше Чакмаков. Той беше първият за онова време, който отиде да тренира в чужбина. След него отидох аз. Фактически ни изпратиха не да взимаме кой знае какви заплати, а по решение на партията, която целеше да помага на конкретни отбори. Тогава условията в Кипър бяха безобразни. Заминах през 1977 г. и се върнах 2004 г., 25 години от живота ми преминаха в Кипър, където работех с няколко отбора. Мога откровено да кажа, че ние създадохме техния футбол. Бяхме денонощно на терена. Работният ни ден беше от 9:00 до 21:00 ч.
Имаше ли уговорени мачове, когато играехте Вие?
- Може и да е имало такива, но не и финансово уредени, не и с черното тото. Аз поне нито съм получавал пари, нито съм чувал за подобно нещо навремето.
Ходите ли да гледате мачове на любимия Локомотив и каква е Вашата оценка за сегашното състояние на отбора?
- Гледам мачовете, буквално при всяка възможност. Докато съм жив, ще съм локомотивец. Локомотив е любимият ми отбор. Толкова пъти сме били шампиони на първенствата.
Какъв съвет бихте дали на ръководството и футболистите на Локомотив?
- Добре се познавам с Иван Василев и с Бойчо Величков. Редовно се срещаме на мачовете. Нашият голям район “Надежда” има толкова много хора. Срамота е децата им да ходят по 15 км. на другите игрища... За успеха на Локомотив, както привържениците, така и Общината трябва да са по-активни. Не бива всичко да се оставя на един човек. На Иван Василев му е изключително трудно. Това не е като веднъж да отидеш и да дадеш 1000 лева. Това изисква ежедневни инвестиции и работа. Има толкова много предприятия в района ни. По мое време имаше хора на вратата, които са събирали пари в една шапка… Това беше ценна финансова помощ за футбола. Навремето и Спортният тотализатор помагаше с 500-600 хиляди лева на клубовете. Сега обаче е различно. Затова, ако самите привърженици искат децата им да имат къде да тренират, биха могли да помагат на клуба.
Какво бихте казали на младите футболисти от школата на Локомотив София 1929?
- Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава. Искам да пожелая на младите футболисти на Локомотив да имат амбиция. Дарбата не е достатъчна. Трябва да са трудолюбиви, амбициозни, да имат цел. Да посещават редовно тренировките. Да пробват новите неща във футбола, да са смели. Всеки навремето се изумяваше от моята бързина. Някога аз не знаех какво е дрибъл, но видях как го прави един французин и просто станах добър в това... Без трудолюбие нищо няма да стане. Животът е такъв. Без тези качества един човек ще остане един обикновен работник. В Локомотив винаги идвах пръв и си тръгвах последен. Трудолюбието създава всичко - държанието, поведението на терена и навън. Нескромен човек нищо няма да постигне. Трябва хората да говорят за теб, не ти за себе си на хората. Както сега говорят за Котков, Начков, Гунди, Стоичков, Бербатов.
Спиро Дебърски: Без пари няма как да сме футболна държава
"Сега, когато отидем, какво правим? Само псуваме"
