В Левски няма нищо футболно

 Поводите за оп­тимизъм в Левски след първи­те два кръга не са никак много. В първия кръг срещу Берое (0:2) отборът игра слабо, а още по-слабо се представи срещу Арда (1:1). Ясно се видя, че нито ед­на линия не е на ниво, както и че доста играчи нямат нужни­те качества за Левски. След мача с Арда много се говори за слабата защита, но повече за критики е атаката. Защото именно Паулиньо, Роберта и Станислав Иванов трябва да водят този отбор, но те не го правят. Имат качества, но ни­що не показват.

Играта е много трудно да бъде анализирана, защото про­сто такава липсва. Не се виж­да никаква идея в нея. Отбра­ната действа изключително слабо, но пред нея сякаш няма никой - халфовете са под вся­каква критика. Така съперници­те влизат директно на ско­рост и защитниците, като ня­мат добри качества, се редят положение след положение пред Михайлов. Абсолютен ха­ос - никой не знае какво прави, бранители извеждат на пози­ции противниковите напада­тели.

Няма пасове, няма агресив­ност, няма нищо... Създадени­те ситуации в нападение са прекалено малко, фланговите атаки със захождания отсъ­стват. Няма ги базисните не­ща, да не говорим за дълбока преса и отнемането на топка­та близо до вратата на съпер­ника. Левски не го прави дори срещу по-слаби съперници. За­това и е принуден да се брани и да опитва контраатаки. В играта не се вижда идея - кога­то топката е във вратаря, как след това ще се организират изнасянето й и преходът в атака. Няма човек, който да се нагърби с изграждането на атака, с обръщането на флан­говете. Пасовете в дълбочина отсъстват, вместо това се подава по ширина и всичко става доста бавно - в това време противникът вече се е организирал. Та в Левски дори липсват тръгването на ско­рост и стрелбата от по-далеч­но разстояние, няма го и двой­ното подаване. Тези основни футболни неща ги няма...

Паулиньо вкара в Кърджали, но и в двата двубоя бе слаб, да не говорим за Роберта. Стани­слав Иванов вече не е юноша, а със статут на водещ играч и е необходимо да го осъзнае. Явно никой от тях не е лидер и не може да дръпне тима. В халфовата линия също няма подобен човек. А ако бъдат продадени и Роберта и Паулиньо, не се вижда светлина в тунела.

Тук не е виновен треньорът Георги Тодоров, а по-скоро това са качествата на играчите. Няма го необходимото само­чувствие в играта, няма я ор­ганизацията, няма нищо фут­болно. В отбора трябва да бла­годарят на Николай Михайлов, който в тежката за него си­туация бе най-добър. Доста привърженици с недоверие се отнасяха към него, но той по­каза, че си е класа и може да по­могне много. Показа мъже­ство! Бог да прости дядо му Бисер Михайлов.

Време е Сираков да пред­приеме ходове, защото вижте например Ботев Враца и Арда -и там няма много пари, но играят подреден футбол. Ясно е, че в момента основните усилия са насочени към финансовото оцеляване. Но без пра­вилен подбор и привличане на играчи няма да стане. В Левски сега заплащането е прилично, а който отказва да играе за 8-10 хиляди лева, си е негов про­блем. Бил си тръгнал Райнов. Голяма работа, все едно напу­сналите са звезди. Видяхме, че и с тях не е по-различно положението. На Наско не му е лес­но, но ако няма игра на терена, всичко в един момент ще ре­флектира върху него. Защото със Сираков са свързани надеж­дите за по-добро бъдеще, и то не финансово, а футболно. В два мача играчите показаха, че не могат, дано в третия да из­ненадат и да докажат, че мал­ко от малко могат.

Михаил Вълчев, "Тема Спорт"