Чочев дава заявка за сериозно бъдеще

Ивайло Чочев е един от четиримата полеви футболисти на ЦСКА които са взели участие във Всеки един мач от началото на първенството. 9 пъти бе титуляр и само веднъж влезе като резерва. Започна в стартовия състав и срещу Хасково за купата. И точно в тази среща вкара първия си гол в официален мач с червената фланелка.

Последваха още две попадения - победно срещу Литекс и откриване на резултата за класическия успех над Любимец. Определено това 20-годишно момче се намира във възход и заслужава поощрение и доверие. Ивайло е използван като вътрешен полузащитник в партньорство с Тодор Янчев. Позиция, на която не е най-силен, но въпреки това се справя. Важно е да се уточни, че Чочев би бил най-полезен на поста зад централния нападател. Именно в тази зона той е играл най-много в бившия си клуб Чавдар Етрополе.

И след мача с Литекс момчето чистосърдечно призна, че това е позицията, на която е свикнал да се изявява, но и уточни, че за него най-важното е да е на терена. Предвид някои специфики в игровата му характеристика наистина той ще е по-пълноценен, ако е изнесен с една идея по-напред и задачите му са повече да гради, а не повече да руши. Би било интересно Чочев да получи шанс за изява на позицията зад нападателя. Там ще си проличи истинският му потенциал и той би могъл да разгърне в най-голяма степен качествата си.

Ивайло е силен с топка в крака. Неговото призвание е да създава. В играта му има интелект и финес. Залага на техниката, а не на силата. И най-важното - мисли, когато играе. Това пролича и при трите му отработени удара, с които отбеляза головете си в последните 10 дни. Той много добре виждаше разположението на вратаря и разчиташе на насочен удар, а не просто на някакъв удар по топката, така, както подхожда, да речем, Кировски.

Ивайло трябва да продължи да бъде налаган в стартовия състав и успоредно с това треньорският щаб може да помисли върху възможността да му даде повече свобода. Определено Стойчо Младенов не може да се оплаче от липса на креативни футболисти, тъй като Чочев, Гъргоров и Марсиньо са точно такива.

Виктор Гецов, „Тема спорт”