ЦСКА може и да се разпада, може да прибавя всякакви абревиатури и добавки към името си, но щом извън България някой спомене нещо за футбол, първо се сеща именно за ЦСКА. Това е марката! Явно така ще е и години напред, каквото и да се случва от тук насетне с този футболен клуб. Когато ЦСКА тръгне да продава и дори да разпродава, пак получава някакви пари, а в същото време на Левски се налага дори при подаръци да прибягва до услугите на лъскави опаковки и панделки, че понякога и това не е гаранция за сделка.
Стойностите дори не се и доближават, камо ли да има опасност да се докоснат, когато говорим за разпознаваемост на марките. Николай Димитров-Хичо в най-силния момент от кариерата си може и да е бил по-добър от Александър Тонев, но вижте какво се случва с тези двама таланти през това лято. Единият подписа договор с някой си турски втородивизионен тим Болуспор, а другият с Астън Вила, този клуб изобщо не се нуждае от коментар.
Било е така и винаги ще бъде. Който се е докоснал до ЦСКА, е качил своята стойностна при Левски дори Лео Меси би свалил от цената си.
Сашко Тонев изобщо нямаше славата на изпечен футболист, когато носеше червената фланелка. Беше един от многото юноши бледни, които притежават качества, и всички притеснения около него се свеждаха до това да бъде държан далеч от познатите изкушения на живота, провалили не една и две спортни кариери. Ако този етап бъде прескочен, вече е ясно, че талантите ще се доразвият.
Николай Димитров-Хичо бе част от така наречения План 2007 и изживя своите моменти на слава по времето на Приказния Левски, дори бе титуляр в някои интересни мачове. Младежът бе в стартовия състав на сините срещу Челси на "Стамфорд Бридж" в групова фаза на Шампионска лига и това в крайна сметка му осигури проби в Арсенал. Това само по себе си е някакъв успех, но нека все пак се има предвид, че Арсен Венгер всяка седмица пробва поне по двама-трима подобни млади играчи от всички краища на планетата.
Сашко Тонев обаче е от ЦСКА и на него проби не му трябват. Кантарът при него показа близо 3 милиона паунда и сделката стана без никакви увъртания и усложнения. Дето се вика, сега за тия пари можеш да си купиш целия футболен клуб ЦСКА плюс акциите на елитния Нефтохимик.
Левски вече не може да продаде играчи дори в Полша, а от там взима изпаднали в немилост футболисти като Цветан Генков. Разликата е от небето до земята. Хората в Европа май като стане дума за България, са готови да платят двойно, ако играчът по някакъв начин се е докоснал до ЦСКА и го пише във визитката му. Излишно е да припомняме, че от последните, които са играли елитен футбол в Англия, само Радостин Кишишев не е бил играч на червения колос от София. Димитър Бербатов, Стилян Петров, Мартин Петров и Светослав Тодоров са минали през ЦСКА, макар и последният да е бил само част от школата на "Армията". В Испания бяха Владо Манчев и пак Мартин Петров и изобщо конвертируемите първенства изобщо не бръснат за слива нищо, което е свързано с Левски. Сигурно при сините през годините е имало интересни играчи, но кой да им обърне сериозно внимание.
Гара Дембеле, добре познатото ни свръхчудовище, мина през Фрайбург, където се запомни с това, че открадна 2 шампоана и 3 сапуна от супермаркет (при 50 хиляди евро месечна заплата тази постъпка е супер идиотщина) и бе натирен някъде в Китай, където вероятно в момента сглобява велосипеди или кой го знае дали изобщо практикува сериозен футбол.
Ако същият Гара Дембеле бе преминал от Локо /Пловдив/ в ЦСКА, сега сигурно щеше да си играе или в Германия, или във Франция, в отбор от елита. Това е вън от съмнение. Просто „червените” знаят кога, как, на кого и за колко да си пласират стоката.
Като стана дума за Германия, нека си спомним и за Валери Домовчийски. Ако Домо беше направил онзи пробив срещу Леван Кобиашвили от Шалке на стадиона в „Гелзенкирхен” с червена фланелка, щеше да бъде продаден в Бундеслигата веднага след мача и още щеше да рита на високо ниво. А през последните 2 сезона той просто тренира и получава добра заплата в същата Германия, като последните 12 месеца бе зрител от резервната скамейка на втородивизионния Дуисбург.
Нека се замислим какво щеше да е днес ЦСКА, ако бе на мястото на Левски преди 6-7 години с играчите, които тогава бяха със „синия” екип. Ако „армейците” бяха изиграли толкова на брой международни мачове срещу такива съперници в елиминационна фаза в Лига Европа и бяха в групите на Шампионска лига, сега Гърнетата щяха да се къпят във фонтана на народната любов и нямаше да може да се говори с тях, а касата на клуба щеше да прелива с пари. И то при положение, че те видимо не умеят да менажират единия от двата най-големи клуба. Просто парите, които Титаните щяха да изкарат от продажбата на играчите си и последвали проценти от следващи трансфери, щяха да ги издържат години напред. Щяха да си оправят и базата, и стадиона, и всичко. А на Левски сделките бяха в руския Химки за Ричард Еромоигбе, в Турция за Сърмов и Хичо, в Херта за Домовчийски, в Израел за Мечо и Топчо, в Кипър за Бардон и Томашич, а Пелето избяга в Германия, като Левски трябва да се радва, че взе близо 400 хиляди евро за него. Ако Ангелов беше продаден с етикет "ЦСКА", нямаше да падне под милион и половина евро в най-силния момент от кариерата си.
Ето това е една от причините в момента да има играчи, които са съгласни да останат да ритат с ЦСКА дори от ниските групи. Това са момчета, които са хвърлили въдици за сериозни риби, а не за цаца или сладководната и разновидност уклей. След година-две-три те може би ще направят прилични трансфери на добри места. А при Левски, колкото и да се напъват, посоката е ясна -Турция или... Турция. Или нека да е някъде в Европейски съюз, но в отбори, където ЦСКА не пуска дори резервите си за жълти стотинки.
Какво да се прави, историята си е история, традициите са си традиции. ЦСКА дори да прибави Нефтохимик или Металокерамик към името си, Ще продава за повече пари и на по-добри купувачи.
Да не говорим, че и Литекс, който е на футболната карта едва от края на миналия век, вече трансферира играчите си по-добре, отколкото го прави вековният Левски.
На нас, журналистите, понякога също не ни е лесно, защото поставете се наше място и се опитайте да намерите качествена снимка на Николай Димитров при представянето му в Болуспор. А Астън Вила си е Астън Вила.
Желю Станков, в-к „Тема спорт”
Нерде Левски, where is CSKA
Астън Вила си е Астън Вила, а някой знае ли къде е Болуспор?
